След дълга и мръсна битка за попечителството, съдията се обръща към 6-годишната Грейси, за да види с кого иска да живее. Грейси веднага вдига пръст и посочва някого, но не е никой от родителите й.
Никое дете не трябва да става свидетел как родителите му се карат през цялото време, но това се случва по-често, отколкото някой би искал, а Грейси трябваше да чува майка си и баща си да крещят почти всяка вечер. Ето защо мразеше да се прибира в края на деня или през почивните дни. И стана още по-лошо, когато родителите й най-накрая решиха да се откажат от брака си.
— Искам развод! — Шарлот изкрещя при последния им скандал.
— Аз също! — отговори Ноа.
Грейси беше научила за тази дума в училище, защото някои от нейните приятели от частното училище бяха с разведени родители. Тя обаче не беше сигурна във всичко, което предполагаше, което я тревожеше. Тя чу силно затръшване на входната врата и колата на баща й бързо напусна алеята им. Той никога не се върна в голямата им къща.
Виждаше го няколко дни и майка й винаги се ядосваше за това.
— Този човек е идиот. — мърмореше Шарлот под носа си, но Грейси винаги я чуваше.
Баща й също не беше много забавен.
— Тази жена е непоносима. — казваше баща й, когато Грейси имаше време с него, и тя също мразеше това.
И двамата помолиха Грейси да доносничи.
— Можеш да ми кажеш, ако баща ти някога е лош, Грейси. Ще използваме това срещу него в съда. Оставаш с мен, става ли? — попита я сериозно Шарлот, преди един ден да я предаде на баща й.
По-късно същата вечер Ноа й каза нещо подобно.
— Грейси, кажи ми, ако майка ти не се отнася добре с теб. Боря се да те задържа, скъпа. — насърчи я баща й, но Грейси нямаше какво да каже на двамата.
Тя не разбираше много от целия процес, но някак си знаеше, че това всъщност не е за нея. Ставаше въпрос за победа. Баща й искаше да спечели, както и майка й.
***
— Следователно, ваша чест, моята клиентка трябва да има основно попечителство над младата Грейси, тъй като тя е била по-присъстваща фигура в живота й. — каза адвокатът на Шарлот, г-н Ротщайн, след дълга реч, в която описваше нещата, които Ноа не е направил за дъщеря им.
След това адвокатът на Ноа, г-н Шмид, се обърна към съда и описа как Шарлот е била небрежна майка, която се е грижила само за кариерата си и дори не е използвала 12-те седмици отпуск по майчинство, които й е било позволено да вземе.
— Ваша чест, за разлика от повечето майки, съпругата на моя клиент не искала да прекара повече време с детето си. Моят клиент печели повече от достатъчно пари, за да бъде си остане тя вкъщи, но тя отказва. — г-н Шмид спореше.
— Това е архаичен и старомоден аргумент! — Шарлот се развика, въпреки че адвокатът й се опита да я успокои.
— Истина е! Ти не искаше да ставаш майка! Казах ти да напуснеш работа! — извика Ноа, без да обръща внимание на адвоката си.
— Защо да напусна? Правя повече пари от теб! — Шарлот контрира.
— Това не е вярно! Имах много повече предимства! Работата ми беше по-важна за нашия град! — ядосано добави Ноа.
— Защо? Защо работата на мъжа е по-важна? И аз заслужавах своята кариера! Ти обеща, че децата няма да променят това! — Шарлот изпищя със сълзи в очите.
— Ако е така, защо се бориш толкова много за попечителството? И без това нямаш време за нея! — възрази Ноа.
— Не искаш да прекарваш повече време с нея! Аз съм нейната майка! Тя трябва да бъде с майка си! — Шарлот отвърна на спора и накрая те чуха силното, рязко издрънчаване на чукчето.
— Стига! — каза разочарован съдия Милър. — Вие двамата седнете и оставете адвокатите си да говорят вместо вас. Затова им плащате. Сега изглежда, че може да не постигнем приятелско решение. Освен ако… може ли Грейси да се приближи?
Очите на Грейси се разшириха. Тя беше в задната част на залата и наблюдаваше всичко и изобщо не очакваше да бъде повикана. Но и двамата й родители й махнаха да се приближи до съдията, така че тя стана и тръгна напред.
— Грейси, знаеш ли какво става тук? — попита сладко съдия Милър момичето.
— Развеждате родителите ми. — кимна момичето.
— Да, те се развеждат, но ние се опитваме да решим къде да останеш. — изясни съдия Милър. — Можеш ли да посочиш с кого искаш да живееш?
