Беден бездомник решава да се появи на сватбата на жената, която го е предала преди няколко години – “Тя не е тази, за която се представя.”
— Уволнен си глупако! — викът беше последван от два бързи шамара, които накараха горкия сервитьор, който разля студен чай върху Саманта Джоунс, когато се сблъска с нея, да държи бузата си и да гледа с отворена уста раздразнената жена пред себе си.
— Какво чакаш? Махай се оттук! Не мога да оставя глупак като теб да сервира на сватбата ми! Просто ще обикаляш и разливаш напитки по гостите ми, съсипвайки скъпите им дрехи!
Саманта, която приятелите й наричаха Сам, спря, за да попие няколкото петънца студен чай, които я бяха напръскали.
Разбира се, тя беше достатъчно съобразителна, за да бутне таблата към него, така че всичко се разля върху него – тогава тя го уволни.
— Знаеш ли Сам, можеше просто да се махнеш от пътя му. — каза глас зад нея.
Принадлежеше на бъдещия й съпруг Коди Банкс, бизнес магнат номер едно в района. Той беше много богат, но също така беше много самотен, преди да срещне Сам.
Първата им среща се случи по време на частна дегустация на вино, организирана от известен ценител. Коди беше поканен специално, но Сам беше там, защото нейният приятел, който беше в организационния комитет, използва някои връзки.
Когато Коди я видя, той изпита онова усещане в стомаха, което изпитва всеки мъж от човешкия вид, когато види дама, която потенциално може да стане негова половинка.
Той я наблюдаваше от разстояние по време на събитието, след което се приближи до нея.
— Виждам, че времето не е единственото, което е горещо днес. — каза той, за да разчупи леда, и така започнаха нещата за тях.
След седем месеца Коди повдигна големия въпрос, на който тя отговори с „да“, след като го накара да обещае да й позволи да планира сватбата, поради което тя имаше всички правомощия да уволни някой, когото смята за некомпетентен.
— Не мога да имам посредствени хора на сватбата си, скъпи. — каза тя, гласът й, който преди беше груб, веднага омекна.
— Ммм-хм. — каза Коди, докато я прегръщаше отзад. — Просто бъди малко по-снизходителна с тях, става ли? Това е всичко, което моля.
— Всичко за теб, скъпи. — каза тя с усмивка, въпреки че не го мислеше.
В деня на сватбата всичко вървеше идеално; групата на живо, която нае, правеше чудеса с инструментите си, цветята, които поръча, се оказаха страхотни, както и другите екзотични декорации.
Нямаше толкова много гости; бяха отпечатани точно 50 покани и всички те бяха раздадени на най-близките приятели на двойката. Коди искаше малко по-голяма сватба, но Сам успя да го убеди в противното.
— По-малко винаги е повече, скъпи. — му беше казала тя.
Сватбената церемония протече безпроблемно, докато не дойде време двойката да размени клетви. Както е обичайно, свещеникът, който водеше церемонията, попита дали някой от присъстващите е против брака.
Никой не очакваше някой да говори, най-малко Коди и Сам, които бяха толкова пленени един от друг, че не чуха мърморенето на гостите.
Едва когато свещеникът прочисти гърлото си, двамата погледнаха към тълпата и забелязаха опърпания мъж, който вървеше към олтара.
Мъжът, който изглеждаше около 30-те, беше облечен в парцаливи дрехи и имаше вид, който разкриваше недохранването му. Сивото му облекло изглеждаше като петно кал върху иначе чистата церемония и това обиди гостите.
— Кой е това? — попита един мъж.
— Кой пусна скитник тук? — друга жена искаше да знае.
Когато мъжът се приближи до двойката, очите на Сам се разшириха и тя веднага започна да крещи за охрана. Коуди забеляза реакцията й и моментално се разтревожи.
— Познаваш ли този човек? — попита я той.
— Не, разбира се, че не. — каза тя. — Но той изглежда като мошеник, бих те посъветвала да не вярваш на нито дума, която излиза от устата му.
Мъжът стигнал до тях точно когато охраната го сграбчи и започнала да го измъква.
— Тази жена! — Той извика, докато се бореше. — Тя не е тази, за която се представя!
— Пуснете го. — каза Коди на охраната. — Трябваше да свършиш по-добра работа, за да му попречиш да дойде тук, на първо място. Но сега, когато той е тук, ние ще го изслушаме.
С това човекът беше освободен и започна разказа си. Казваше се Джъстин и някога бил богат магнат.
— Любовта беше всичко, което ми липсваше. — каза той. — Тогава я срещнах.
— Не му вярвай! — извика Сам.
— Мълчи, Сам! — възкликна Коуди.
— Сам? Така ли се казваш сега? — попита той, след което се засмя. — Когато я срещнах, тя беше Линда.
Джъстин разкри, че се е влюбил в Линда, но тя през цялото време е имала скрит мотив. В крайна сметка тя го накарала да й прехвърли над 50% от акциите на компанията си и след това го изгонила, като подкупила други заинтересовани страни, за да го уволни като главен изпълнителен директор на собствената му компания.
След това тя се развела с него и го изгонила от дома им. Той продължил да се връща там, докато един ден не разбрал, че тя го е продала и това било последното, което чул от нея. Тогава той попаднал на сватбата по чиста случайност и се заркъл да се погрижи никой друг мъж също да не стане нейна жертва.
— Това истина ли е? — попита я Коди.
— Това е всичко, което заслужаваш! — извика Сам на Джъстин. — Просто исках да правя пари и това беше всичко.
На Коди тя каза;
— Скъпи, наистина те обичам, всичко беше любов от самото начало.
Но беше твърде късно; Коди свърши.
Тази сватба приключи. — каза той, преди да си тръгне с Джъстин.
Далеч от хората, Коди благодари на Джъстин, че му е разкрил нещата, преди да е станало твърде късно. Той също се чувстваше ужасно за Джъстин, така че го помоли да го посети в офиса му.
Когато се срещнаха отново, Коди му даде работа в знак на признателност и го настани в хубав апартамент на фирмени разходи. За Джъстин беше трудно да се приспособи, но в крайна сметка успя.
Саманта беше отбягвана от всички богати приятели, които беше намерила, и тя загуби акциите си в компанията, която открадна. В крайна сметка се оказа сама и бедна, точно там, откъдето започна.
