Седнала в луксозната си кола, богата жена се прибирала от работа, когато погледът й се спрял на сцена, която я разтърсила до дъното на сърцето. Поразена от емоциите си, тя припада, само за да се събуди няколко минути по-късно в същото състояние на шок.
Като главен изпълнителен директор на най-добрата марка за грижа за кожата в града, Изабела почти не намираше време за единствената си дъщеря Кристел. Обикновено се прибираше от работа вкъщи, когато Кристел беше заспала дълбоко.
Майка и дъщеря прекарваха само час заедно сутрин, преди Кристел да тръгне за училище. Освен това те общуваха през уикендите, като играеха игри и се разхождаха в близкия парк.
Беше ветровита четвъртък вечер, когато Изабела успя да си тръгне от работа в 17 часа. защото нямаше повече срещи за деня. Тя взе чантата си и се отправи към изхода, като набра номера на шофьора си.
— Насочвам се към изхода. — каза му тя, докато звукът от тропането на токчетата й по дървения под отекваше в коридора на кабинета й с всяка нейна стъпка.
След като шофьорът й паркира бялата й луксозна кола на изхода на офис сградата й, тя тръгна към нея и отвори вратата, за да седне на задната седалка. Развълнувана да срещне Кристел, тя инструктира мъжа да я закара до дома.
Изабела можеше да измисли толкова много неща, които да направи с дъщеря си! Искаше да сготви любимата паста на момичето си и да гледат заедно филм на Дисни. Тя дори не подозираше, че близо до къщата й я очаква шокираща гледка.
Когато колата наближи дома й в един от най-скъпите квартали, тя изведнъж помоли шофьора да спре. Едно момиче, облечено в мръсна, скъсана рокля, привлече вниманието й. Приличаше на бездомно момиче, но нещо в лицето й не позволяваше на Изабела да отмести погледа си.
Тогава очите на Изабела се отвориха широко и веждите й се извиха в шок, когато видя Кристел да излиза иззад бездомното момиче. Дъщеря й просеше с момичето на улицата, държейки я за ръка, докато се отдалечаваха от дома на Изабела.
— Това не може да бъде! — самотната майка ахна от шок, когато забеляза поразителната прилика между Кристел и бездомното момиче. Техните очи, носове, уста и формата на лицата им, всичко изглеждаше идеално съвпадащо.
Точно когато Изабела хвана вратата на колата, за да я отвори, тя усети, че главата й се завърта и зрението й се замъгли. Ръката й отиде до главата й, тялото й се почувства слабо и тя изгуби съзнание. Изпадна в безсъзнание на задната седалка на колата си, преди шофьорът да разбере какво се е случило.
— Г-жо Монтгомъри? — загриженият мъж се обърна и я погледна, чудейки се какво да прави по-нататък.
Няколко минути по-късно Изабела отвори очи. Тя все още беше на задната седалка на колата си, но сега беше пред къщата си, а Кристел седеше до нея и държеше чаша вода.
— Мамо, добре ли си? — 9-годишното дете попита майка си.
Изабела се огледа, опитвайки се да забележи бездомното момиче, което беше видяла по-рано. После погледът й се насочи към дъщеря й, докато оглеждаше мръсните й ръце и разрошената конска опашка.
— Къде беше, Кристел? — попита тя.
— Играех си с приятелите в парка. — излъга момиченцето. — Хайде да влезем вътре, мамо. Трябва да си починеш.
Изабела не се изправи срещу дъщеря си в този момент, въпреки че знаеше истината. Тя последва малкото си момиченце вътре в къщата, планирайки да посети бездомното момиче в нейно отсъствие. Изабела беше шокирана от приликата между Кристел и бедното момиче.
На следващия ден Изабела не отиде на работа, след като дъщеря й тръгна за училище. Вместо това тя посети мястото, където бе видяла бездомното момиче да проси с Кристел. Несигурна дали ще се срещне с момичето, тя тръгна наоколо, докато не забеляза момичето, седнало на една затънала алея.
— Хей, ти! Ела тук. — Изабела направи знак на момичето да се приближи към нея.
Докато бездомното момиче вървеше към нея, сърцето на Изабела прескочи удар, като видя колко много прилича на Кристел. Изглеждаше, все едно бедното момиче е отдавна изгубената близначка на Кристел.
— Имаш ли нещо за мен? — попита момичето Лили и протегна длан.
Шокирана, след като чу гласа на момичето, Изабела я попитала за нейните родители. Тя мислеше, че има връзка между Кристел и Лили и искаше да разбере за това.
— Майка ти живее ли тук с теб? — Изабела се усмихна на момиченцето.
— Не, живея с леля ми. Майка ми почина, а баща ми не знам къде е. — отговори Лили, докато гледаше Изабела.
Научаването за родителите й накара Изабела да се замисли за нещо, което не й беше минавало през ума.
— Ами ако тя всъщност е сестра на Кристел? — зачуди се тя, докато стоеше в затънтената алея.
Заинтересувана от истината, Изабела разговаря с близките на Лили и разбра, че майка й наистина е починала. Освен това те никога не са срещали баща й. Знаеха само, че е богат човек, който няколко пъти е преспал с майката на момичето.
— Боже мой! — богаташката запуши устата си с ръка след разговор с близките на Лили. Тя можеше да свърже точките наум и беше сигурна, че Лили е сестра на Кристел.
Всичко, което трябваше да направи сега, беше да се свърже с бившия си приятел, бащата на Кристел, с когото не беше говорила от дълго време. Двамата се разделиха скоро след раждането на Кристел и Изабела никога не го беше молила за издръжка.
През следващите няколко дни Изабела пита бившия си дали знае за съществуването на Лили. За нейна изненада бившият й призна, че е спал с жена, докато е бил с Кристел. Той обаче не беше сигурен дали Лили наистина му е дъщеря.
— Не мога да повярвам! — Изабела ахна от шок.
Няколко седмици по-късно Изабела била сигурна, че Лили е сестра на Кристел. Тя завела бедното момиче за ДНК тест и резултатите показали, че е свързана с Кристел по кръвна линия.
Изабела премина през много смесени чувства: шокът да научи, че е била измамена, и все пак радостта да знае, че Кристел има сестра, която очевидно обича до краен предел. Но сърцето на Изабела се разби, когато видя, че Лили не води начина на живот, който водеше Кристел.
— Водя те у дома, скъпа! — каза тя, усмихвайки се през сълзи на невинното момиче и знаейки в сърцето си, че това е правилното нещо.
