М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Богат мъж търси убежище от снежна буря в колибата на бездомник само за да открие бележка, написана от покойния му баща, в якето на мъжа.
35-годишният Джон Кийс имаше всичко. Той беше богат. Имаше съпруга на име Мередит и две деца, момче на име Тод, на 8, и момиче на име Чайна, на 4, като и двете деца го обожаваха, защото той приемаше отговорността си като баща и съпруг много сериозно.
Когато беше на 5 години, родителите му го оставиха в сиропиталище, защото бяха много бедни и не можеха да си позволят да се грижат за него.
— Скоро ще се върнем за теб. — все още си спомняше думите на баща си.
Те казали на директора на сиропиталището, че със сигурност ще се върнат за сина си, след като спечелят малко пари, така че той им обещал да не дава момчето за осиновяване.
Денят беше дълъг за Джон, на когото ужасно му липсваха родителите му. Той чакаше и чакаше, докато часовете тиктакаха, очаквайки родителите му да се върнат същия ден.
Един ден се превърна в два, после в месец и един месец стана година, но родителите на Джон не се появиха.
Така той беше отгледан в сиропиталище, но никога не забрави разочарованието от родителите си, поради което си обеща да бъде по-добър родител.
Джон беше много умно дете и приемаше обучението си много сериозно, докато завърши училище и влезе в колеж.
След това той получи добра работа в технологична фирма, която беше добре платена и също така му предостави блестящи възможности да напредне в кариерата.
Един ден по обяд той се прибираше вкъщи от офиса си, който беше на 40 мили, когато беше обявено извънредно положение поради снежна буря, която направи невъзможно шофирането.
Джон, който получи разрешение от шефа си да излезе от работа по-рано, реши да пренебрегне предупрежденията заради партито за рождения ден на сина си.
— Няма да го разочаровам, както го направиха родителите ми. — каза си той.
Той знаеше с какво нетърпение синът му е очаквал рождения си ден и беше обещал на момчето, че ще бъде там, за да го празнува с него. Дори имаха еднакви костюми, които трябваше да носят, и той нямаше намерение да го пропусне.
Той излезе на пътя, но около тридесет минути по-късно трябваше да отбие, защото видимостта беше драстично намалена.
Снегът падаше по-плътно и студът се разпространи в колата, докато той чакаше до бордюра, така че запали колата и пусна парното, бързо намирайки облекчение, когато топлината се разпространи в купето.
Облекчението продължи само два часа, приблизително толкова, колкото беше необходимо на резервоара му за гориво да се изпразни, след което той започна да замръзва.
Изведнъж той видя малка колиба в далечината между дърветата и реши да рискува. Той остави колата си, след като я обезопаси, и отиде до колибата.
Вътре той срещна беден дрипав бездомник, който се представи като Саймън. Беше много мръсно и много студено.
— Мога ли да се подслоня при вас? Вали сняг. — попита той.
— Разбира се. — каза мъжът и бързо му даде много стари парцаливи топли дрехи и одеяла, с които да се стопли.
Джон не желаеше да ги използва, но нямаше избор, тъй му беше много студено.
— По това време на годината винаги има много сняг. — каза мъжът, докато палеше малък огън в средата на колибата.
— Знам. Знаех за бурята, но се надявах да я изпреваря, тъй като имам доста бърза кола. — каза Джон.
— Предполагам, че не можахте да изпълните очакванията. Трябва да сте по-внимателни. — каза Саймън.
— Трябва да съм вкъщи заради сина си. Днес е рожденият му ден и обещах да бъда там, не искам да го разочаровам. — каза Джон.
— Любящ баща, хубаво е да го знае. Все пак трябва да поемаш по-малко рискове, за да не те загуби скоро.
Тази мисъл отрезви Джон и двамата потънаха в мълчание. Докато минутите се точеха, Джон пъхна ръцете си в старото яке на Саймън, за да ги стопли, и извади лист хартия оттам.
В него имаше написани думи и той трябваше да напрегне очите си, за да ги прочете.
„За моя прекрасен син Джони.
Скъпи мой Джон, дори не можеш да си представиш колко силна е любовта ни към теб. Нямаме пари да се грижим за теб, затова решихме да те заведем в сиропиталището и да спечелим малко пари. Намерихме работа в дъскорезница в гората близо до нашия град. Днес се връщахме от дъскорезницата до колибата, където прекарваме нощта. Но изведнъж започна да вали сняг и ние останахме затрупани в гората. Замръзваме сине и мисля, че никога няма да те видим отново. Не искахме да те изоставим, просто искахме да те направим щастлив. Бъди силен, Джон! Ще оставя тази бележка на чичо ти – Саймън. Той отиде да търси помощ, но не мисля, че ще се върне навреме. Знам, че той ще се погрижи за теб.
Твоите любящи татко и мама.“
Джон плачеше, когато приключи с четенето на писмото и когато вдигна очи, откри Саймън да го гледа странно.
— Добре ли си, млади човече? — попита Саймън. — Нуждаеш ли се от нещо?
С подсмърчане Джон се обърна към Саймън, показа му бележката и го нарече
— Чичо?
Саймън беше шокиран. Той не можеше да повярва на това, което чу, затова реши да провери.
— Баща ти имаше белег на лявата си гърда, от какво беше? — попита Саймън.
— Беше от инцидент с кънки, който се случи, когато ме заведе на ледената пързалка. — каза Джон без колебание. Това потвърди, че Джон наистина е негов роднина.
— Родителите ти живееха с мен в същата тази колиба и работеха в дъскорезницата. Съжалявам за случилото се, Джон, никога не мога да си простя.
Саймън разкри още, че е знаел, че няма пари, за да се грижи за Джон, поради което не го е взел от сиропиталището. През всичките тези години той останал в колибата си и я напускал единствено за да намери храна.
На следващата сутрин те отидоха заедно в града и Джон предложи на Саймън да живее със семейството му. Възрастният мъж искаше да откаже, но Джон не се отказа.
— Ще го направиш, чичо, или ще се преместим тук, за да сме с теб — каза той. — Може вече да не мога да се грижа за родителите си, но ще се грижа за теб. — Оттогава Джон се грижеше за чичо си, защото той беше единственото семейство, което му беше останало.
Какво спечелихме от тази история?
- Всеки може да успее. Джон загуби родителите си и беше емоционално белязан, но това не му попречи да продължи да достига големи висоти. Той работи много и успя да направи нещо от себе си.
- Не позволявайте на миналото да решава бъдещето. Джон беше разочарован от собствените си родители, но за щастие на децата си реши, че те няма да се чувстват така и го направи.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
Последно обновена на 30 май 2023, 15:47 от Иван Петров