Богата млада жена се подиграва на чистач във фирмата на баща си, който решава да й даде урок, който тя никога няма да забрави.
Даниел Гробър беше свикнала да прави всичко по свой начин. Тя беше красива, интелигентна, талантлива и много, много богата. Или поне бащата на Даниел беше много богат и тя винаги бе смятала парите му за свои.
Така че Даниел, или Дани, както я наричаха приятелите й, беше доста разглезена, но винаги успяваше да очарова хората и да се измъкне от неприятностите със сладките си приказки и ослепителната усмивка. Но тя прекрачи границата и баща й я научи на житейски урок, който никога нямаше да забрави.
Даниел се канеше да замине на двуседмична мечтана ваканция на Бахамите и бе убедила баща си да я заведе на пазар. Не че Дани имаше нужда от нещо, просто обичаше да пазарува с баща си.
За съжаление той трябваше да пропусне обяда им, за да се погрижи за някои неотложни проблеми и затова тя се помота наоколо, преди да влезе в известен ресторант за бързо хранене и да си поръча бургер с всички гарнитури, пържени картофи, голяма газирана вода и ябълков пай.
Тя взе поръчката си и се върна в сградата на баща си, която беше заобиколена от добре поддържана морава, осеяна със сенчести дървета, удобни пейки и красиви фонтани. Тя седеше и ядеше храната си, докато изпращаше съобщения на приятелите си по телефона си.
Когато свърши, избърса устните си, смачка салфетката и внимателно нанесе червило. Тогава стана и се канеше да си тръгва, оставяйки всички опаковки и остатъци на пейката.
Глас я спря на място.
— Извинете, госпожице! — каза гласът. — Моля, съберете боклука си и го изхвърлете в кошчето.
Дани се обърна и се втренчи в слаб възрастен мъж в униформа на чистач, който метеше градинската пътека.
— Извинявай? — попита тя. — На мен ли говориш?
— Да, млада госпожице — каза мъжът. — Този малък парк е за хората, които работят тук, за да се наслаждават и не мисля, че е честно да оставяме боклуци след себе си.
— Аз не чистя! — каза Дани арогантно. — Хората почистват вместо мен. Хора като теб, класата на слугите. Това не е ли твоята работа? Така че го направи – почисти го!
Възрастният мъж се изчерви.
— Млада госпожице — каза той. — Моята работа е да поддържам тази сграда и тази градина чисти, но това, което направихте, е неуважение…
Дани го прекъсна грубо.
— Ти работиш за баща ми, което означава, че работиш за мен! Ако ти кажа да изчистиш, ще изчистиш, ако ти кажа да оближеш обувките ми, ще оближеш обувките ми или ще те уволня!
Точно в този момент Дани чу глас като гръм:
— Даниел! — Тя се обърна и видя баща си да стои и да я гледа бесен. — Коя си мислиш че си ти? — попита я Джак Гробър. — Как смееш да унижаваш този човек, който работи при мен повече от 20 години. Трудолюбив човек, със семейство!
— Татко? — каза Дани с най-милия си момичешки глас. — Моля те, не ми се сърди…Много съжалявам! — Но под милата й усмивка Джак долови проблясък на подигравка. Дани си мислеше, че ще се размине с това, точно както се беше разминавала с всичко в миналото.
— Извини се на г-н Терънс, Даниел. — заповяда Джак и проследи как дъщеря му се обърна към чистача с най-очарователния си маниер, но сега той знаеше, че всичко е само игра.
„Вината е моя“, помисли си Джак. „Трябва да оправя това!“
Но как да отмени цял живот на снизхождение и да научи една млада жена на уважение и отговорност?
Тогава на Джак му хрумна брилянтна идея.
— Г-н Терънс, изглеждате много уморен! — каза той. — Мисля, че имате нужда от почивка!
Г-н Терънс се усмихна и поклати глава.
— Жена ми казва същото, господин Гробър, но аз си запазвам ваканционните дни за края на годината, за да можем да прекараме Коледа с внуците!
— Всичко е наред, господин Терънс — каза Джак. — Давам ви две седмици почивка и пътуване до Бахамските острови с платени всички разходи за вас и жена ви!
Г-н Терънс зяпна.
— Сър? Бахамите… Но кой ще ме замести?
— Не се притеснявайте, г-н Терънс — каза Джак с усмивка. — Дъщеря ми Даниел ще бъде повече от щастлива да ви замести, за да компенсира неприятния начин, по който се отнесе.
— Какво? — изкрещя Дани, — Сърдиш ли се, тате? Отивам на почивка…
— Вече не — каза Джак. — Г-н и г-жа Терънс ще отидат вместо теб, а ти ще вършиш неговата работа, докато той отсъства.
— Не можеш да направиш това! — изкрещя Даниел. — Аз не съм чистачка! Да чистя тоалетни? Да мета? Да изхвърлям боклука на други хора? Няма да го направя!
— Да, ще го направиш — каза баща й студено. — Или ще ти отрежа издръжката, ще ти взема този кабриолет…
— Това е моята кола! — извика Дани.
— Не, Даниел — тихо каза Джак. — Това е моята кола. Платих за нея, плащам за застраховката и бензина. Всичко е мое. Всичко, което имаш, ти го давам аз, така че мисля, че е време да научиш с колко труд хората работят за всеки долар.
Дани познаваше баща си много добре и по погледа му разбра, че е преминала някаква граница.
— Започваш в понеделник — каза й Джак, след което се обърна към г-н Терънс. — По-добре се прибирайте вкъщи и си стягайте багажа, г-н Терънс! Лек път!
В понеделник сутринта Дани беше там в униформата си, чистеше, метеше и изпразваше кофите за боклук. До края на деня тя беше изтощена, красивите й нокти бяха съсипани, а меките й глезени ръце бяха червени и болезнени.
По времето, когато г-н Терънс се върна от Бахамските острови с невероятен тен, Дани беше експерт в работата и той беше щастлив да докладва на г-н Гробър, че тя е оставила всичко изпипано – без нито един боклук в градината !
Що се отнася до Дани, тя никога повече не се отнесе с пренебрежение към никого, защото знаеше точно какво е чувството!
Какво можем да научим от тази история?
- Отнасяйте се с уважение към всички, ако искате да ви уважават. Даниел беше неприятна и арогантна и се научи да уважава другите по трудния начин.
- Родителите понякога трябва да чертаят линии и да преподават на децата си тежки уроци. Джак беше принуден да научи Дани да бъде уважителна и мила и да цени упоритата работа.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
