Бедно момче се грижи за възрастна дама, наследява сандък

10-годишно момче помага на възрастната си съседка с покупките, а в замяна тя му разказва прекрасните си истории.

Оливър Карлайл за първи път забеляза г-жа Барлоу, когато той и родителите му се преместиха в квартала. Тя живееше в къщата отсреща и имаше огромна черна котка. Тя беше и най-старият човек, който Оливър някога беше виждал.

В късния следобед, когато Оливър се прибираше от спортна тренировка, госпожа Барлоу винаги беше в градината, поливаше розите си и му махаше. Това беше преди Оливър да я спаси една гореща съботна сутрин…

10-годишното дете слезе до магазините, за да разгледа бейзболните карти в ретро спортния магазин, след което видя г-жа Барлоу да носи две тежки пазарски чанти.

— Изчакайте! — извика той. — Моля! Изчакай! — Той бързо настигна старата дама. — Хей! Мога ли да ви помогна с пазаруването?

Г-жа Барлоу спря и погледна надолу към Оливър. Той се усмихна.

— Здравей! — каза тя. — Ти си малкото момче отсреща!

— Не съм толкова малък. — каза твърдо Оливър. — Мога да ви помогна!

— Благодаря ти! — каза г-жа Барлоу. — Това би било чудесна помощ! Така че Оливър взе пазарските чанти на г-жа Барлоу и тръгна към дома й.

— Харесваш ли шоколадова торта? — попита госпожа Барлоу Оливър и голямата му усмивка и ентусиазираното му кимване бяха достатъчен отговор. Възрастната жена въведе младото момче в дома си.

Оливър не можеше да повярва колко готина е къщата на г-жа Барлоу! Имаше странни маски и оръжия, висящи по стените, и статуи с всякакви форми и размери навсякъде.

— Еха!— Оливър ахна. — Това е много яко!

Г-жа Барлоу се засмя.

— Харесваш ли моите странности? — тя попита. — Съпругът ми беше археолог и пътувах по целия свят с него. Той събираше артефакти, а аз – истории.

— Истории? — попита изненадан Оливър. — Никога не съм чувал някой да колекционира истории.

— Да наистина! — Г-жа Барлоу се усмихна. — Прекрасни, странни истории, разказвани от майка на дете и никога не записвани никъде. Искаш ли да чуеш такава?

Така госпожа Барлоу му донесе голямо парче шоколадова торта и чаша мляко и го настани в голям, удобен фотьойл.

— Тази история — каза тя. — Намерих във Виетнам…

Г-жа Барлоу разказа на Оливър невероятна история за странно космато създание, което живеело по върховете на дърветата и слизало само през нощта, за да поглъща кошмари, когато бягат през прозорците на децата.

— Като ловец на сънища със зъби! — извика Оливър.

— Точно! — каза г-жа Барлоу.

И точно така Оливър се пристрасти. Започна да посещава г-жа Барлоу в събота следобед и да й помага с малки домакински задължения. Наградата му винаги беше парче торта, чаша мляко и, разбира се, история.

Г-жа Барлоу все си мислеше, че може би когато навърши 12, Оливър ще спре да я посещава, но той не го направи. Оливър навърши 15 години и все още идваше на гости, но дотогава г-жа Барлоу беше много крехка и въпреки че продължаваше да разказва историите си, нямаше торта. Тя просто не можеше да я прави повече.

Когато Оливър беше на 17 и в последната си година в гимназията, г-жа Барлоу падна и си счупи бедрото. За щастие Оливър беше обещал, че ще се отбие, за да покаже смокинга, който щеше да носи на бала си същата вечер.

Той беше този, който намери г-жа Барлоу в коридора и извика линейка. Второто му обаждане беше до дамата му на бала, като й каза, че не може да отиде. Оливър отиде в болницата с г-жа Барлоу и не я остави, докато не я вкараха за операция.

Три дни по-късно пристигна дъщерята на г-жа Барлоу, която живееше във Франция. Тя реши, че майка й е твърде крехка, за да живее сама и я премести в старчески дом. За съжаление беше на няколкостотин мили, но Оливър все пак посети госпожа Барлоу два пъти, преди да замине за колежа.

4 години по-късно Оливър получи телефонно обаждане от дъщерята на г-жа Барлоу, която му съобщи, че майка й е починала. Младият мъж беше дълбоко натъжен.

Г-жа Барлоу му беше отворила света и той пазеше спомените от времето си с нея. Но дъщеря й имаше изненада за Оливър.

— Майка ми е искала да получиш един неин стар сандък. — каза тя.

Няколко седмици по-късно сандъкът пристигна. Беше голям сандък от кедър, издълбан с гърчещи се дракони и имаше голяма бронзова ключалка. Когато Оливър го отвори, той беше изумен!

Имаше десетки и десетки тетрадки, всички внимателно датирани и изпълнени с истории от цяла Африка, Азия, Европа, Америка и Тихия океан. Съкровищница от истории, историята на света в историите!

Оливър се свърза с приятел от колежа, чийто баща беше издател, и разговаря с него за разказите на г-жа Барлоу и година по-късно той беше на представянето на първата книга с разкази, написани от г-жа Барлоу, а той беше редактор. Книгата се казваше „Песните на Земята“ и пожъна огромен успех.

Оливър дари приходите от книгата на детски организации по целия свят, които популяризираха грамотността, и стотици копия на книгата бяха доставени на училищата в САЩ.

Предговорът на книгата гласеше: „Искам всяко дете да изпита магията, която аз почувствах като дете, да чуе историите, които доказват, че каквито и културни различия да имаме, сърцата и любовта ни към децата са еднакви.“

Госпожа Барлоу би харесала това, нали?

Последно обновена на 15 ноември 2023, 12:59 от Иван Петров