Една бездомна дама харчи всички пари, които са й останали, за шоколадово блокче за малко момче, чиято майка е твърде заета, за да му купи едно и им дава важен урок.
Г-жа Барбара Уилкокс прекарваше повечето дни в просия пред Eldridge Plaza, малка търговска сграда с луксозен супермаркет, пекарна, фитнес зала, спа център и няколко заведения за бързо хранене в техния град. Беше доста населено и хората често показваха своята доброта.
Някои дни бяха по-добри от други, но най-вече успяваше да си купи хляб в края на деня, точно преди пазарът да затвори. Тя също обичаше да наблюдава хората, особено семействата. Много заети майки посещаваха спа центъра за процедури, след като оставяха децата си, но един ден беше различен.
Г-жа Уилкокс забелязваше една дама често в Плаза. Тя ходеше на фитнес всяка сутрин, а след това на спа. По-късно тя излизаше облечена като жена на висок пост и това напомняше на мисис Уилкокс за нейното минало.
Един ден жената доведе детето си със себе си. Той беше малко момче на не повече от 8 години и не изглеждаше щастлив да бъде там с майка си.
— Джими, хайде. Трябва да стигна до фитнеса веднага и да бързам, за да стигна навреме на работа по-късно. — каза майката.
— Но, мамо! — изхленчи момчето. — Какво ще правя, докато ти тренираш?
— Ще седиш там с таблета си и ще мълчиш, докато мама свърши. Ясно ли е? – каза строго майката.
— Можеш ли поне да ми купиш бонбони? Получих добри оценки. Каза, че ще ме купиш, ако се справя добре с теста по математика, и го направих. — оплака се момчето.
— В момента нямам време. Моля те, побързай вътре. — отговори майката. Тя хвана ръката на момчето и се втурна във фитнеса, без да обръща внимание на мисис Уилкокс. Това беше нормално. Много хора пренебрегнаха присъствието й и тя не можеше да ги вини.
Беше правила същото в младостта си, без да си представя колко мрачно ще бъде бъдещето й. Сега тя беше предимно сама и нямаше помощ при пенсионирането си.
Но г-жа Уилкокс имаше една мисъл. Въпреки че беше събрала малко пари през последните няколко дни, тя искаше да направи нещо хубаво за момчето.
И така, тя влезе в супермаркета. Пазачът на вратата я гледаше намръщено. Знаеше, че тя е бездомната дама, която прекарва дните си навън. Беше влизала в магазина и друг път, но си купуваше само стар хляб, защото тази верига беше скъпа.
Пазачът започнал да я следи дискретно, притеснен да не открадне нещо. Това не беше ново за г-жа Уилкокс. Хората често бяха предпазливи около нея, особено в магазините. Не можеха да я изгонят без причина, но със сигурност го искаха през повечето време.
Г-жа Уилкокс обиколи пътеките в търсене на хубав шоколад за това момче, Джими. Искаше само да го развесели. Когато стигна до правилното място, тя видя малко момиченце, което гледаше шоколада и й се усмихна.
Момичето се усмихна в отговор, но майка й скоро се обърна.
— Хана, хайде. — каза жената на момичето с притеснен поглед към г-жа Уилкокс. — Имаш достатъчно шоколад у дома. Какво ти казах за това да стоиш далеч от непознати?
Те се отдалечиха и г-жа Уилкокс грабна шоколадовото блокче, което искаше. Отиде до касата и се нареди точно зад симпатичен млад мъж.
— Извинете, госпожо. Съседната каса е празна. Защо не отидете там? — попита мъжът с намръщено лице.
Г-жа Уилкокс се усмихна колебливо.
— О, съжалявам. Краката ми не са добре. Стигнах до най-близката каса, която видях. — отговори тя. Отговорът на мъжа също не беше изненада. Други хора често си мислеха, че г-жа Уилкокс ще ги моли да й купят нещо, когато застане зад тях.
Но тя никога не би направила това. Мъжът приключи с плащането на нещата си и избяга. Младото момиче от касата маркира шоколадовото блокче и се намръщи.
— Госпожо. Този шоколад е доста скъп. Струва 5 долара. Тук има няколко по-евтини опции и можете да спестите парите си. — каза тя.
— Не, това е шоколадът, който искам. — отговори г-жа Уилкокс. Тя платила с монетите от един долар, които беше събрала. Този шоколад наистина беше скъп и тя нямаше да може да си купи хляб този ден. Но според нея това беше достойна жертва.
Тя излезе от магазина и изчака момчето и майка му да свършат. Тя я видя да излиза първа, а момчето да я последва унило.
— Хей, момче. Ето го шоколадовото блокче, което искаше. — каза г-жа Уилкокс.
— Много благодаря! — каза момчето и се усмихна. Той взе шоколадовото блокче и се качи в колата. Г-жа Уилкокс видя, че майка му забеляза шоколадово блокче и те поговориха за секунда. Тя изглеждаше шокирана и излезе от колата.
Отидоха в кафенето и излязоха с плик и чаша горещ шоколад.
— Госпожо, много ви благодаря, че купихте шоколад на детето ми. Заповядайте! — каза жената.
— Благодаря ти. Горещият шоколад е страхотен в това време! — отговори мисис Уилкокс с благодарност. Но майката остана там със загрижена усмивка.
— Ако нямате нищо против да попитам, защо купихте на сина ми този шоколад? Доста е скъп, особено в този магазин. — попита жената.
— Е, исках да направя някого щастлив днес. Той ми напомни за сина ми, с когото не съм говорила от известно време. Някога бях млада заета жена като теб, но нямах време за семейството си. Работата винаги беше на първо място. — отговори г-жа Уилкокс.
— О! Но къде е вашето семейство сега? Защо сте в тази ситуация? – учуди се жената.
— Синът ми и дъщеря ми не искат да имат нищо общо с мен, защото никога нямах време за тях. Те напуснаха дома си веднага щом станаха възрастни и изчезнаха от живота ми. Тогава бизнесът ми фалира. Изгубих всичко, изплащайки дългове, и в крайна сметка загубих дома си. — разкри г-жа Уилкокс.
— Но със сигурност биха ти простили, ако знаеха положението ти. — продължи жената със сълзи на очи.
— Не мисля, че те изобщо знаят какво се е случило. Но аз изобщо не заслужавам тяхната прошка. Бях отсъстваща майка и това винаги ще бъде най-голямото ми съжаление. — каза г-жа Уилкокс.
Жената й благодари още веднъж за добрината и се качи в колата си, където я чакаше момчето. Тя прегърна яростно сина си, преди да запали двигателя. Никога повече нямаше да приема сина си за даденост.
