Уилям беше работохолик, който беше започнал да пренебрегва жена си и болното си дете. Всичко се променя, след като той влиза в бизнес среща, за да види дъщеря си на екрана, вързана за стол.
— Уилям, ти обеща, че ще бъдеш тук за нея… За мен! Имаме нужда от теб. Не мога да направя това сама. — каза Алис по телефона, докато съпругът й Уилям седеше в своя разкошен кабинет. Той оправи очилата си от разочарование, докато с жена му се караха за милионен път.
— Знам, Алис. Но не мога да успея сега. Сали и аз сме толкова близо до получаването на този договор. Това ще реши съдбата на нашата компания, Алис. Не мога просто да го зарежа и да си тръгна — обясни Уилям.
— О! Но можеш да ме оставиш да пътувам сама с болната ни 7-годишна дъщеря?! — сопна се Алис.
— Знаеш, че не е толкова просто. Ако не работя, не мога да издържам семейството си. Обичам Ким с цялото си сърце, знаеш това! — възкликна Уилям.
— Парите не са единствената форма на подкрепа. Казваш, че я обичаш?! Тогава започни да се държиш така, Уилям! — заключи Алис, прекъсвайки разговора.
Уилям унило погледна снимката на дъщеря си на бюрото си. Знаеше, че жена му е права. Той едва се появяваше вкъщи, работейки неуморно с бизнес партньора си Сали, за да осигури този договор за своята компания. Това обаче означаваше, че жена му е оставена сама да се грижи за дъщеря им.
— Пак съпругата? — попита Сали, влизайки в офиса на Уилям с лаптопа си в ръка. Сали беше уверен, очарователен мъж с изискана външност. Неговата убедителност беше несравнима и той лесно можеше да продаде лед на ескимос.
— Да… Трябва да преместим дъщеря ни на ново място извън града. Лекарите казаха, че ще е най-добре за нейното възстановяване. Но с натоварването с този нов договор… просто не мога да успея — призна стресираният Уилям.
— Съчувствам ти, човече. Звучи, като да имаш много неща в главата си. Но всичко ще бъде наред. Просто се съсредоточи върху този договор и като приключим, ще можеш да дадеш на твоята дъщеря най-доброто лечение, което светът може да предложи — каза Сали, хващайки успокоително рамото на Уилям.
— Продължавам да си повтарям едно и също нещо. Но какво ще стане, ако греша и медицинската или финансова подкрепа не е всичко, от което се нуждае в момента? Не искам да загубя семейството си, Сали — възкликна Уилям.
— Глупости! Просто се съсредоточи върху договора. Семейството ти те обича. Те ще разберат, че целият труд, който си положил, е за тях — настоя Сали.
— Много се надявам да си прав.
— Разбира се, че съм. Можеш да ми имаш доверие. Кога съм те разочаровал, партньоре? — каза Сали с лукава усмивка, сядайки до Уилям. — А сега, нека поработим върху това.
Бракът на Уилям с Алис вече беше пред разпадане в резултат на неговите решения. Тя беше започнала да го заплашва с развод и при всичко, което се случваше със здравето на Ким, това беше последното нещо, от което семейството им се нуждаеше.
Няколко седмици по-късно Уилям работеше както обикновено. Той имаше насрочена виртуална среща във видео разговор със своя бизнес партньор Сали. Въпреки това, когато влезе в срещата, сърцето му потъна в стомаха.
— Ким?! О, не! Какво става? Ким, скъпа! — извика Уилям, треперейки.
На екрана на лаптопа си той видя дъщеря си със запушена уста и вързана за стол с превръзка на очите на неразличим фон. Изглеждаше в нещо като склад. Приглушените й викове хвърлиха Уилям в състояние на паника.
— Ким?! Какво става? Кой е там?! Какво искаш от дъщеря ми?! — извика Уилям на ръба на силите си.
— Успокой се, Уилям. Всичко, което трябва да направиш, е да следваш точно моите заповеди и ще се върнеш при дъщеря си за нула време — каза глас зад камерата.
— Кой си ти? Какво искаш? — извика Уилям.
— Първият ти въпрос е незначителен, Уилям. Но вторият е в ущърб на безопасността на детето ти. Разбираш ли? – каза спокойно гласът.
— Моля те, само не я наранявай. Умолявам те! — извика Уилям.
— Твоят секретар ти донесе кафяв плик тази сутрин. Ти си много зает човек, така че вероятно още не си го прочел. Бих искал любезно да го отвориш — настоя гласът.
Уилям претърси чекмеджетата на бюрото си и най-накрая се натъкна на плика. Отвори го и намери документи вътре.
— Какви са тези документи? — попита той.
— Знам, че притежаваш половината дял във вашата компания. Другата половина е собственост на твоя партньор, Сали — каза гласът, обръщайки камерата, за да покаже Сали, вързан до Ким.
— Сали? — извика озадачен Уилям. — Моля те, не ги наранявай. Ще ти дам каквото искаш! — каза Уилям.
