Моника казва на майка си Вивиан, че е сгодена за мъж на име Зак. По-възрастната жена не може да повярва, главно защото той не е богат, така че тя решава да се облече като бедна жена и да разследва. Но не може да бъде по-шокирана от сцената, която заварва в къщата на Зак.
Дъщерята на Вивиан Марш, Моника, току-що беше се изнесла от дома си. Те имаха огромен спор за решението на Моника. Тя щеше да се омъжи за мъж на име Зак. Вивиан не можеше да повярва, защото нямаше представа, че дъщеря й се е разделила с приятеля си Антъни.
Семейството на Антъни не беше толкова богато, колкото семейство Марш, но те бяха уважавани във висшето общество на Хартфорд, Кънектикът. Вивиан мечтаеше дъщеря й да се омъжи добре и никога да не се тревожи за парите. По всичко обаче изглеждаше, че новият мъж на Моника изобщо не идва от богат род. Той живееше в малкото градче Мистик, на около час път. Освен това той беше рибар, а родителите му работеха тежка физическа работа през целия си живот.
— Това няма да стане. Тя не може да се омъжи за него! — помисли си Вивиан, опитвайки се да успокои учестеното си сърце след скандала с Моника.
— Не мога да се омъжа за Антъни, майко! Само за два месеца ми изневери с поне три жени! Искаш ли да бъда нещастна?! — попита разплакана Моника.
— Това не може да е вярно! — Вивиан извика в отговор и тогава Моника реши да изхвърчи от къщата.
Вивиан седеше в хола си и мислеше какво да прави. Тя трябваше да поправи това по някакъв начин. Ако Антъни наистина беше измамник, имаше смисъл, че Моника беше привлечена от някой извън тяхното общество. Но какво, ако този Зак беше с нея заради парите на семейството й? Мъжете също могат да бъдат златотърсачи.
Трябваше да провери Зак без дъщеря си. Трябваше да измисли сценарий, при който той да е принуден да действа като себе си, а не като версията, която искаше да види Моника, така че тя измисли план.
На следващия ден Вивиан взе такси и пристигна в Мистик, Кънектикът, облечена в най-ужасните дрехи, които успя да намери в старите си кашони. Носеше изцапана пола, която нарочно разкъса от едната страна, и пуловер, който миришеше на нафталин. Беше перфектно. Тя щеше да види Зак и да наблюдава как се държи сред обикновени хора.
За щастие, Мистик беше толкова малък град, че всички очевидно знаеха къде живее Зак. Вивиан попита една дама в местния магазин за хранителни стоки и тя я насочи.
Тя стигна до къщата му, което беше по-зле, отколкото Вивиан можеше да си представи. Изглеждаше запусната и имаше неподдържана градина. Когато се приближи до входната врата, тя видя бирени бутилки и цигарени угарки да лежат наоколо. Моника никога не е виждала тази къща, помисли си Вивиан, убедена в това. Нямаше начин дъщеря й да се е влюбила в мъж, който живее така.
Искаше да избяга, но трябваше да свърши това, затова вдигна пръст и звънна на вратата. Вратата отвори мъж със сива, изцапана с пот риза. Беше явно около 20-те. Това трябваше да е Зак. В ръката си държеше бутилка бира и беше с небръснато лице.
— Да? — каза мъжът.
— О, здравейте! — започна колебливо Вивиан. Сега, когато беше там, тя нямаше представа как да говори с него или какво да каже, за да разбере каква личност притежава.
— Госпожо, какво искате? — продължи мъжът вече яростно.
— Съжалявам. Чудех се дали можеш да ми помогнеш. Малко съм изгубена. — изтърси тя накрая. — Ти ли си Зак?
— Да, аз съм. Какво искаш? — попита Зак и се оригна. Вивиан не можа да не изглежда отвратена и той се засмя.
Изведнъж една жена започна да крещи от вътрешността на къщата.
— Зак! Къде ми сложи запалката? Винаги губиш неща! Идиот!
Зак се обърна от Вивиан и започна да крещи на жената.
— Аз съм идиот? Аз съм идиот! Ти си тази, която губи всичко веднага щом се появи тук. Не знам къде си я сложила! Не ме обвинявай!
