М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Една жена презрително изхвърля бездомник от магазина си, без да си представя, че час по-късно ще целува ръцете му със сълзи на очи.
Карън Мълвейни беше бясна. Отвън, под елегантната й тъмнозелена тента, стоеше просяк, и то какъв просяк. Мъжът беше мръсен и Карън го усети, когато пристигна. Той вонеше!
Носеше дълго мръсно палто, което беше виждало и по-добри дни. Ризата и панталоните му бяха толкова дрипави, че плътта му прозираше на места, а брадата и косата му бяха заплетени.
По-лошото от всичко е, че този отвратителен човешки екземпляр с треперещи ръце и кимаща глава се беше настанил пред изключителния и много скъп магазин за бижута на Карън!
— Отвратително! — Карън измърмори ядосано на себе си. Тя прокара елегантна ръка по идеално причесаната си коса и подуши. Тя щеше да се отърве от отвратителното същество!
Карън излезе от вратата и мъжът веднага се обърна към нея.
— Моля ви, госпожице — каза той умолително. — Имате ли дребни? Само за чаша кафе?
— Не! — сопна се Карън. — Махай се! Отиди да просиш някъде другаде и остави клиентите ми на мира!
— Толкова съм гладен — тихо каза мъжът. — Не бих молил, ако не се налагаше.
— Можеш да си намериш работа! — сопна се Карън. — Това се смята за приемлива алтернатива на просията!
Мъжът вдигна ръката си и Карън видя как се свива.
— Вече не съм много полезен — каза той горчиво. — Моля ви…
— Това е последният път, когато ти казвам: Махай се! — извика Карън. Точно тогава един от най-добрите й клиенти се приближи и я погледна изненадано.
Мъжът, влиятелен политик, чиято съпруга имаше страст към изумрудите, изглеждаше изненадан.
— Госпожо Мълвани — каза той. — Добре ли сте?
Карън се насили да се усмихне и сложи успокояваща ръка върху ръцете на клиента.
— Разбира се, сенаторе! — тя се усмихна. — Влизайте! Имам да ви покажа нещо специално. Не наближава ли годишнината ви?
Карън прекара мъжа покрай просяка и му хвърли заплашителен поглед, но изоставеният беше прегърбил рамене и погледна настрани.
През следващите два часа Карън беше много заета. Веднага след като сенаторът си тръгна, дойде богата разведена жена, нетърпелива да похарчи многомилионното си състояние.
Беше много хубав ден! Докато разведената си тръгваше, Карън я видя да спира на вратата, с ръка на лицето си. Тогава жената бръкна в чантата си и даде банкнота на мъжа с треперещи пръсти.
Той тормозеше ценните й клиенти! Карън повика своя охранител, който обикновено стоеше дискретно в задната част на магазина.
— Уорън — извика тя. — Отърви се от този просяк! Искам да си отиде!
— Да, госпожо — каза Уорън. Той излезе навън и се приближи до бездомника.
— Махай се — нареди той. — Това е уважавано заведение. Ние не искаме вашия тип тук.“
Карън не чу какво каза мъжът, но видя как устните му се движат, сякаш протестираше. Уорън го бутна и мъжът залитна назад.
В сравнение с едрия Уорън мъжът изглеждаше много слаб и крехък. Карън за първи път забеляза, че на врата му имаше военни идентификационни табелки, висящи над кокалестите му гърди. Той беше ветеран!
Уорън размаха заплашителен юмрук и мъжът се сви. Беше трудно да се повярва, че тази човешка развалина някога е била войник, който се е бил за тази страна.
— Това просто си личи. — помисли си Карън. — Какво може да причини алкохолът на хората.
Мъжът се отдалечаваше и Уорън се върна вътре.
— Слава Богу! — възкликна Карън. — Мелани ще пристигне скоро и не бих искала тя да вижда този мъж тук.
Не след дълго дъщерята тийнейджърка на Карън Мелани влезе, носейки училищната си чанта.
— Здравей, мамо! — извика тя. — Умирам от глад! Храната в училище днес беше ужасна. Може ли малко пари, моля? Ще отида отсреща и ще хапна хамбургер.
— Разбира се, скъпа — каза Карън и нежно целуна дъщеря си. Тя даде на Мелани малко пари и тийнейджърката изскочи, пъхвайки слушалките на своя iPod в ушите си.
Карън я изгледа с усмивка. Мелани беше най-важното нещо в живота й. Съпругът й беше починал млад и тя никога не се беше омъжвала повторно. Тя живееше за Мелани.
Карън помагаше на служителя си да прибере поднос с диамантени гривни, когато чу ужасно скърцане на спирачки и отчаян писък.
— Мелани! — извика тя.
Тя изтича до предната част на магазина и видя дъщеря си да лежи на улицата в ръцете на просяка! Колата беше спряла там, където беше стояла Мелани само преди секунди.
Карън изтича и взе дъщеря си на ръце.
— Бебче, добре ли си? — попита тя. Мелани беше замаяна, хлипаше от страх и имаше драскотина по бузата й, но беше здрава и жива.
Тогава Карън забеляза, че просякът се беше изправил несигурно. Той се обърна и започна да се отдалечава, накуцвайки.
— Спри! — Карън извика. — Моля те, спри!
Мъжът се обърна и Карън се затича към него. Тя хвана ръцете му и ги целуна с благодарност.
— Ти спаси дъщеря ми — каза тя. — Дължа ти всичко.
— Лейди — каза мъжът. — Не ми дължиш нищо…
Карън плачеше.
— Да, дължа ти, а аз съм жена, която винаги си плаща дълговете.
Два месеца по-късно никой нямаше да разпознае просяка. Старият войник Ралф вече не беше просяк. Сега беше портиер и носеше елегантна тъмносиня униформа със златен ширит.
Карън му беше намерила апартамент и му беше дала работа, а най-хубавото беше, че го прие в сърцето си и в семейството си. И за Ралф това беше най-доброто от всичко.
Последно обновена на 5 юни 2023, 14:59 от Иван Петров