Хулиган от класа, който рискува живота си, за да спаси давещ се съученик, е изненадан, когато вижда непозната луксозна кола, паркирана пред болницата, и родителите си да излизат от нея.
Рон Холанд е бил хулиган на класа и наистина е бил с гореща глава. Никой от съучениците на Рон не смееше да му се противопостави, когато той казваше или искаше нещо от тях. Нито един от тях.
Разбира се, имаше оплаквания срещу него и родителите му няколко пъти го бяха смъмрили и наказали за това, че тормози другите деца, но това беше ефективно само дотолкова, доколкото Рон престана да тормози другите пред учителите си, докато продължаваше да ги тормози зад гърба им.
Но Рон не беше изцяло виновен за това…
Подрастващите деца, особено самотните деца, жадуват за вниманието на родителите си. Но Рон никога не е получавал такова. Баща му работел дни и нощи, за да издържа семейството им, а майка му наскоро била започнала работа като домашна прислужница в дома на съученика му Питър, което още повече дразнело Рон и той насочил цялата си ярост към Питър.
Всеки път, когато Питър влизаше в класната стая, той му се подиграваше: “Ей, страхливецът Питър. Пак ли ще се оплакваш от мен? Предупреждавам те, че ако го направиш отново, няма да можеш да се покажеш пред другите”.
Но Питър реши да спре да реагира на жестоките забележки на Рон. Момчето беше чуло Рон да разговаря с родителите си в стаята за персонала, след като се беше оплакал от него.
Рон плачеше и се нахвърляше върху родителите си, че не му отделят достатъчно време и внимание, и призна, че тормози другите, за да привлече вниманието им. Този ден Питър осъзна, че най-добрият начин да помогне на Рон е да спре да реагира на него.
Рон обаче не беше готов да се откаже. Той знаеше, че Питър е прилежен и трудолюбив ученик, който никога не е създавал проблеми на никого, дори и на него, когато го тормозеше толкова много. Така че това, че го виждаше през цялото време спокоен и съсредоточен, вбесяваше Рон още повече и той продължаваше да се подиграва и осмива Питър пред другите.
Един ден Рон и няколко негови съученици се пързаляли на езерото, което се намирало точно до училището им, след края на учебната година. Когато Питър видял, че се забавляват, поискал да се присъедини към тях.
Когато обаче Питър се приближил до тях, Рон започнал да му се подиграва. “Вижте, това отново е страхливецът Питър! Ей, неудачник, какво правиш тук?”
“Мога ли да се присъединя към теб и другите, Рон? Виж, знам, че не ме харесваш, но наистина искам да играя с вас. Аз също обичам да карам кънки!”
Рон се засмя саркастично. “Съжалявам, уплашени гащи, но ние не играем с неудачници като теб. Може би трябва да потърсиш някоя уплашена котка като теб и да отидеш да се забавляваш с тях!”
“Ами ако ти кажа, че ако ме оставиш да играя с вас, можеш да си вземеш моята RC кола?” – “Ами ако ме оставиш да си играя с вас, ще си вземеш моята RC кола”.
“Какво? Твоята RC кола?” Рон беше заинтригуван.
“Да, нека се обзаложим! Можем да се състезаваме по езерото и ако спечеля, трябва да спрете да ме тормозите и можем да бъдем приятели, но ако спечелите, можете да имате новата ми RC кола.”
Рон се усмихна. “Слушай, загубеняк, нямам нищо против частта с RC колите от залога, но няма да спра да ти показвам истинското ти място. Затова ще реша следващата част от залога: няма да те тормозя в продължение на седмица, ако спечелиш. Договорено?”
“Ummm…. Добре! Готово!” Питър промълви, въодушевен от победата в състезанието. Двете момчета си сложиха плътно предпазните каски, а Питър си сложи и кънките и наколенките. Някои от съучениците им аплодираха Питър, а други ръкопляскаха на Рон.
Приятелят на Рон, Джак, преброи до три и момчетата потеглиха през замръзналото езеро, нетърпеливи да преминат първи. Рон беше много по-бърз от Питър и бързо го изпревари. Точно тогава обаче забеляза, че след определен момент езерото се пропуква, особено в посока към Питър.
Рон намали скоростта и се обърна, когато разбра, че Питър го доближава. “Питър, моля те, изчакай – каза той и рязко спря. Но момчето беше толкова развълнувано, че не го послуша, и когато стигна до другия край на езерото, ледът под краката му се пропука и той падна в езерото.
