Сляп мъж отива на концерт с кучето си водач, за да подкрепи приятелката си, а богата дама започва да се оплаква. Тя обаче млъква, когато певицата се обръща директно към мъжа, шокирайки публиката.
Бенджамин не искаше да излиза. Той мразеше да го прави, откакто загуби зрението си по време на службата си в Афганистан, но приятелите му го посещаваха и често му звъняха, насърчавайки го. Те дори му взеха куче-водач на име Купър.
Бенджамин трябваше да признае, че кучето направи всичко различно. Той възвърна част от своята независимост и се справяше с прости задачи като пазаруване и разходка в парка.
Беше хубаво да може да прави неща, без да зависи от другите, но сега щеше да направи нещо, което не беше правил от много време — да отиде на концерт.
Приятелката на Бенджамин, Натали, пееше в специален рецитал в местната концертна зала, което беше отлична възможност за нея. Беше прослушване и важни хора щяха да дойдат да я слушат.
Бенджамин не искаше да ходи, но Натали го искаше там, така че той облече единствения си хубав костюм, грабна Купър и отиде.
***
Бенджамин стигна до концертната зала малко късно, крачейки нервно. Той не искаше да вдига шум, затова реши да седне с кучето си на най-близкия ред, на който усещаше, че няма много хора. Знаеше, че поне двама души седят на този ред.
Едната беше жена, която настръхна, когато видя Купър.
— О, Господи! Кой води куче на концерт? В хубава концертна зала? Марти, направи нещо! — Бенджамин чу как жената се оплаква. Той запази самообладание. Може би не е забелязала черните му очила и не е разбрала защо е с куче.
— Ада, не можем да направим нищо. Той е сляп. Това е куче-водач. — отвърна нейният спътник, унизен.
— Не ме интересува! Може да получа алергии!
— Ти нямаш алергия към кучета, Ада — каза мъжът и Бенджамин почти усети как очите му се въртят.
— Можеше да имам. Тук сме наблизо. Мисля… Мисля, че носът ми се запушва. Направи нещо! — жената продължи да се оплаква и Бенджамин го намери за смешно в този момент. Никога не си е представял, че ще бъде в такава ситуация.
В днешния свят хората са по-чувствителни и се опитват да бъдат внимателни с другите. Но тази жена изобщо не се срамуваше. Беше му смешно, така че той се усмихваше през цялото време преди началото на шоуто.
Накрая Натали излезе на сцената и започна да пее. Тя беше блестяща и въпреки че Бенджамин не можеше да я види, той знаеше, че изглежда красива. Той съжаляваше, че не седна до приятелите им, за които знаеше, че също гледат. Би било забавно да се възхити на таланта на Натали с тях.
Междувременно жената, която седеше до него, Ада, продължи да се оплаква от Купър през цялото представление. Звучеше като нахална богата дама въз основа на отношението си. Дори някой друг й направи забележка и тя още повече се вбеси.
— Ще млъкна, когато тази грозна муцуна бъде ескортирана оттук! — тя се престори, че прошепва.
Най-накрая Бенджамин беше на път да изпусне нервите си. Тя знаеше, че той е сляп и се нуждае от кучето. Тя трябваше да знае, че се държи невъзпитано и най-лошото беше, че прекъсва концерта на приятелката му.
— Може би трябва да си тръгна. — помисли си той, понеже не искаше Натали да чуе мрънкането на тази жена.
Бенджамин реши, че ще си тръгне веднага щом Натали завърши песента си. Въпреки това, когато песента свърши, Натали се обърна към публиката.
— Благодаря ви, всички. Благодаря ви, че ме подкрепяте. Бих искала също да благодаря на моите приятели, които обичам с цялото си сърце. Тази следваща песен е посветена на един специален приятел, Бенджамин. — каза Натали и Бенджамин можеше да чуе емоциите в гласа й. — Ти пожертва толкова много за нашата страна и само се надявам, че следващата песен ще ти донесе щастие. Твоето бъдеще е светло, приятелю, и ние ще бъдем до теб.
Бенджамин усети как сълзите се стичат от невиждащите му очи и усети как главата на Купър лежи на коляното му, утешавайки го, докато Натали пееше красива песен.
Шокиращо за Бенджамин, жената до него остана странно тиха през цялото време и не се оплака повече до края на концерта. Без пъхтене или пуфтене или престорено подсмърчане поради фалшиви алергии. Бенджамин се усмихна, знаейки, че думите на Натали са я накарали да млъкне.
Жената можеше и да не уважава факта, че един сляп мъж се нуждае от кучето си, за да се придвижва, но трябваше да оцени военната му служба. Все пак това беше Тексас.
Когато концертът приключи, приятелите на Бенджамин се приближиха. Натали скоро излезе да поздрави групата. Всички се смееха и се наслаждаваха през цялата нощ и никой не спомена специално Бенджамин или неговото увреждане. Чувстваше се добре да е навън с приятелите си. Това беше първият път, когато той почувства нормалност от години. Надяваше се да има много повече.
Изненадващо Ада и съпругът й се приближиха до тях и тя се извини на Бенджамин.
— Знам, че ме чухте. Нямам извинение. Не съм свикнала кучетата да са на такива места, но трябваше да си затворя голямата уста. — каза му тя. Той усети нейния срам.
— Не се притеснявайте. Просто… не съдете другите, преди да разберете през какво преминават. — бързо отговори Бенджамин, преди да върне вниманието си към приятелите си, без да иска да говори повече с нея. Според негови приятели жената си тръгнала с прегърбени рамене и подвита опашка. Не го интересуваше.
Бенджамин знаеше, че ще трябва да се изправи срещу много хора като Ада в бъдеще. Той обаче щеше да го преодолее. Увереността му се върна. Неговата независимост се върна благодарение на кучето му и приятелите му, които го подкрепяха. Нищо не можеше да го спре.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не съдете другите, защото не знаете или не разбирате тяхното положение. Ада се засрами, след като разбра, че е преценила погрешно Бенджамин, без да знае историята му.
- Намираме сила в хората, които ни подкрепят. Бенджамин имаше много хора, които го обичаха и искаха той да се оправи. Това е достатъчно, за да преминете през всичко.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
