Линда беше ужасена, че тя и нейният богат съпруг трябваше да летят в икономична класа, но тогава се случи най-лошото нещо, което можете да си представите: жена с плачещо бебе зае мястото до нея. Линда трябваше да направи нещо, за да се отърве от нея.
Горната устна на Линда се изви от отвращение, когато пристигна на мястото си в икономичната класа. Тя се погрижи да изглади полата си, докато сядаше, така че тясната седалка да не намачка скъпия плат.
— Не мога да повярвам, че случайно резервира полет в икономична — каза Линда на съпруга си Джонатан. Тя огледа кабината, докато потупваше косата си и понижаваше гласа си, за да прошепне:
— Всички тези хора са бедни, на практика селяни. Как ще преминем през това?
— Съжалявам, скъпа моя, но ще трябва да го изтърпим. Това е само четири часа полет от Батън Руж до Маями. — Джонатан добре знаеше колко нервна и драматична е Линда. Надяваше се тя да не прекара целия полет в оплакване.
Линда се обърна, когато забеляза друг пътник, седнал до нея. Трепетът й от полета се превърна в ужас, когато видя бебе в ръцете на младата жена.
Бебето започна да суети в момента, в който младата жена седна. Тя се усмихна извинително на Линда, когато малките му ръчички размахаха синьото одеяло, което го повиваше, и то издаде развълнувани звуци.
Линда се обърна към Джонатан и направи физиономия.
— Няма да мога да запазя здравия си разум, ако тези четири часа са изпълнени с това. — Тя посочи бебето.
Изминаха минути, но се усещаха като часове, докато Линда гледаше как бебето става все по-възбудено. Тя разбра, че трябва да направи нещо, когато то сви малкото си лице и започна да плаче.
— Извинете ме. — Линда дари на момичето най-ярката си фалшива усмивка. — Не можете ли да дадете на детето залъгалка или да го полюлеете, за да заспи? Този писък наистина е разрушителен.
— Много съжалявам. — Момичето притисна бебето си по-близо и бръкна в чантата си. — Нахранен е и всичко останало; не знам защо се суети.
— Може би има нужда от нов памперс. Най-добре го измисли, скъпа, защото не мога да прекарам целия си полет, слушайки това. — Тя махна с ръка към детето.
— Разбира се. — Жената се отдръпна. Тя извади шише от чантата си и го предложи на бебето, но то го бутна настрани и изрева по-силно.
Линда сбърчи носа си.
— Момиче, защо си в самолета с бебе, ако не можеш да го контролираш? Нищо ли не знаеш за майчинството?
— Не е толкова просто, госпожо! — отговори майката.
— Нека го опростим. — Линда се изправи и помаха на минаваща стюардеса. — Извинете, но трябва да изведете тази млада жена и нейното бебе от самолета.
— Съжалявам, госпожо, но не мога да го направя. Стюардесата се обърна към младата майка. — Мога ли да ви донеса нещо, госпожо, което може да успокои малкото момче?
— Не знам. — Сега бебето се мъчеше в ръцете на жената, а майката изглеждаше почти разплакана. — По това време обикновено спи, но сега вместо това просто става заядлив.
— В този самолет нямате ли бренди? — Линда се намеси. — Майка ми винаги ми е казвала, че нищо не може да накара бебето да заспи по-добре от капка бренди.
— Няма да давам алкохол на детето си! — Майката зяпна Линда.
— Не мисля, че политиката на авиокомпанията би позволила това, госпожо. — добави стюардесата. — Предлагам ви да използвате слушалки, за да блокирате звука, ако не можете да се справите с него.
— Това не е приемливо! — Линда заби пръст във въздуха. — Ако не можете да накарате това бебе да мълчи, настоявам да го махнете от самолета. Не е честно да очаквате от мен да слушам това ревене през следващите четири часа! Няма да го търпя.
— Е, госпожо, ако продължавате да създавате проблеми, няма да ви се налага. — Стюардесата се усмихна. — Няма да накарам това бебе и майка му да бъдат свалени от полета, но ще се радвам да помоля охраната да свали вас!
