Когато една овдовяла майка научава, че синът й често е изчезвал от училище в компанията на хубаво малко момиченце, тя решава да разследва. Жената ги издебва и е ужасена, след като научава самоличността на момичето.
В 14:30ч. всеки ден Аманда Хърбърт чуваше звънеца на входната врата и разбираше, че 12-годишният Тайлър се е върнал у дома от училище. Но напоследък тя забеляза странен модел в поведението на сина си.
Тайлър започна да се прибира по-късно от обикновено и винаги беше изтощен да играе или да гледа телевизия. Аманда сляпо му повярва, когато той й каза, че тренира футбол след училище. Но когато приятелка я информира, че е видяла Тайлър с малко момиченце под уединен мост, тревогата й се засили…
Една вечер Тайлър се върна у дома, без да знае, че майка му е получила някои улики за подозрителните му дейности. Той се престори на небрежен и наивен, но Аманда не можа да сдържи въпросите си.
— Е, къде беше днес? — попита тя, надявайки се той да й каже истината.
— Мамо, казах ти, че имам тренировка по футбол след училище. Тренираме за мача следващия месец. — каза той.
— Чух, че си бил с момиче близо до потока под онзи стар мост. — любопитно добави майката. — Какво правехте там и коя е тя?
Момчето направи пауза за известно време и веднага излезе с убедителен отговор.
— О, това? Помагах й да пресече пътя и тя изпусна кутията си с бонбони на брега на потока. Просто й помагах да я вземе.
Аманда въздъхна с облекчение и реши, че е истина. Но с всеки изминал ден тя започна да чува доста неща за това, че Тайлър излиза с красиво момиченце.
Няколко дни по-късно Аманда се прибираше от пазара, когато спря да се срещне с приятелка и да разговарят. Но стана конфузно, когато жената й каза, че е видяла Тайлър в медицинския магазин да пълни помпа за астма.
— Помпа за астма? Никой в семейството ни няма астма. Сигурна ли си, че е бил той? — възкликна майката, усъмнявайки се в историята на жената.
“За кого прави всичко това? Трябваше да е в училище и да тренира футбол… Какво става?” – притесни се тя. Въпреки че Аманда искаше да попита Тайлър за това, тя знаеше, че той отново ще излъже.
След като съпругът й почина преди няколко години, Аманда се закле да направи всичко по силите си, за да отгледа добре сина им. Тя беше чиновник и половината от приходите й бяха използвани за уреждане на дълговете й. Тя се бореше много, за да свърже двата края, но все пак се справяше някак си, защото знаеше, че Тайлър един ден ще стане отговорен възрастен.
Но когато слуховете за него продължиха да се трупат, тя реши да стигне до дъното. На следващия ден тя отиде с кола до училището му без негово знание.
Същия следобед Аманда паркира колата си малко по-далеч от главната порта на училището и изчака Тайлър. Тя щеше да въздъхне облекчено, ако той не излезе и наистина тренира футбол. Но за неин шок Тайлър беше сред първите деца, които излязоха през портата, водейки малко момиченце за ръка.
Любопитна, Аманда слезе от колата си и се промъкна зад тях. Тайлър тръгна към една алея и изведнъж спря. Усети, че го следват и се обърна. Аманда се скри зад една сграда и отново се промъкна зад тях.
Миг по-късно тя видя Тайлър да говори с малкото момиченце.
— Коя е тя? — промърмори Аманда и когато се приближи до тях, тя скри лицето си с шала си и стана свидетел на немислимото. Тайлър изчетка косата на момичето, преди да я заведе в балетно училище. Това учуди Аманда, защото синът й никога не е танцувал.
Тя провери вътре в танцовата академия, но изгуби следите на двамата в тълпата от танцьори. Тъй като не успя да получи отговорите, които търсеше, вбесената майка реши да се изправи срещу Тайлър, за да разбере истината.
— Хей, мамо! Какво има? — весел Тайлър поздрави Аманда след завръщането си у дома същата вечер. — Може ли малко вода? Толкова съм жаден.
