Двама братя харчат всичките си пари и канят самотната си майка на изненадваща среща на сляпо с мъж, без да подозират как ще се развият нещата.
— Мамо, можем да се справим. Моля те, отиди да си починеш. — леко извика Травис на 40-годишната си майка Алексис.
— Да, мамо, вече сме големи. Можем да поправим гаража. — добави Шон. — Това е просто чук…няма да ни счупи ръцете. Спри да се тревожиш, мамо, спокойно.
Но сърцето на Алексис отказа да слуша. Беше отгледала сама двамата си сина и никога не им позволяваше да правят нищо заради прекалено покровителствената си любов към тях.
15-годишните близнаци Травис и Шон смятаха, че са достатъчно възрастни, за да се справят с нещата самостоятелно. Нещо повече, те искаха майка им да започне да живее живота си, вместо винаги да се грижи за тях, казвайки направи това или не прави това.
Един ден Травис на шега измисли идеята да намери половинка на самотната им майка и брат му се съгласи. Без да обръщат внимание на последствията, любопитните момчета се заеха с тайна мисия да изненадат майка си със среща на сляпо…
Животът на Алексис не беше нищо друго освен каране на влакче в увеселителен парк. Съпругът й Роналд я приемаше за даденост и й изневери с друга жена. Когато тя се изправи срещу него, той безмилостно я заряза с тогава новородените им близнаци Травис и Шон и се премести в чужбина.
През последните 15 години Алексис избра да остане сама и посвети времето и енергията си на отглеждането на синовете си без никакви притеснения. Тя искаше те да растат, знаейки как да уважават жените и да не се превръщат в копие на отчуждения си баща.
Травис и Шон обичаха майка си и никога не й позволяваха да се оплаква от нещо. Но единственото, което ги притесняваше, беше как тя жертва време, за да ги отгледа и се лиши от собствен живот. Тогава разбраха, че майка им все пак може да излиза с някого, въпреки че Алексис категорично не одобряваше идеята им.
— Но мамо, ти не си толкова стара…Няма такова нещо „твърде стара“, за да излизаш с някого… моля те, кажи „да“ — възрази Шон.
— Мамо, погледни се в огледалото. Ти не си стара. Ти си на 40, а възрастта е само число. Не си ли чела или чувала за това? — добави Травис.
Но нищо не убеди Алексис. Не беше сигурна какво ще кажат хората и отбягваше идеята.
— Срещата с някого не е това, което самотните майки на 40 правят. Моля ви, не искам да обсъждам това отново. — засмя се тя направо, отхвърляйки идеята и надявайки се, че и нейните момчета ще го направят.
Няколко дни по-късно Травис и Шон се върнаха у дома от училище, само за да видят как майка им се мъчи на стълбата, опитвайки се да боядиса стената.
Алексис вярваше, че работата не е разделена между мъжете и жените. Понякога тя вършеше всички тежки неща, които изискваха мъжка ръка, и накрая беше твърде изтощена. Тя отказваше да помоли за помощ и не позволяваше на синовете си да вършат никаква работа, защото чувстваше, че „това не е предназначено за тях“.
Уморени от ината на майка си, Травис и Шон решиха да я разсеят и да й покажат как изглежда истинската наслада в живота. Те незабавно си спомниха за единствения си учител, г-н Уокър, който използваше Tinder, и замислиха странен план.
— Сигурен ли си, че ще проработи? — усъмни се Шон. — Братко, ами ако мама разбере?
— Не, няма, защото ще започнем да пишем съобщения едва след като тя заспи. — каза Травис, докато инсталираше приложението за запознанства на телефона си и създаваше профил за майка си.
Същата вечер Алексис загаси лампите в спалнята им и им пожела лека нощ. Тя нямаше представа, че синовете й са будни и готови да докоснат сърцето в Tinder профила на своя учител.
— Готово! Нека изчакаме и да видим дали г-н Уокър харесва профила на мама. — прошепна Травис.
На следващата сутрин момчетата се събудиха от известие на телефона. Имаше съвпадение! Техният учител хареса профила на майка им.