“Той – помощ!” Питър се молеше, опитвайки се да се измъкне от ледената вода. Рон виждаше, че Питър явно не умее да плува. Той се втурна да му помогне и го измъкна от езерото. Някои от приятелите на Питър пристигнали на ръба на езерото и го отнесли, но точно когато Рон се канел да си тръгне, огромно парче от леда под краката му се пропукало и Рон паднал във водата.
Той се опитал да плува, за да се измъкне, но студенината на водата, съчетана с нейната дълбочина, в крайна сметка победила Рон и той не могъл да се измъкне. В този момент съучениците му се втурнали да се обадят на учителката си, която веднага набрала 911.
Екип от спасители и парамедици пристигнал в езерото и транспортирал момчето до болницата, а училищните служители информирали родителите му за ситуацията.
След инцидента Рон бил в безсъзнание цял ден, а когато се събудил на следващия ден, вече бил следобед. Той бавно се надигна от леглото си и се огледа, объркан от непознатата обстановка. Изведнъж в стаята му влезе една лекарка: “По-добре ли си, Рон?” – попита тя.
Рон кимна с глава и с усмивка прошепна “да”. Лекарят отвърна на усмивката му и каза: “Има някой, който би искал да те види, Рон”.
“Някой иска да ме види?” – попита момчето и лекарката посочи зад прозореца, където Рон беше забелязал паркиран черен мерцедес.
Той отново погледнал през прозореца и този път видял родителите си да излизат от него. “Мамо? Татко?” Момчето се зачуди. Това ли е колата на мама и татко?
Момчето беше твърде зашеметено, за да говори, когато родителите му влязоха в отделението. “О, Боже мой, Рон!” – каза майка му, като се разплака. “Добре ли си, скъпи? Всички бяхме ужасени.”
“Добре съм, мамо”, измърмори Рон. Моля ви, престанете да се държите така, сякаш ви е грижа за мен!
“Казвала ли съм ти колко си смел, Рон?” Лекарят го дари с приятелска усмивка. “Вчера спаси един съученик от удавяне. Но трябва да внимаваш, когато около теб няма възрастен. Слава богу, че парамедиците пристигнаха по-рано и те спасиха. Беше сериозен случай на хипотермия”.
“Мога ли вече да се прибера у дома, докторе?” Рон веднага попита, раздразнен от цялата ситуация и убеден, че докторът се преструва, че се усмихва, докато му говори.
“Не веднага, Рон, защото трябва да направим няколко изследвания, но ако отчетите ти са в норма, скоро ще можем да те изпишем. Между другото, не искаш ли да знаеш кой е специалният ти посетител?”
“Да, това е твоят приятел от вчера – каза лекарят и повика Питър вътре.
“Здравей, Рон. Исках да ти благодаря, че ме спаси вчера. Това е за теб”, каза Питър и му подаде подаръка.
Рон погледна родителите си, поколеба се дали да приеме подаръка, но майка му кимна, че може да го задържи.
“Питър ни разказа всичко, Рон – каза баща му. “Горд съм, че си помогнал на Питър, но трябва да бъдеш по-внимателен. Но в крайна сметка това не е твоя грешка. Трябваше да те държим под око. Извиняваме се, че не ти дадохме време. Освен това родителите на Питър са наистина мили. Те ни закараха тук, преди да тръгнат за работа, а Петър ни придружи, защото искаше да те види и да ти благодари”.
О, значи това е била колата на Питър!
“Наистина ли се гордеете с мен, момчета?” Рон попита със сълзи на очи.
“Да, Рон – каза майка му, докато го прегръщаше. “Изключително се гордеем с теб. Извиняваме се, че не успяхме да ти дадем достатъчно време. Но това никога повече няма да се повтори.”
“Благодаря ти”, каза момчето и отвърна на прегръдката на майка си.
“Няма ли да отвориш подаръка, Рон?” Питър попита, чувствайки се малко срамежлив в разгара на емоционалния момент.
“Ще отворя, Питър”, каза Рон и разопакова подаръка, като избърса сълзите си.
Вътре той намери фигурка на Капитан Америка и бележка. “Благодаря, че спаси живота ми, супергерой. Искаш ли да станем приятели?” – гласеше тя.
Питър се усмихна на Рон и попита: “Харесва ли ти подаръкът?”
“Да! Много ми харесва! Капитан Америка е любимият ми Отмъстител. Благодаря ти, Питър!” Рон възкликна, като се усмихна в отговор на Питър, и от този ден двете момчета са големи приятели.
Рон също така е спрял да се тормози и сега е по-добър съученик и син. Всъщност учителите му вече го цитират като пример за останалите съученици. И най-важното, въпреки забързания си график, родителите му му отделят времето и вниманието, от които се нуждае.