— Знам, че ще го направиш. Сали вече любезно е подписал за своята половина от компанията. Ще трябва да вземеш тези документи и любезно да подпишеш останалите — инструктира го гласът.
Уилям изпълни инструкциите му и веднага подписа документите. Ръката му трепереше при всяко замахване на писалката.
— Аз… аз… аз съм ги подписал — каза Уилям в паника.
— Добре. Сега ги изпрати на адреса на плика и изчакай допълнителни инструкции. Почти съм сигурен, че това се разбира от само себе си. Но само за яснота, ако се свържеш с полицията, нещата няма да минат гладко за твояата скъпа дъщеря и партньора ти. — каза гласът.
— Моля, не наранявайте детето ми! — извика Уилям.
— Нейната безопасност е в твои ръце, Уилям. Имаш 2 часа, за да доставиш тези документи на определеното място. Нито секунда повече. След като ги изпратиш, изчакай да ти дам допълнителни инструкции — завърши гласът.
Уилям, треперещ и облян в сълзи, отдели малко време, за да събере мислите си. След това незабавно изпрати документите, а след това панически се обади на жена си. Тя не отговори на нито едно от обажданията му. Мина цял ден, а Уилям все още не беше чул нищо от похитителите. За да влоши нещата, той все още не беше чул нищо и от жена си.
Той реши да се противопостави на инструкциите на похитителя и се обади на полицията. Те незабавно претърсиха и разследваха местонахождението на дъщеря му и Сали. Полицията заключи, че съпругата му също може да е била мишена. Уилям беше съсипан.
Три дни по-късно Уилям беше вкъщи с един от детективите, назначени за техния случай. Той остана с него и чакаше похитителите да направят следващия си ход.
През последните няколко дни те държаха очи приковани в лаптопа и телефона на Уилям в очакване на съобщение от похитителите.
Уилям все още зорко държеше очите си приковани към лаптопа, докато детективът си правеше кафе след дълга нощ на охрана.
Изведнъж Уилям получи обаждане от похитителите под прикритието на друго видеообаждане от акаунта на Сали. Уилям отговори на обаждането, докато детективът си водеше бележки отстрани.
— Получихме документите. Ще ти изпратим адреса, на който ще намериш дъщеря си и партньора си след това обаждане — каза похитителят, все още скрит зад камерата. Обективът беше покрит и Уилям не можеше да види нищо.
— Моля, мога ли да видя дъщеря си и да говоря с нея? Просто искам да се уверя, че е жива и в безопасност — помоли Уилям. Камерата внезапно се разкри, разкривайки Ким, все още с вързани очи.
— Тате! Страх ме е! — Ким се разплака.
— Не се притеснявай, бебчето ми. Татко идва да те вземе! Добре?! Татко идва! — извика Уилям.
— Добре, стига! — каза похитителят, прекъсвайки разговора. Уилям нададе крещящ плач и падна на колене в сълзи.
— Не се притеснявайте, ще я намерим — увери го детективът. — Ето местоположението сега — каза детективът и се наведе, за да види по-добре адреса на лаптопа на Уилям.
— Разбрах — продължи детективът, записвайки го. — Добре! Да върнем момичето ти у дома! — заключи той, преди да тръгне с Уилям.
Уилям и детективът спряха до стара изоставена къща близо до гъста гора.
— Не се притеснявайте, имам екип в готовност. Вие и аз ще влезем и бързо ще приберем дъщеря ви и бизнес партньора ви — каза детективът.
— Няма ли да я наранят, ако те видят с мен? — попита треперещият Уилям.
— Не, сър. Вероятно те отдавна са изчезнали. И ако са достатъчно глупави, за да останат наоколо, моят екип ще бъде там, за да ги хване — обясни детективът.
Двамата изскочиха от колата и влязоха в къщата, като детективът и неговият изваден пистолет бяха начело, докато Уилям го следваше отзад.
— Ким? Алис? — извика Уилям, когато влязоха в старата къща.
— Татко! — Ким се разплака.
— Уилям! — Алис я последва.
— Идвам! Татко идва! — каза Уилям, докато той и детективът бързо следваха гласовете им към малкото мазе на изоставената къща.
Там намериха Ким, Алис и Сали, всички завързани за столове. Уилям провери дъщеря си и жена си за синини, докато ги развързваше. Те бяха невредими. Междувременно детективът развърза Сали, който имаше превръзка на дясната си ръка.
— О, слава богу! — извика Уилям, целувайки ги и двамата, докато плачеше от облекчение.
Те незабавно закараха Ким, Алис и Сали в болницата, за да бъдат прегледани и лекувани. Докато лекарите се грижиха за Ким и Алис, Уилям и Сали излязоха навън на чист въздух.
— Не мога да повярвам, Сали! Искам да кажа, благодаря на Бог, че сте добре! Но някой току-що открадна компанията ни, като отвлече семейството ми и теб! — каза Уилям, все още в шок и невярващ.
— И аз не мога да повярвам. Щастлив съм, че всички се измъкнахме благополучно. Нещата можеха да бъдат много по-лоши — отговори Сали, свивайки се от болка, докато държеше ранената си ръка.