— Никога повече няма да летя с тази авиокомпания. — Линда погледна странично жената до себе си. Сега самолетът рулираше и малкото дете-чудовище плачеше още по-силно от преди.
Младата жена не знаеше какво да прави, тъй като всеки опит да успокои детето само го възбуждаше още повече. След като самолетът се изравни, стана още по-лошо. Майката получи телефонно обаждане, така че Линда трябваше да изтърпи нейното бърборене и риданията на детето.
Линда се канеше да я помоли да млъкне, но тогава чу какво казва момичето и сърцето й омекна.
— Започвам да си мисля, че това беше ужасна идея. — каза майката.
— Ники се суети през цялото време, а аз съм нервна развалина… не, още не съм видял баща си! Това ще бъде първата ни среща и не мога просто да отида до пилотската кабина и да кажа, „Изненада, аз съм твоя дъщеря.
Момичето въздъхна дълбоко и люшна бебето в ръцете си.
— Честно казано, този план не работи, както си мислех — продължи тя. — Беше много по-добра идея на теория, отколкото е на практика.
Това беше интригуващо! Линда едва доловимо се наведе по-близо, за да слуша, докато майката продължаваше да говори.
— Разбира се, ще се обадя отново, след като се срещна с него — каза жената. — Или не се срещна с него; наистина не знам дали ще мога да се справя, след като вложа всички усилия, само за да се справя с Ники. Иска ми се да беше тук с мен. Знам, скъпи. И аз те обичам.
Линда отмести поглед, когато майката затвори, но интересът й беше събуден. Тя трябваше да знае повече!
— Извинете, просто исках да се извиня, че бях груба по-рано. — Линда се усмихна на жената и й подаде ръка. — Аз съм Линда и летенето ме прави капризна.
— Аз съм Ейприл. — Жената се намръщи, докато стисна ръката на Линда.
— Да видим дали това ще задържи малкия пакет зает. — Линда бръкна в дамската си чанта и извади празна опаковка от пудра, която държеше в чантата си за огледалото. Бебето веднага посегна да я хване.
— А сега — продължи Линда, като надникна над очилата си, — защо не ми кажеш какво те води в Маями? Работа или удоволствие?
Планът на Линда проработи. Докато бебето Ники беше погълнато от отражението си и механизма за отваряне и затваряне на пудрата, Линда накара Ейприл да й разкаже всичко.
— …и мама никога не би ми позволила да се опитам да го намеря. Тя винаги казваше, че е работохолик, който не изпитва нищо към нея или към мен. — Ейприл наведе глава. — Но не се отказах да се опитвам да намеря баща си. Търсих години наред в социалните медии. Той няма никакви акаунти, но накрая намерих следите му.
— Просто не мога да повярвам през какво сте преминали, за да откриете този човек! — Линда се наведе по-близо.
— И сигурна ли си, че отдавна изгубеният ти баща е пилотът на този полет?
— Ъъъъ, почти сигурно. Надявах се да имам възможност да се срещна с него, когато кацнем в Маями, но сега мисля, че това беше лоша идея. — Ейприл въздъхна. — Спестявах от векове, за да си позволя този полет. Не искам да хвърлям тези пари, като се отказвам, но как мога да го срещна така?
Линда погледна към Джонатан. Видя по лицето му, че се чувства толкова неудобно в тази ситуация, колкото и нея.
— Много съжалявам, че се чувстваш така, Ейприл. — Линда сложи ръка върху ръката на жената. — След цялото това време и усилия… добре, трябва да направиш това, което е най-добро за теб.
Линда се извини, за да посети тоалетната. Очите й бяха насълзени от историята на Ейприл. Беше толкова тъжно, че тя се бе опитвала толкова отчаяно да намери баща си, само за да се откаже сега, когато той най-накрая беше наблизо.
Линда беше неспокойна през остатъка от полета. Искаше Ейприл да предприеме своя ход, но беше разколебана от съмнения. Накрая пилотът съобщи, че скоро ще кацнат. Линда наблюдаваше младата майка. Изглеждаше, че ще заплаче.
— Също така бих искал да благодаря на всички ви за търпението към моя внук, който прекара по-голямата част от полета в плач — добави пилотът, след като завърши съобщението.