Грейси нямаше представа, че ще има избор. Тя се обърна и погледна майка си, която се усмихна широко и изтри сълзите си. Тя премести глава към баща си, който също се ухили.
През последните няколко седмици и двамата бяха по-мили с нея от всякога. Искаха да я водят в зоопарка и на кино. Те обещаваха пищни почивки и скъпи подаръци. Баща й вече й купи моторизирана играчка BMW, докато майка й й показа билетите за Disney World, където щяха да се срещнат с всички принцеси.
Грейси вдигна пръст и посочи някого в съдебната зала. Единственият човек, с когото тя наистина искаше да живее. И не беше мама или татко.
— Искам да бъда с моята баба. — обяви 6-годишното дете, което шокира всички в съдебната зала.
— Добре. — кимна съдията. — Госпожо, бихте ли се приближили, моля?
По-възрастната жена стана и застана до Грейси пред съдията в голямата съдебна зала. Грейси я хвана здраво за ръката.
— Здравейте, ваша чест. Аз съм Лусинда Ричардс, майката на Ноа. — каза тя, усмихвайки се на внучката си.
***
Преди 6 години…
Шарлот постави новородената си дъщеря в креватчето й и отиде в кухнята, където Лусинда почистваше няколко бебешки бутилки.
— Искам да се върна на работа. Когато решихме да забременея, Ноа се съгласи, че мога да се върна на работа възможно най-скоро. Не искам да се откажа от кариерата си само защото вече съм майка. — Шарлот каза, седнала на кухненски бар стол.
— Добре, но какво ще правиш? — учуди се Лусинда, като се обърна и показа загриженост.
— Предполагам, че ще наемем бавачка на пълен работен ден. Може би тя би могла да живее с нас. Със сигурност имаме парите и стаята. Вече полудявам, като си помисля да остана вкъщи още четири седмици, докато свърши отпускът ми по майчинство. — Шарлот каза, прокарвайки ръце през косата си.
— Но детето се нуждае от майка си толкова дълго, колкото е възможно. Шарлот, опасявам се, че животът ти трябва да се промени. — добави Лусинда бавно.
— Това не е честно. Никой не очаква животът на Ноа да се промени. Твоят син се върна на работа два дни след раждането на Грейси. Никой не възлага такива очаквания на мъжете. — поклати глава тя.
— Знам. Знам. Но можеш да го попиташ, защото му се скарах, че поставя работата на първо място. — въздъхна Лусинда. — Но вие двамата изглежда нямате правилните приоритети. Грейси се нуждае от вас – и двамата – да я отгледате, а не някой непознат.
— С моята работа Грейси ще има всичко, което всички родители мечтаят да дадат на децата си. Няма да й липсва нищо. Частно училище, колеж, възможности и много други! Мисля, че това е добро родителство. Ние ще бъдем до нея, просто се нуждая от помощ точно сега. — възрази Шарлот.
— Добре, Шарлот. Но мисля, че Грейси трябва да е със семейството си. Така че, вместо да наемате бавачка, какво ще кажете аз да го направя? Ще я гледам, докато и двамата работите и прочие. — предложи Лусинда.
— О, наистина? Господи, Лусинда, много ти благодаря! Това би било невероятно! — Шарлот се усмихна с облекчение. — Искаш ли да се нанесеш?
— О, не, ти или Ноа можете да я водите в къщата ми всеки ден и да я взимате по-късно. — поклати глава Лусинда.
— Това звучи честно. Ще ти платим, разбира се. — предложи тя.
— Не, не прави глупости, тя ми е внучка. — отказала възрастната жена.
Ноа смяташе, че това е фантастична идея.
— Всъщност си помислих за това, но не исках да се налагам, мамо.
— Детето е благословия, а не налагане. Щастлива съм да го направя. — увери ги Лусинда и няколко седмици по-късно Шарлот се върна на работа, така че оставяха Грейси сутрин и я взимаха по-късно.
Споразумението работеше перфектно за няколко месеца, но скоро Шарлот стана все по-заета. Ноа получи ново повишение и трябваше да пътува.
Грейси започна да спи в къщата на Лусинда няколко дни в седмицата. По някое време Грейси беше в къщата на баба си от понеделник сутрин до петък вечер и чак тогава я взимаха за уикенда.
Ноа и Шарлот й купуваха играчки и никога не казваха „не“. Те бяха вкъщи, но все пак бяха по-загрижени за други неща, отколкото за детето си. Когато Грейси започна предучилищна възраст, бракът на родителите й се влоши. Започнаха да се карат за други хора – неща, които Грейси не разбираше добре.