— Какво стана там? — каза Уилям и посочи ръката му.
— Кървави похитители! Малко ме нагрубиха — каза Сали и сви рамене.
— Но не са докоснали Алис и Ким? — попита Уилям.
— Не! Видя ги. Добре са. Май има малко чест сред тези крадци, а?! — каза Сали с лек смях.
— Да… Предполагам, че е така — отговори Уилям.
След като лекарите прегледаха и освободиха Алис и Ким, Уилям и семейството му се прибраха у дома и си починаха. На следващата сутрин Уилям и семейството му обсъждат случилото се по време на отвличането им.
— Те ни грабнаха от къщата. Бях толкова ужасена, Уилям. Сложиха ни торби на главите и следващото нещо беше, че се събудихме в това, което си помислих, че е склад. Определено беше голямо пространство — обясни Алис.
— И така, кога ви преместиха в къщата? — попита Уилям.
— В същия ден, когато ти изпратиха адреса. Бяхме там няколко часа, преди да пристигнеш. Малкото ми момиченце беше толкова смело — каза Алис, целувайки Ким по челото.
— Обзалагам се, че е била. — каза Уилям с топла усмивка.
— Да! Дори ухапах едно от момчетата! — каза Ким.
— Ухапа ли го? — попита Уилям, обмисляйки думата на дъщеря си. — Къде го ухапа? — попита той.
— Ухапах го право по ръката! — каза Ким с горда усмивка.
Уилям веднага си спомни превързаната ръка на Сали, както и думите на своя бизнес партньор.
„Предполагам, че е имало малко чест сред тези крадци, а?!” Думите на Сали се завъртяха отново в главата на Уилям, заедно с лекия нахален смях, който последва.
— Алис… Сали с теб ли беше през цялото време? — попита Уилям.
— Да. Така мисля. Той беше ужасно тих през повечето време. Мисля, че беше уплашен. Приоритетът ми беше Ким — обясни тя.
— Хм… Нещо не се връзва — каза Уилям и извади телефона си.
Уилям се обади на детектива и изрази загриженост относно подозрителната рана на ръката на Сали. Детективът каза, че ще разпита Сали за това на следващия ден. Уилям поиска да бъде там, когато го направи, и детективът се съгласи.
На следващия ден Уилям и детективът отидоха в къщата на Сали, за да го попитат за ръката му. Сали беше изненадан да ги види на прага си и неохотно ги приветства в къщата си.
— Какво става тук? Вече ти казах всичко. Имаш моето изявление. Не видях нищо. Не можах — каза Сали.
— Дай да ти видя ръката, Сали — каза Уилям.
— За какво искаш да видиш ръката ми, Уил? — каза Сали с неловък смях. — Вижте този тип, играе си на детектив — присмя се Сали.
— Е, аз съм истински детектив и съм съгласен с него. Нека ви видим ръката — каза детективът.
— Не! Не можеш да направиш това! Аз… аз… не ме интересува дали си детектив. Ти не си моят лекар! — Сали отказа в паника. Без да задава повече въпроси, Уилям внезапно свали превръзката, разкривайки малките следи от ухапвания.
— Знаеш ли, винаги съм смятал за странно, че похитителите са решили да ти окажат медицинска помощ и бяха превързали ръката ти, когато те намерихме — каза Уилям.
— Да, това е било ужасно мило от тяхна страна — добави детективът и извади белезниците си.
— Чакай! Чакай! Чакай! Грешно си разбрал! Нямам нищо общо с това! — извика Сали.
— Ще имате повече от достатъчно време да се обясните в участъка — каза детективът, слагайки белезници на Сали.
Сали беше отведена в полицейското управление за допълнителен разпит. По-късно той беше арестуван, след като челюстта на Ким беше сравнена със следата от ухапване на мъжа и се оказа, че съвпада перфектно.
Полицията претърси къщата му и откри документите, които похитителите са накарали Уилям да подпише. Сали планираше да прехвърли цялата компания на клиент, който управляваше.
Сали не беше съгласен с Уилям относно бъдещето на компанията. Той решил да вземе нещата в свои ръце и да се отърве от Уилям при свои условия.
Уилям си върна собствеността върху компанията си, но скоро я продаде. Да гледа как дъщеря му се страхува за живота си така, беше най-ужасното преживяване за него и той съжаляваше, че не е бил до нея през цялото време.
Уилям се извини на жена си и се премести да живее с тях извън града. Преместването и това, че и двамата й родители са наоколо, създаде по-добра среда за изцелението на Ким. За нула време тя се върна към здравето.
Какво можете да научите от тази история?
- Парите не могат да купят здраве. Уилям мислеше, че печеленето на повече пари ще му помогне да запази здравето на дъщеря си. Но това не я предпази от алчния му бизнес партньор. Всъщност здравето й се подобри едва когато той й отдели от времето си.
- Вярвай, но проверявай. Уилям се довери на Сали. Въпреки това, след като погледна малко по-отблизо, той научи, че е всичко друго, но не и надежден.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
