Бездомен мъж се сприятелява с болно изоставено коте и това го кара да намери цяло състояние от скъпоценни камъни в долнопробен стар диван до контейнер за боклук.
Когато Джоузеф Съливан напусна малкото си градче в Канзас и отиде в Лос Анджелис, за да направи състояние, той никога не си е представял, че ще живее на улицата, търсейки отпадъци в контейнерите за боклук зад ресторантите.
Джоузеф беше решен да се справи като сценарист и в багажа си носеше три сценария, които възнамеряваше да използва, за да намери агент, в джоба си имаше 6000 долара, за да се устрои през първите месеци, а в сърцето му имаше амбиция подхранвана от любовта му към Джанис Йейтс.
Джоузеф беше лудо влюбен в Джанис още от началното училище, когато тя беше момичето с плитки, което го презираше. Петнадесет години по-късно Джанис все още презираше Джоузеф, но по много различни причини.
Бяха се срещали три години, когато Джоузеф й предложи и реакцията й разби сърцето му. Джанис се засмя и каза студено:
— Хайде, Джо, не мога да се омъжа за беден мъж! — каза тя. — Забавлявахме се, но това е всичко! Не можеш да ми дадеш живота, с който съм свикнала.
Джанис беше свикнала с лукса. Баща й беше един от най-богатите хора в щата и нищо не беше твърде добро за единствената му дъщеря. Джанис със сигурност вярваше, че Джоузеф не е достатъчно добър за нея.
Когато Джоузеф се качи на борда за Лос Анджелис, целта му беше да стане известен, да стане звезда в Холивуд, да докаже, че Джанис греши и да я накара да го моли да я вземе обратно…
Джоузеф прекара дългите часове на пътуването си в приятни блянове, но когато пристигна в Калифорния, намери реалността много по-малко приятна. Слезе от автобуса с куфара в ръка и се огледа.
Имаше стотици хиляди хора, които се въртяха наоколо и се игнорираха един друг. Джоузеф не знаеше къде да отиде, затова отиде до едно такси, което беше спряло пред нещо, което приличаше на мърляв бар от най-лошия вид.
Шофьорът се беше облегнал на вратата на колата и дъвчеше клечка за зъби.
— Извинете — каза Джоузеф. — Току-що пристигнах в Лос Анджелис и търся място, където да отседна – някъде в центъра и не много скъпо.
— Разбира се, приятелю. — каза мъжът с усмивка, която показваше много лъскави зъби. — Влизай! Ще те заведа на хубаво чисто място, на много разумна цена! — Така Джоузеф сложи куфара си в багажника и се качи в таксито, оставяйки живота си в ръцете на непознат.
Джоузеф се събуди на следващия ден в канавка на булевард Холивуд, без куфара, портфейла си и доверието си в човечеството. Беше жестоко пребит и дрехите на гърба му бяха разкъсани и мръсни.
Нямаше нищо, нито цент. Сценариите му бяха изчезнали и той не познаваше никого в Лос Анджелис, към когото да се обърне. Полицията му каза, че е бил ограбен от таксиметров шофьор, и въпреки че взеха под внимание жалбата, всичко, което можеха да направят, беше да му препоръчат приют, където да спи.
Тази нощ Джоузеф не мигна нито за миг. Нямаше начин да допълзи до вкъщи като се провали, дори ако можеше да намери достатъчно пари за автобусен билет. Не можеше да се изправи срещу подигравката в очите на Джанис.
И така започнаха най-трудните години от живота му. Колкото и да се опитваше, изглежда не можеше да се махне от улицата. Никой нямаше да му даде работа, никой не вярваше в него, никой не се интересуваше дали ще оживее или ще умре.
Тогава един ден Джоузеф чу жалък звук, почти като бебешки плач, и в сянката на един контейнер за боклук той намери коте, което трепереше. Някакъв импулс го накара да вземе котето и да го увие в опърпаното си палто.
— Горкичката! — той каза. — Избра грешния спасител! Едва се храня, как ще те гледам?
Тази нощ Джоузеф успя да намери храна за котето и то заспа свито на корема му, под палтото му, а той се събуди от мъркането му.
Така котето остана и след известно време Джоузеф не можеше без то да стои на рамото му и да мърка в ухото му. Един следобед той търсеше неща, които да спаси и продаде в проспериращ район на града, когато една жена го извика.
Жената стоеше на алеята на огромно старо имение, а до нея имаше сложен стар диван с половината пълнеж, падащ от облегалката.
— Ти! Там! – обади се жената. — Искаш ли да спечелиш $5?
Джоузеф се приближи.
— Разбира се — каза той. — Със сигурност мога да използвам парите!
— Моля, занеси този диван до контейнера за боклук. — каза жената. — И дано го изнесат заедно с боклука!
Жената даде на Джоузеф 5-те долара и той замъкна тежкия стар диван до контейнера за боклук. Когато стигна там, Джоузеф беше толкова уморен, че седна на дивана с въздишка на облекчение.
Котето веднага скочи върху останалата цяла възглавница на дивана и започна да точи нокти върху нея. След това издаде странен лек звук и се взря във възглавницата, накланяйки глава.
— Какво е това, коте? — Джоузеф попита: — Мишка ли намери там? — Любопитен, Джоузеф взе възглавницата и я обърна. На гърба имаше голям цип и отдолу Джоузеф напипа нещо твърдо.
Той отвори ципа и ахна. Имаше блестяща купчина бижута във възглавницата и те изглеждаха много истински! Джоузеф веднага взе котето си и възглавницата и се затича обратно към къщата на жената.
Той й показа бижутата и жената остана смаяна.
— Тази къща е принадлежала на една от онези стари филмови звезди. Диванът е бил неин, така че и бижутата трябва да са!
Жената беше удивена от честността на Джоузеф и обеща да раздели стойността на бижутата с него. Оказа се, че струват много пари, достатъчни, за да се настани Джоузеф в собствен апартамент.
Съпругът на жената беше филмов продуцент и се заинтересува от идеите на Джоузеф. Не след дълго първият му сценарий беше одобрен и беше интервюиран по телевизията.
За негова изненада скоро имаше посетител – не друг, а старата му любима Джанис, която сега беше много заинтересована от него, тъй като имаше пари и кариера в киното. Но Джоузеф беше този, който вече не се интересуваше.
— Съжалявам, Джанис. — каза той. — Трябва да ти кажа, че имам нужда от нещо повече от красиво лице, имам нужда от добро и любящо сърце – а ти нямаш такова!
Какво можем да научим от тази история?
- Нещастието може да сполети всеки, навсякъде и по всяко време. Джоузеф мислеше, че мечтата му ще се сбъдне, но в крайна сметка се оказа на улицата.
- Късметът идва по най-неочаквани начини. В случая на Джоузеф, неговата доброта към котето му донесе огромна награда.