Ейприл вдигна глава в шок.
— Предполагам, че летенето не е заложено в гените — продължи пилотът. — Ейприл, не мога да ти кажа колко много означава за мен, че си тук. Нямам търпение да те видя. Моля, изчакай ме, когато кацнем.
— Откъде знае? — попита Ейприл. Тя погледна шокирана Линда. — Толкова съм объркана.
— Е, не можех да те оставя да положиш всичките тези усилия за нищо, скъпа. — Линда се усмихна на Ейприл. — Говорих с една от стюардесите, когато отидох до тоалетната по-рано. Разказах й вашата история и я помолих да предаде информацията на пилотите.
— Не трябваше… наистина. — Изражението на Ейприл беше мрачно. — Няма начин да се срещна с него сега. Ами ако всичко, което мама каза за него, е вярно?
— Не се притеснявай, ще бъда тук през цялото време. — Линда прегърна Ейприл през раменете.
Те бяха последните останали пътници в самолета. Линда, Джонатан и Ейприл бяха приковали очи в края на коридора. Всеки момент…
Към тях се запъти висок мъж в пилотска униформа. Той се усмихна широко и очите му светнаха, когато забеляза Ейприл.
— Виж се! — пилотът разпери ръце, когато се приближи.
— Не мога да повярвам, че най-накрая мога да те видя и да се срещна с моя скъп внук.
Ейприл изхлипа, докато прегръщаше баща си. Линда също беше обляна в сълзи, когато стана свидетел на щастливата среща.
— Ти направи добро нещо, Линда. — Джонатан взе ръцете на жена си в своите.
— Не можех да оставя това сладко момиче да живее живота си, изпълнен със съжаления, нали?
Четиримата възрастни и бебето Ники напуснаха самолета и отидоха да обядват. Линда и Джонатан не бяха склонни да се присъединят към тях, но Ейприл и баща й Бен настояха.
— Майка ти не можа да се адаптира към часовете, необходими на един пилот, за да работи — каза Бен, докато чакаха поръчката си. — Съжалявах, че я загубих, но това не разби сърцето ми толкова, колкото когато тя отказа да те видя.
Ейприл взе ръката на баща си в своята.
— Мисля, че никога не го е преодоляла и това я огорчи. Никога не е могла да каже добра дума за теб.
— Е, радвам се, че не я послуша и че сега си тук. Бен се усмихна.
— Скоро ще се пенсионирам и не мога да измисля по-добър начин да прекарам дните си от това да опозная дъщеря си и внука си.
— Наистина ли? — Очите на Ейприл светнаха. — Ще живееш ли в Батън Руж?
— Скъпа, бих живял на луната, ако това е нещото, за да съм близо до теб.
Няколко месеца по-късно Линда последва Джонатан в луксозния им дом, докато изтупваше костюма му и оправяше вратовръзката му.
— Линда, моля те, изглеждам добре — каза Джонатан.
— Доброто не е достатъчно добро. — Линда махна последна прашинка от ревера на Джонатан.
— Трябва да изглеждаш възможно най-добре за първия рожден ден на Ники. Няма да приема нищо по-малко.
Тогава на вратата се позвъни и Джонатан побърза да отвори. Ейприл стоеше на прага с Ники на ръце. Съпругът й стоеше до нея, а Бен стоеше зад тях.
— Ето го малкият ми кръщелник. — Джонатан посегна да вземе Ники в ръцете си. Момчето му се ухили широко.
Тогава се появи Линда. Тя се скара на Джонатан, че е оставил гостите им на прага и покани всички да влязат. Той се засмя, докато слушаше как разпитва Бен по повод пенсионирането му и напомняше на Ейприл за уговорката им в салона за красота по-късно същата седмица. Линда определено беше кралица на драмата, но имаше добро сърце.
Какво можем да научим от тази история?
Понякога най-големият риск е никога да не поемате никакви рискове. Ако Ейприл не беше срещнала баща си в самолета, тогава със сигурност щеше да съжалява по-късно.
Не бързайте да съдите другите. Въпреки че първоначално Линда беше груба и зла към Ейприл, тя доказа, че има добро сърце, като й помогна най-накрая да се срещне с баща си.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