— Не мога да повярвам, че все още съм с някой като теб! Тази вечер ще те напусна! — изкрещя жената и Вивиан чу отчетливия звук на счупено стъкло. Тя вдигна ръка към гърдите си.
— Денят, в който си заминеш, ще бъде най-хубавия в живота ми! — Зак изръмжа силно и се обърна, за да погледне Вивиан.
— Виж, госпожо. Премини към въпроса. Зает съм.
— Това ли е твоята приятелка? — Вивиан въздъхна. Това беше единственото нещо, което й хрумна след онази ужасна проява. Тези хора бяха ужасни.
— Не е твоя работа, стара жено. А сега си върви! — изрева той и затръшна вратата пред лицето й. Вивиан подскочи, когато вратата се затвори и не можа да повярва, че дъщеря й всъщност излиза с този мъж.
Това е ужасно. Моника не само щеше да разбие сърцето си отново, но този мъж очевидно беше груб и опасен за жените като цяло. Вивиан трябваше да го спре. Но първо трябваше да се върне до Хартфорд, което означаваше да намеря такси в този малък град.
Тръгна по улиците и забеляза другите къщи наоколо. Те бяха стари и мънички, точно като тези на Зак, но бяха поддържани. Поне не всички бяха лоши. По това време на годината бяха покрити със сняг. Изведнъж от една от къщите излезе жена, видя Вивиан и й помаха.
Вивиан се усмихна и махна в отговор, без да знае какво друго да направи. Жената тръгна към нея. Беше около нейната възраст и имаше най-милата усмивка на света.
— Хей! Имаш ли нужда от помощ? Загуби ли се — попита жената.
— О, не. Не се тревожете за това. Просто трябва да намеря такси и да се прибера вкъщи. — отговори Вивиан и се опита да се отдалечи. Но жената не й позволи.
— Изчакайте. Аз съм Джорджия. Тук става много студено и понякога е трудно да се намери такси на главния път. Влез вътре и ще ти извикам едно. — предложи тя.
— Аз съм Вивиан. Приятно ми е да се запознаем. Това е толкова любезно предложение, но не знам…
— Настоявам! — продължи жената и накара Вивиан да влезе.
Поговориха известно време и Джорджия се обади на таксиметровата компания в града. Очевидно всички шофьори бяха заети и никой от тях не искаше да кара чак до Хартфорд.
— О, Боже! Какво трябва да направя? Тази вечер трябва да стигна до Хартфорд! — промърмори Вивиен и прехапа долната си устна.
— Такси от тук до Хартфорд е толкова скъпо. Сигурна ли си? Може би можеш да останеш тук и утре можеш да вземеш автобуса. — отбеляза Джорджия.
— О, всичко е наред. Някой друг плаща таксито. — излъга Вивиан. — За мен е важно да се прибера тази вечер.
Точно тогава някой отвори входната врата и влезе.
— Хей, мамо!
Беше красив мъж на около 20 години, който удивително приличаше на Джорджия с добро лице и усмивка. Джорджия го прегърна и го представи на Вивиан. Той беше на гости при майка си и донесе прясна риба, която беше уловил този ден.
— О, момче. Исках да попитам. Познаваш ли някой, който ще ходи в Хартфорд тази вечер? — попита Джорджия сина си, след като прибра рибата във фризера.
Мъжът стоеше в средата на хола и стисна устни.
— О, не. Защо?
— Вивиан трябва да стигне довечера, но нито едно от такситата в града не иска да я закара. — отговори Джорджия.
— Е, защо да не я заведа? Мислех да отида до Хартфорд този уикенд и да купя някои неща. Но предполагам, че тази вечер също става. — предложи синът на Джорджия.
— О, не бих искал да те изгоня. Изглеждаш уморен. — промърмори смутено Вивиен.
— Не се тревожи за това. Да вървим. — настоя мъжът и поведе Вивиан към колата му. Беше стар пикап, но той я увери, че работи перфектно и ще ги откара до местоназначението им.
Двамата разговаряха по време на повече от един час пътуване до Хартфорд и Вивиан беше приятно изненадана от милото му поведение. Не много хора биха предложили на по-възрастна жена да се вози така, а тя не беше говорила да му плати. Той беше мил, трудолюбив човек.
Е, не всички в този град са толкова ужасни, колкото новото гадже на Моника. Защо не можеше да срещне такова момче? Вивиан беше потънала в мисли, докато влизаха в града.