В крайна сметка тя трябваше да моли баба си да остане в къщата й. Старата жена беше единствената, която научи Грейси на живота, доброто и лошото, как да се държи, да бъде учтива и т.н. Родителите й бяха добри само за играчки, пари и малко внимание.
Когато съдията попита Грейси какво иска, имаше само един правилен отговор.
***
— Г-жо Ричардс, желаете ли и можете ли да се грижите за внучето си? – попита съдията.
— Да, ваша чест. Правя го вече 6 години. — отговори Лусинда. — С удоволствие, разбира се. Обичам я повече от самия живот.
— Можете ли да ми кажете повече? Мисля, че двама души тук трябва да чуят това. — каза съдия Милър, многозначително втренчен в Ноа и Шарлот.
— Прав сте — каза Лусинд, обръщайки се към сина си и снаха си. Тя влезе в тежки и груби подробности за отглеждането на внучката си.
Старицата говореше за варицелата на Грейси и как трябвало да я излекува. Сама.
Когато Грейси се държала лошо в училище, Лусинда трябвало да я учи на правилното и грешното.
Грейси сънувала кошмари, когато родителите й започнали да се карат, и тя можела да спи добре само в къщата на баба си.
Лусинда описа подробно всичко, което беше направила, и което Ноа и Шарлот не направиха, но не беше за съдията. Беше за тях. Ноа и Шарлот бяха на крака от възмущение, откакто започнаха да крещят в съда, но паднаха на столовете си, докато по-възрастната жена продължи да говори.
Накрая бабата на Грейси спря и съдията погледна Ноа.
— Г-н Ричардс, колко памперса сменихте, докато Грейси имаше нужда от тях?
Ноа не можа да отговори, но тишината беше достатъчна.
— Г-жо Ричардс. — обърна се съдия Милет към Шарлот, която бе приела фамилното име на съпруга си. — Познавате ли някой от учителите на Грейси в училище?
— Не. — промърмори тя, гледайки надолу.
— Тогава взех решението си. Г-жа Лусинда Ричардс ще има пълно попечителство над Грейси с контролирано посещение от нейните родители еднакво. — заяви съдия Милър и никой не възрази. Съдията поговори още малко и поиска да продължи с развода.
И двамата адвокати обаче казаха, че е по-добре да продължат по-късно. Съдията се съгласи.
— Можем ли да се прибираме, Нана? — попита Грейси, след като всички станаха.
— Да, скъпа. — кимна Лусинда и те си тръгнаха.
Шарлот тихо плачеше в един ъгъл, а Ноа говореше яростно на адвоката си. Но старицата и момиченцето си тръгнаха.
За изненада на Лусинда, Шарлот се обади по-късно същия ден и Ноа също го направи. И двамата искаха да насрочат посещение. Тя очакваше да се карат кой да го направи пръв. Те обаче не го направиха. Те се редуваха и се държаха цивилизовано помежду си.
Скоро Лусинда покани и двамата на вечеря и те видяха колко щастлива е Грейси с баба си.
— На Грейси й е по-добре с теб. — тихо каза Шарлот, когато тя и Ноа си тръгваха.
— Скъпа, не. Тя е по-добре, защото вашите скандали спряха. Не виждаш ли това? — Лусинда разкри.
Ноа погледна Шарлот с надежда и се усмихна. Тя също се усмихна в отговор.
— Може ли да идваме по-често? — той се зачуди.
— Да, разбира се. — кимна Лусинда.
Двамата имаха специална вечеря в петък вечер, но също така посещаваха Грейси след работа всеки ден – понякога заедно, понякога отделно. Накрая я заведоха на плажа без Лусинда и това беше един от най-хубавите дни в живота на Грейси.
Този ден промени всичко. Ноа и Шарлот разбраха, че всичките им проблеми и спорове са безполезни. Те винаги са били толкова загрижени да се надпреварват един друг. Но всичко беше различно. Те искаха да се помирят.
Прекратиха изцяло бракоразводното дело и намалиха часовете си на работа, за да прекарват повече време с Грейси. Месеци след този ден в съда, Грейси се върна при родителите си. Всички те бяха на терапия и се опитваха да изградят по-добро и силно семейство заедно.
След като се събраха, Ноа и Шарлот подновиха обетите си и малко след това Шарлот забременя отново. Грейси обичаше да бъде голяма сестра. Лусинда все още им помагаше от време на време, главно защото искаше да бъде част и от живота на новото си внуче, но вече не беше основната грижеща се за децата.
Синът и снаха й вършеха работата и всъщност отглеждаха децата си, както винаги е трябвало да бъде.