Въпреки че Травис и Шон бяха развълнувани, странно чувство на страх ги обзе. За момент се зачудиха дали вървят по правилния път. Те се довериха на инстинктите си и продължиха.
През следващите няколко нощи те изпращаха съобщения от името на майка си, без да знаят къде ще свърши това.
— Пич, видя ли г-н Уокър? Днес беше толкова усмихнат… Предполагам, че е привлечен от мама. Но какво ще стане, ако разбере? — тревожеше се Шон.
Същата вечер те бяха уплашени, когато г-н Уокър каза, че иска да се срещне с Алексис в любимия си ресторант през уикенда. В този момент братята осъзнаха, че не могат да лъжат повече и решиха да добавят драматичен обрат към плана си.
Те събраха общите си спестявания от джобните си и резервираха маса в ресторанта, в който г-н Уокър искаше да се срещне с майка им.
— Мамо, побързай. Става късно. Трябва да сме там навреме. — каза Травис. Алексис повярва на синовете си, когато й казаха, че я водят на вечеря, така че изглеждаше по най-добрия начин, предполагайки, че ще бъдат само тримата.
Но след като стигна до мястото, тя беше объркана, когато синовете й я придружиха до маса, вече заета от умен, красив мъж.
— Момчета, защо сме на тази маса? Вече е заета. — измърмори тя. Момчетата се спогледаха, опитвайки се да измислят как да обяснят на майка си какво става. Преди да успее да разтълкува нещата, г-н Уокър стана, за да й помогне със стола.
— Травис? Шон? Какво правите тук, момчета? — възкликна той, докато буташе стола за Алексис да седне.
— Г-н Уокър, запознайте се с нашата майка. — смотолевиха срамежливо момчетата, докато майка им изглеждаше още по-озадачена.
— Та… Благодаря! Момчета, какво става? Кой е той и защо ми помага със стола? — прошепна тя.
Травис и Шон решиха да разкрият истината и започнаха с извинение.
— Мамо, г-н Уокър, съжаляваме, че ви замесихме! — извикаха те в хор, стъписвайки Алексис и техния учител.
— Замесихте ни??? — възкликна майката. — Какво искате да кажете с това?
— Съжалявам, мамо, но искахме да знаеш, че не си твърде стара, за да започнеш нов живот. Затова създадохме профил за теб в Tinder и те свързахме с нашия любим учител, г-н Андрю Уокър, който също е необвързан. — призна Травис.
— Да, мамо… Изпратихме му съобщение… Г-н Уокър, съжаляваме, но решихме, че ще бъдете хубава двойка с нашата майка. — добави Шон.
Алексис и Андрю бяха шокирани и смутени.
— Г-н Уокър, моля, извинете ни, ако сме направили нещо нередно. Но ние ви харесваме, а вие все още сте необвързан… — обясни Травис.
След дълбок размисъл учителят се усмихна и индиректно одобри жеста им. Травис и Шон погледнаха майка си, която плахо се усмихна след мигове мълчание.
— Благодаря ви, милички…Бяхте прави…възрастта е само число, а аз не съм твърде стара, за да се влюбя отново! — каза тя, вдигайки тост в чест на стоплящата сърцето изненада на момчетата.
Те се наслаждаваха на вечерята си, смееха се и се шегуваха как се е случило. Постепенно Алексис и Андрю станаха добри приятели и започнаха да се срещат месец по-късно. Травис и Шон бяха щастливи да видят как майка им се радва на живота си и никога не съжаляваха за това, което направиха!
Какво можем да научим от тази история?
- Децата трябва да почитат жертвите на родителите си. Травис и Шон знаеха как самотната им майка се е борила да ги отгледа. Те винаги са желали щастието й и са искали тя да се радва на живота и да намери нов партньор.
- Никога не е късно да започнете нещо ново, ако сте решени да го направите. Въпреки одобрението на синовете си, Алексис чувстваше, че е твърде стара, за да излиза с мъж. Тя се поддаде на комплекса си за малоценност и се затвори в обикновените домакински задължения. Но след като синовете й я изненадаха със среща на сляпо с техния учител, тя осъзна, че никога не е късно да започне да излиза.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