— Госпожо. Къде точно отивате? Мога да ви заведа навсякъде. — учуди се мъжът.
— О, има един затворен комплекс… — започна Вивиан, давайки му указания до нейния район. Но тя му каза да спре пред портите, вместо да я води до нейната къща.
— Тук! Ето малко пари за пътуването. Това бих платила на таксито. — каза тя, протягайки малко пари в ръката си и отваряйки вратата с другата си ръка.
— Не не. Няма нужда. Така или иначе вече идвах тук. — отхвърли предложението й мъжът.
Вивиан се опита да настоява.
— Моля, вземете ги.
— Не, госпожо. Наистина не мога. Използвах това пътуване като извинение, за да се видя с приятелката си, която живее в района. Трябва да ви благодаря! — мъжът се засмя и Вивиан се присъедини към него.
— Добре тогава. Оценявам вашата доброта. — каза тя накрая, преди да излезе от пикапа и да помаха за сбогом на младия мъж.
О, дори не го попитах за името. Господи, забравих всичките си обноски, помисли си тя, след като стигна до къщата си.
Срещата й с ужасния приятел на Моника наистина я беше разтърсила, но поне срещна страхотни хора, които я върнаха вкъщи безопасно. Очевидно тя знаеше, че парите не са всичко и много обикновени хора са страхотни. Но дъщеря й направи огромна грешка.
Защо не можеше да избере някой като сина на Джорджия? Той беше доста хубав, помисли си Вивиан, докато се преобличаше от старите дрехи и се обличаше в пижамата.
Изведнъж телефонът й иззвъня със съобщение. Беше Моника. Тя каза, че ще доведе приятеля си на вечеря утре вечер и се надява Вивиен да успееби било хубаво.
— О, Боже! Ще трябва да разбия сърцето ти утре. Но определено не можеш да се омъжиш за този мъж. — измърмори тя на глас, гледайки внимателно телефона си.
На следващата вечер Вивиан беше притеснена. Колата на дъщеря й току-що беше спряла на алеята й и Зак идваше с нея. Нямаше представа как да обясни какво е направила вчера и как се е озовала в къщата на този мъж. Но Моника трябваше да види причина. Този ужасен мъж беше потен, груб и имаше приятелка.
На входната врата се почука и Вивиан дишаше дълбоко, за да събере смелост. Тя беше на път да започне голям скандал с този мъж и Моника трябваше да я изслуша. Но когато по-възрастната жена отвори вратата, устата й увисна. Не се чуха никакви спорове или писъци — само леко скърцане.
— Мамо? — попита Моника и се намръщи на майка си.
Мъжът, който стоеше до нея, не беше онзи потен Зак, когото беше срещнала предишния ден. Това беше синът на Джорджия!
— Госпожо? — попита мъжът и погледна Моника с объркано изражение.
— Това ли е майка ти? Снощи я докарах от Мистик.
— Какво? Мамо, какво правеше в Мистик? — учуди се Моника и сложи ръка на кръста си.
— О, Боже! Влез! Влез! Това ли е приятелят ти, Зак? — попита Вивиан, докато ги въвеждаше бързо вътре, дишайки тежко. Тя беше в екстаз.
— Да, мамо. Това е Зак. Но срещна ли го вчера? — попита отново дъщеря й, отказвайки да й позволи да смени темата. И двамата свалиха палтата си, а Вивиан им се усмихваше с най-облекчената усмивка на света.
— Да, скъпа. Това е дълга история. Седнете… — каза им тя и обясни всичко, което се е случило предишния ден, включително как Зак я закара обратно в Хартфорд.
Имаше двама души на име Зак в град Мистик и дамата в магазина познаваше само един от тях. Грубият. Моника намери цялата история за забавна и първоначалният им скандал вече беше забравен, когато Вивиан приключи.
Цялата нощ Вивиан беше толкова мила към Зак. Те вечеряха и прекараха страхотно. Преди двойката да си тръгне, Вивиан каза на Моника, че одобрява и ще плати за сватбата им, ако желаят. По-възрастната жена никога не съдеше Зак, че е рибар, защото той се е отнасяше с дъщеря й като с принцеса.
Освен това, след срещата с този потен Зак, всеки друг беше безкрайно по-добър.
