“Гумени ботуши?” едно момиче се подиграва на сина на млекаря, когато го вижда в ранчото на баба си. “Кой носи толкова грозни обувки в наши дни?” Тя тормози бедното момче заради външния му вид, без да знае, че ден по-късно ще трябва да дои кравите и да им чисти със собствените си ръце.
Джесика винаги виждаше как мечтите й се превръщат в реалност благодарение на богатите й родители. От купуването на скъпи кукли, когато беше дете, до подаряването на луксозна спортна кола на 18-ия й рожден ден, родителите на Джесика я разглезиха с богатството си.
Тъй като родителите й бяха осигурили най-доброто от всичко, тя никога не е ценяла парите или симпатизирала на хора, които нямат толкова късмет като нея. Тя живееше в балон и не знаеше за света, в който хората от семейства с ниски доходи трудно свързват двата края.
Джесика никога не беше виждала родителите си да се сблъскват с финансови проблеми, защото те притежаваха компания за недвижими имоти, която им носеше значителни месечни печалби. Компанията им беше най-популярната в града и хората бяха впечатлени от богатството им.
По време на лятната ваканция на Джесика родителите й казаха, че са планирали ремонт на къщата.
— Ще се преместим в ранчото на баба ти, докато работниците ремонтират къщата — каза бащата на Джесика.
— Но това е твърде далече от града, татко — възрази Джесика. — Какво ще правя там?
— Хайде, скъпа — отвърна майка й. — Понякога е добре да прекараш няколко дни извън града. Въздухът тук е замърсен с индустриални изпарения и трафикът… тук е толкова шумно! Да живееш в ранчото би било освежаващо изживяване.
Джесика не искаше да се мести в ранчото на баба си, но се съгласи след настояването на родителите си.
— Добре — завъртя очи тя. — Кога ще тръгваме?
— Утре сутрин — отвърна майка й. — Бъди готова до 9, става ли?
— Добре, мамо. — Джесика си пое дълбоко дъх и се запъти към стаята си.
На следващия ден Джесика и родителите й отидоха с кола до ранчото на баба си в покрайнините на града. Докато родителите на Джесика бяха развълнувани да прекарат няколко дни, заобиколени от тучни зелени дървета и чист въздух, Джесика не го очакваше с нетърпение.
— Каква е тази отвратителна миризма? – оплака се тя, докато слизаше от колата.
— Това е миризмата на прясна кравешка тор, скъпа — затвори очи майка й и пое дълбоко въздух. — Никога не можеш да се насладиш на тези свежи миризми в града.
— Какво удоволствие има в това, мамо? — Джесика завъртя очи и покри носа си с ръка.
Бабата на Джесика поздрави всички и ги покани да седнат в дома й.
— Радвам се, че дойдохте тук и доведохте и Джесика! — възкликна тя.
— Тя не беше готова да дойде тук, Манди. — отговори майката на Джесика.
— Наистина ли? — попита с любопитство Манди. — Не искаш ли да прекараш време с баба си, Джесика? Ти беше дете, когато те видях последния път.
— Не, бабо — отвърна Джесика. — Нищо подобно.
Няколко часа по-късно семейството вечеря заедно, преди да дойде време за лягане. Джесика чатеше с приятелите си всяка вечер, но нямаше представа, че няма да може да направи същото тук.
— Бабо?— каза тя, след като влезе в стаята на Манди.
— Да, скъпа — отвърна Манди.
Джесика седна на леглото на баба си и отключи телефона си.
— Каква е паролата за Wi-Fi?
— Паролата за Wi-Fi? — Манди се намръщи. — Скъпа, не знаеш ли, че тук нямаме никаква телефонна мрежа? Освен това нито един доставчик на интернет услуги не е готов да дойде на километри от главния град, за да инсталира интернет кабели тук. Нямаме Wi-Fi, скъпа.
— Какво? — Джесика погледна баба си с широко отворени очи. Животът без интернет беше просто кошмар за младото момиче.
— Нямаш Wi-Fi? Какво ще правя сега?
— Сигурна съм, че можеш да прекараш няколко дни без интернет връзка — засмя се Манди. — Искам да кажа, че има толкова много неща за вършене тук.
Джесика беше разочарована, след като научи, че в къщата на баба й няма Wi-Fi. Тя изчака следващия ден, за да каже на родителите си, че не иска да живее в ранчото.
— Татко, можеш ли да ме оставиш до най-близкия хотел? — попита Джесика баща си на следващата сутрин на масата за закуска. — Искам да говоря с приятелите си, но баба казва, че тук няма Wi-Fi. Няма да имам нищо против ти и мама да живеете тук. Мога да се оправя сама в хотела.