Аманда се втренчи в него и не изглеждаше доволна.
— Колко е часът?
— Защо? 6 е. Нещо не е наред? — небрежно отвърна Тайлър.
— Знам, че е 6. Но къде беше? — отвърна Аманда.
— Мамо, казах ти, че имам тренировка по футбол след училище.
— Стига! Спри да лъжеш. Видях те с момиченце! — извика майката. — Какво правеше с косата й? Коя е тя? Няма да те пусна отново, освен ако не ми кажеш истината.
Тайлър беше ужасен и се изчерви.
— Проследи ли ме? — заекна той. После отиде при майка си и си призна. — Познаваш ли Саймън, най-добрия ми приятел? Родителите му го изпратиха в интернат миналия месец против неговото желание.
Аманда беше объркана защо Тайлър говори за най-добрия си богат приятел.
— Попитах те за момичето. — възмути се тя. — Знам, че Саймън е най-добрият ти приятел. Каква е връзката? Не отклонявай въпроса. Имам нужда само от истината за това момиче.
— Да, мамо. Стигам до това. — каза Тайлър, преди да разкрие нещо, за което майка му никога не е знаела.
— Момичето, с което излизам, всъщност е малката сестра на Саймън, Мейси. — призна той.
Аманда беше учудена. — Малката сестра на Саймън? И какво правиш с нея след училище? Не разбирам. — възкликна тя.
— Аз я оставям и я взимам от урока й по балет. — каза Тайлър. — И аз й помагам с домашните. Тя се затруднява малко по математика. След това си играя с нея и след това се прибирам.
Оказа се, че преди Саймън да замине за друг щат, той се е притеснявал кой ще се грижи за малката му сестра. Родителите му винаги били заети с бизнеса си и нямали време за Мейси. Тогава Тайлър обещал да се погрижи за сестрата на Саймън и да направи всичко от своя страна, за да гарантира, че брат й никога няма да й липсва.
Родителите на Саймън, г-н и г-жа Джордж, се съгласили и му поверили дъщеря си. Въпреки това, Тайлър не казал на майка си, страхувайки се, че тя няма да му позволи да спази обещанието си.
— Просто се държах като добър брат с нея. Съжалявам, че трябваше да те лъжа. — срамежливо призна Тайлър. — Винаги си ме учила, че трябва да помагаме на другите. Правех това, което ми каза, мамо. От презареждането на нейния инхалатор за астма в аптеката до помагането с домашните по математика, аз правех това, което един брат трябва да прави. Щях да ти кажа по-рано, но се страхувах, че няма да ми позволиш.
Състраданието на Тайлър към другите трогна Аманда. Тя съжали, че е направила прибързани заключения за него и го прегърна разплакана.
Няколко дни по-късно Саймън се върна във ваканция и научи за нещата, които Тайлър прави за малката му сестра. Той покани най-добрия си приятел на рождения ден на сестра си, където разказа на всички какво е направил Тайлър за нея.
Тайлър връчи на Мейси своя подарък на партито и за всеобщо учудване това бяха чифт балетни пантофки. Оказа се, че Тайлър е спестявал дневните си пари за повече от месец, за да вземе тези обувки за нея.
Докато всички бяха във възторг от милия жест на Тайлър, Саймън се включи с кратка реч. Той се приближи до най-добрия си приятел, хвана го за рамото и го прегърна силно.
— Никога няма да забравя какво направи за мен. — изплака той. — Ти не си просто най-добрият ми приятел. Ти си мой брат.
Реакцията на Саймън трогна всички до сълзи. Те аплодираха и похвалиха Аманда за това, че е отгледала мил син, който винаги поставя другите пред себе си.
От този ден нататък Аманда никога не се съмняваше в действията на сина си, защото осъзнаваше, че той е олицетворение на доверие и доброта. Освен това Саймън се почувства много по-добре, като се върна в интерната след ваканцията, знаейки, че малката му сестра има друг брат, който да се грижи за нея, докато той отсъства!
