Богат мъж е зашеметен да види обеците на мъртвата си майка на ушите на прислужницата си и да чуе невероятната история, която тя разкрива за собствения му произход.
Ричард Колинс беше съсипан, когато майка му почина на 56 години. Ярката и жизнена Шърли стана жертва на внезапен сърдечен удар, точно след като икономката им г-жа Дарас, която беше със семейството от 40 години, се пенсионира.
Ричард огледа огромната си празна къща и усети смазващата тишина, която го притискаше. Имаше нужда от помощ, за да управлява къщата. Беше затънал в работа и едва ли можеше да поеме и къщата. Реши да пусне обява за прислужница на пълен работен ден, но това, което получил, бяха проблеми.
В началото Бетси Малоун, прислужницата, изпратена от агенцията, изглеждаше напълно приемлива. Тя беше тиха и учтива и ако не беше толкова усърдна, колкото можеше да бъде, Ричард си затваряше очите.
Просто наличието на друг човек наоколо, чуването на стъпки и неочаквани звуци го караше да се чувства по-малко сам, по-малко сякаш живее в гробница. Той седеше в офиса си и разговаряше с един от своите японски представители в Zoom, когато забеляза обеците на Бетси.
Тя влезе и Ричард й даде знак да вземе чаша кафе от края на бюрото му. Когато се наведе да вземе чашата, кичур от внимателно подредената коса на Бетси се изплъзна и Ричард ги видя.
Бетси носеше деликатни златни обеци с лазурит и диаманти. Това бяха любимите обеци на майка му, обеците, с които той я беше погребал.
Ричард бързо прекрати разговора със своя представител и се втренчи в Бетси. Изведнъж му се стори, че в лицето й има нещо едновременно лукаво и познато, сякаш я е виждал преди.
— Откъде взе тези обеци? — попита Ричард със студен глас.
Ръката на Бетси неволно се вдигна, за да опипа обеците. Тогава тя остави ръката си да падне, изправи рамене и заприлича на друга жена.
— Значи играта приключи. Не трябваше да нося обеците…
Ричард скочи иззад бюрото си и тръгна към Бетси.
— Това бяха любимите обеци на майка ми! Погребах я с тях. Кажи ми откъде ги взе или ще се обадя в полицията!
Бетси се усмихна мило.
— Защо, Рики, скъпи! — изсмя се тя. — Шърли беше моя сестра и любимката на майка ни, но веднъж мама ни даде еднакви обеци… И между другото, аз съм твоята майка!
Ричард беше поразен от възмутителното твърдение.
— Какво?
— Не бъди толкова груб, скъпи. — подигра се Бетси. — Шърли не те ли научи да се държиш по-добре? Кажи „извинявай, майко!“
— За какво по дяволите говориш? — извика Ричард.
Бетси седна на ръба на бюрото на Ричард и се усмихна.
— Шърли беше моята сестра, малката ми сестра. Тя винаги беше послушната. Аз? Исках повече от живота…
Тя намигна на Ричард и бръкна в джоба си, изваждайки пакет цигари и запалка. Тя запали, без дори да попита Ричард за разрешение. Тя всмука лакомо дим в дробовете си, след което го издуха.
— Шърли беше толкова скучна…„Да, майко, благодаря ти, майко…“ Но аз исках повече от живота си. — каза Бетси. — Не исках просто да се омъжа за някакъв дебел маниак от малък град, когото майка ми одобряваше, и да управлявам бизнеса. Така че, когато бях на 20, избягах в Лас Вегас и станах шоу момиче. И, момче, показах нещо на този град!
Ричард много бързо реши, че не харесва Бетси ни най-малко. Тя продължи:
— Имах връзка с човек от мафията и в крайна сметка се оказах бременна. Нямах намерение да отглеждам някакъв нахалник, но си помислих, че детето на Джузепе може да е добра инвестиция.
— Върнах се у дома с намерението да зарежа детето на скъпата ми майка, само за да открия, че тя е починала. Затова те зарязах на Шърли. — засмя се подигравателно Бетси. — Каква глупачка! Тя веднага започна да гука над теб. Заминах на следващия ден, обратно във Вегас. Майка ми й беше оставила всичко, аз не получих нито стотинка, а сега ти получи всичко! Но аз съм тук за моя дял.
— Нямаш дял. — каза Ричард студено. — Не и от моите пари или моя живот. Махай се!
— О, Рики, скъпи. — изгука Бетси. — Казах ли ти къде е баща ти сега? Той е в затвора, горкият! Рекет и убийства. Не е ли толкова вдъхновяващо? Как мислиш, че ще реагират хората, когато научат, че баща ти е осъден мафиот?
— Какво искаш? — попита Ричард.
— Два милиона в брой като начало. — каза Бетси. — Можем да говорим за останалата част от наследството по-късно.
Ричард се съгласи, но размишляваше яростноно как да обърне нещата срещу Бетси…
Два дни по-късно той се появи на паркинга за каравани, където живееше Бетси, и достави куфар, пълен с пари.
— Благодаря ти, Рики! — извика подигравателно Бетси.
— Не те ли е срам да изнудваш собствения си син? — попита горчиво Ричард. — Това е най-долното от престъпленията!
— Изнудване? — попита Бетси. — Но това е моят специалитет! Във Вегас изцедих повече, отколкото мога да преброя… Ти си просто най-новият ми клиент! — Бетси се смееше, а Ричард се обърна и излезе през вратата.
Бетси се обърна към куфара и започна алчно да бърка пачките пари. Тогава тя ахна. Само горният слой беше истински пари! Отдолу беше хартия! Тя обърна куфара с главата надолу и трескаво зарови хартията.
Тогава падна голям плик. Бетси си помисли, че пликът е странно тежък, затова го обърна и от него се изсипаха 30 сребърни долара и бележка: „Записах разговора ни. Освен ако не искаш да се присъединиш към баща ми в затвора, по-добре напусни града или аз ще го пратя на полицията. Ти си презряна. Би предала собствената си плът и кръв за пари? Ти не си моята майка. Шърли беше моята майка.”
Бетси седеше и гледаше монетите в ръката си дълго, дълго време. Вече беше твърде стара за измамите в Лас Вегас, скоро щеше да остарее още повече и беше сама на света…
Година по-късно тя се обърна към Ричард и го помоли да даде втори шанс на леля си Бетси. Ричард се замисли какво би направила майка му и я покани на обяд. Отне много време, но Ричард даде втори шанс на Бетси – и тя даде всичко от себе си, за да го заслужи.