— Хотел? — Бащата на Джесика се засмя. — Скъпа, тук няма хотел. Най-близкият е на около 200 мили.
— Хайде, Джесика — потупа я майка й по гърба. — Не е като да не можеш да живееш без да говориш с приятелите си.
— Вие няма да го разбера, мамо, — Джесика се изправи и излезе с бързи крачки от трапезарията.
— Довърши закуската си, скъпа — опита се Манди да спре Джесика, но младото момиче не искаше да седне със семейството си. Не харесваше храната, която баба й предлагаше, нито й харесваше да живее далеч от градската суматоха. Тя отчаяно искаше да се върне в къщата си, но нямаше друга възможност, освен да остане в ранчото.
Скоро Джесика осъзна, че няма изход. Един ден тя реши да разгледа ранчото и каза на родителите си, че отива в близката ферма.
— Внимавай, скъпа — каза майка й.
— Вече не съм дете! — каза Джесика, преди да излезе от къщата.
Съседът на Манди беше млекар. Той живееше със съпругата си и сина си тийнейджър и имаше много крави във фермата си. Джесика се почувства заинтригувана, когато видя обора, затова реши да влезе вътре, за да види кравите.
Когато влезе вътре, тя видя младо момче, Елвис, да стои близо до кравите. Беше облечен със стари дънки, мръсна тениска и гумени ботуши и на Джесика й изглеждаше смешен.
— Кой носи гумени ботуши в наши дни? — Джесика го погледна и се засмя.
— Не сте ли чували за маратонки? О, съжалявам, не мисля, че ги получавате тук.
Елвис усети, че бузите му пламват, след като получи унизителни забележки от непознато момиче. Той нямаше представа коя е Джесика и защо посещава фермата на баща му.
— Защо храниш крави и чистиш отпадъците им, когато можеш да отидеш в мола и да се мотаеш с момичета? — Джесика се засмя на момчето.
— Знам, че го мога, но всеки ден идвам тук заради майка ми — уверено отговори момчето. — Аз работя, за да може тя да си почине у дома и да прекараме известно време заедно.
Джесика продължи да се подиграва със сина на млекаря, без да знае, че баба й стои пред обора. Тя беше дошла, за да повика Джесика на обяд, но остана навън, когато видя, че внучката й се подиграва на бедното момче. “Трябва да се научи на обноски” — помисли си Манди.
По-късно същата вечер Манди измисли план да даде урок на Джесика.
— Ще се погрижа това момиче да научи някои обноски, преди да си тръгне. — каза Манди.
На следващата сутрин Манди събуди Джесика в 5 сутринта.
— Събуди се, скъпа! — весело каза тя. — Имам изненада за теб!
— Каква изненада? — Джесика потърка очи. жНе искам да се събуждам толкова рано. Моля те, остави ме да спя!
— Трябва да се събуждаш рано, когато живееш във ферма, скъпа — засмя се Манди. — Имаш много работа за вършене днес.
Джесика присви очи, докато гледаше баба си.
— Работа? Какво имаш предвид? — попита тя, докато се мъчеше да стане.
— Искаше да изпратиш Елвис до мола, нали? — попита Манди внучката си. — Желанието ти е изпълнено. Днес той ще отиде до мола с дядо ти, а ти ще работиш във фермата му.
— Какво? — Джесика беше шокирана. — Не знам как се работи във ферма, бабо. И защо трябва?
— Не се притеснявай — каза Манди. — Ще те науча на всичко от нулата.
След като Джесика закуси, Манди я заведе в обора и я научи как да дои кравите. Освен това помоли внучката си да измие всички крави и да ги нахрани.
— Искам да правиш всичко с ръцете си, Джесика — каза възрастната жена. — Не моли никого за помощ.
След като Манди си тръгна, Джесика започна да дои кравите. “Защо ме кара да правя всичко това? Какво съм направил? Тук много смърди!”
Младото момиче изпълни заповедта на баба си и приключи доенето на кравите час по-късно. След това тя започна да ги мие, но не беше толкова лесно, колкото изглеждаше.
Слънцето залезе, но Джесика все още не беше свършила работата си. Тя работеше, когато чул някой да влиза в обора.
— Какво правиш тук? — попита Елвис, докато вървеше към Джесика.
— Баба ми ме помоли да те заместя, защото отиде в мола — отговори Джесика. — Толкова съм изтощена!
— Нека ти помогна — каза Елвис. Той взе вилата си от ъгъла на обора и научи Джесика как да я използва.
— Виждаш ли това? — попита я той, докато загребваше сено от огромна купчина. — Използвам тази вила, за да слагам сеното в тези вани за хранене. Не е нужно да използвам ръцете си, за да го взема. Спестява ми много време и енергия.
