Едно бедно момче отчаяно се нуждае от пари, за да купи храна и лекарства за болната си майка, но въпреки това помага на възрастен мъж в замяна на понички. Няколко дни по-късно той намира на прага си кутия, пълна с пари, заедно с разтърсваща бележка.
Лятната ваканция през май 2021 г. изглеждаше като свежа глътка забавление за всички деца с изключение на Дилън Мур. 10-годишното дете живееше с майка си Мерлин и домашното им куче.
Докато децата на неговата възраст се наслаждаваха на детството си, Дилън трябваше да поеме отговорностите на възрастен, след като баща му ги изостави.
Докато растеше, Дилън никога не е имал розово детство. Майка му често боледуваше и почти не работеше. Тя инвестираше приходите си в образованието на Дилън, защото искаше той да стане лекар и да служи на нуждаещите се и болни.
През това лято момчето реши да помогне на майка си да облекчи бремето й, като излезе на улицата. Не подозираше, че скоро на прага му ще пристигне богатство, което ще промени живота му…
— Не искам да просиш по улиците, синко. — извика Мерлин. — Искам един ден да станеш лекар…не това. Толкова е горещо и не искам да се молиш случайни непознати за пари.
Но майката на Дилън мислеше погрешно. Той нямаше намерение да моли за пари. Той щеше да помага на възрастни клиенти да носят чантите си от супермаркета в замяна на пари.
— Ще загубя надежда в живота, ако не ти помогна, мамо… Позволи ми да направя това за теб, моля те! — умоляваше той.
След като убеди майка си, той тръгна за работа, вземайки със себе си стар картон с надпис, който гласеше: „Ще ви помогна да пренесете покупките си вкъщи за 3 долара или храна за майка ми, кучето ми и мен“.
Дилън стоеше пред оживения супермаркет с картонената табела близо до краката си и гледаше възрастните клиенти с надежда и глад.
Първият работен ден на момчето беше изтощителен. Той помогна на шестима души с пазарските им чанти и спечели 18 долара. С тези пари той купи сироп за кашлица и други лекарства за майка си, два хляба, дузина яйца и няколко свещи, за да осветят малкия им олтар.
— Мамо, виж! Днес купих това от печалбата си! — възкликна той.
Мерлин се гордееше със сина си, но все още я притесняваше, че той не успява да се наслади на детството си като приятелите си.
Минаха няколко дни и Дилън винаги се връщаше у дома с малка печалба. В един подобен ден той стоеше и търсеше клиенти, когато възрастен непознат се приближи към него с топла усмивка.
— Синко, изхарчих всичките си пари в магазина, така че нямам 3 долара, от които се нуждаеш. — каза старецът. — Но мога да ти дам малко понички, ако можеш да ми помогнеш да нося чантите си.
Въпреки че поничките прозвучаха привлекателно за Дилън, той отказа предложението на стареца и реши да му помогне безплатно.
— Всичко е наред. Ще ви помогна безплатно. — каза той.
Старецът беше зашеметен от добротата на момчето, но не искаше бедното дете да работи безплатно.
— Не! Сделката си е сделка. — настоя той. — Никога не прави компромис с условията си на работа, за да облагодетелстваш някой друг. Аз съм джентълмен, който трябва да ти плати за работата ти. А ти, сине мой, трябва да уважаваш себе си и труда си.
Дилън беше изненадан от думите на мъжа. Той се усмихна и щастливо му помогна да пренесе чантите до дома си. Когато пристигнаха там, мъжът се сети, че още не е купил поничките, които обеща на момчето.
— Синко, как се казваш? — попита той.
— Дилън. — отвърна хлапето, усмихвайки се.
— Синко, прости на дядо си… Напълно забравих да купя поничките днес… Споразумяхме се да разменим услугите ти за понички. Трябва да сме мъже на думата си. Така че, моля те, дай ми адреса си.
Мъжът каза на Дилън, че ще му изпрати поничките след няколко дни. Момчето неохотно даде адреса си на непознатия и изскочи щастливо, доволно от помощта към човек в нужда.
Беше минала седмица, откакто Дилън за последен път видя мъжа, но още нямаше понички. Дилън остави мисълта да се изплъзне, защото никога не очакваше нищо в замяна и предположи, че дядото го е забравил.
Една вечер той си почиваше на дивана след дълъг работен ден, когато чу силни удари по вратата.
— Кой е? Една секунда, идвам…
Но когато Дилън отвори вратата, отвън нямаше никой, освен една странна кутия на прага.
— Какво прави това нещо тук? Мамо! Ела тук! Страх ме е. Пред къщата ни има голяма кутия. — изкрещя той.
Майката на Дилън беше заета вътре и не го чу. Любопитно, момчето взе кутията и я внесе вътре. Надяваше се да не е някаква мръсна шега на съседските деца.
Кутията беше доста тежка, което го уплаши още повече. Изнервен, той я отвори и замръзна на място, виждайки огромната сума пари вътре!
— Мамо! Ела тук бързо! Виж това! …Мамо!… Мамо!
— Какво има, скъпи? — каза Мерлин, когато влезе в стаята. Тя спря, когато видя кутията, пълна с пари.
Дилън извади по-малка кутия отвътре и когато я отвори, се усмихна. Това беше кутия с понички с бележка, която гласеше: „От любимия ти дядо, Бенджамин Фил“. Дилън разбра, че е от стареца, на когото беше помогнал преди няколко дни.
Те преброиха парите и бяха шокирани, когато разбраха, че възлизат на общо $230 хиляди.
— Не, синко, трябва да го намериш и да върнеш това…не можем да вземем толкова пари от някого просто така.
— Да, мамо… права си. — съгласи се Дилън. Те се втурнаха към къщата на стареца, но я намериха празна.
— Това е странно… Той беше тук преди седмица и ми каза, че това е неговата къща.
Точно тогава съсед се приближи до момчето.
— Как се казваш, синко? — попита той.
— Дилън.
— О, значи ти си, Дилън… Чакай малко… Имам нещо за теб.
Човекът се върна с писмо в ръка.
— Г-н Фил ми каза да дам това на момче на име Дилън, което ще дойде да го търси.
Дилън прочете писмото и очите му започнаха да се пълнят сълзи. Оказа се, че Бенджамин е успешен бизнесмен, който се пенсионирал след смъртта на сина си. Тъй като нямало кой да наследи богатството му, той избрал Дилън за свой наследник и му оставил променящо живота състояние заедно с писмото.
„Знам, че ще дойдеш да върнеш парите. Но те уверявам, всички са твои. Ти ги заслужаваш повече от всеки друг. Ако искаш да направиш нещо за дядо си, използвай тези пари, за да помогнеш на нуждаещите се.“
В този момент Дилън осъзна, че искреността и добротата винаги се възнаграждават.
В крайна сметка майката и синът уважиха желанието на стареца. Мерлин държеше парите в сметка, до която Дилън щеше да получи достъп, когато навърши 18 години. Тя се гордееше с Дилън и инцидентът възпита честност и доброта в младото момче.