— Благодаря, че ми помогна, Елвис — погледна го Джесика и се усмихна. — Много съжалявам, че ти се подиграх снощи. Мисля, че баба ми чу разговора ни и искаше да ми даде урок.
— Всичко е наред — усмихна се Елвис.
Щом Джесика приключи работа във фермата, тя се втурна към вкъщи и покани баба си за вечеря.
— Гладна съм, бабо! — тя седна на масата за хранене. — Трябва да ям.
Джесика не харесваше храната, приготвена от баба й, но не можеше да се спре да рови направо в нея. Беше толкова гладна, че вкусът на храната нямаше значение за нея.
— Леле, ти свърши храната си толкова бързо, Джесика — изненада се Манди, защото внучката й винаги оставяше храна в чинията. — Изглежда, че си била много гладна днес.
— Да, бабо — протегна ръце във въздуха Джесика и си пое дълбоко въздух. — Толкова съм уморена.
— Значи сега знаеш какво е чувството да работиш във ферма? — попита Манди. — Не е лесно, нали?
— Лесно? — Джесика поклати глава и повдигна вежди. — Супер трудно е. Чудя се как Елвис работи във фермата с часове.
— Той е трудолюбиво момче — усмихна се Манди. — Ела с мен. Ще ти покажа нещо.
Джесика последва баба си в спалнята и седна на леглото. Междувременно Манди отвори гардероба си и извади албум със снимки. След това тя седна до Джесика и й показа снимките.
— Това съм аз — посочи възрастната дама своя снимка от детството във ферма. — Работих като доячка във фермата на баща ми. Тогава имаше толкова много крави.
— Леле, бабо — каза Джесика. — Звучи вълнуващо.
След това Манди обърна няколко страници и й показа снимка от преди три десетилетия.
— Това е баща ти, който стои с мен в една плевня. Не е ли толкова сладък? — попита тя.
— Да, татко изглежда супер сладък! Обичам ризата, която носи — засмя се Джесика. — Той работеше ли във фермата с вас?
— Да, скъпа — отвърна Манди. — Той ми помагаше, докато отиде в града и започна нов живот. Винаги казваше, че ще спечели достатъчно пари, така че да не трябва да работя във фермата. И виж, той изпълни обещанието си.
— Наистина ли? Дал е обещание преди да си тръгне? — попита с любопитство Джесика. — Нямах представа за това.
На следващия ден родителите на Джесика заминаха за града, за да наблюдават ремонта на къщата им. Джесика знаеше, че няма да се върнат преди залез слънце, затова реши да ги изненада.
Тя издои кравите в обора на Елвис и след това направи палачинки в къщата на баба си.
— Мама и татко ще харесат тези палачинки! — каза тя.
Преди родителите й да се върнат, Джесика подреди масата за хранене и постави кана с прясно мляко върху нея. Тя украси палачинките си с пудра захар и ги сложи на масата.
След като родителите й се върнаха, тя ги покани в трапезарията.
— Издоих кравите и направих тези палачинки за вас двамата — усмихна се тя.
— Изглеждат толкова изкусително! — Майката на Джесика отвърна и отхапа. — Вкусни са!
— Но не мога да повярвам, че сама си издоила кравите — каза бащата на Джесика. — Вярно ли е, мамо?
— Да — Манди потупа гърба на Джесика.
— Дъщеря ви е много отговорно момиче.
След като научи за борбите на баща си, Джесика се почувства засрамена и се извини на родителите си за това, че винаги е избухвала и се е държала лошо.
— Отсега нататък ще ти помагам с домашните задължения, мамо — каза тя. — Искам всяка вечер да прекарваме време заедно като семейство.
Родителите на Джесика я прегърнаха и се почувстваха щастливи, че дъщеря им най-накрая осъзна грешките си. Те й обещаха, че ще играят настолни игри всеки ден след вечеря и ще гледат филм заедно през уикендите.
След като приключи ремонта на къщата на Джесика, тя се върна в града с родителите си и покани Елвис в къщата си няколко седмици по-късно. Тя го заведе в мола и дори му подари чифт нови маратонки. Скоро те станаха най-добри приятели и често си гостуваха.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не се подигравайте на другите. Джесика се подиграваше на Елвис, когато го срещна в хамбара за първи път, но по-късно съжаляваше, когато научи колко усърдно работи всеки ден.
- Никога не можеш да се измъкнеш, след като си наранил някого. Джесика мислеше, че ще се измъкне, след като се подигра със сина на млекаря, но нямаше представа, че баба й ще измисли план, за да й даде урок.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
