Когато нейният богат най-добър приятел скърбеше за загубата на майка си, едно бедно момиче извади рецептата за ябълков пай на майка му и изпече вкусен пай за него. Но реакцията му, след като го опита, разби сърцето й.
Класната стая стана по-шумна, след като учителят излезе. Беше почивка и Карън, на 14, се обърна и помаха на най-добрия си приятел Дейв.
— Хей! Да отидем ли до кафенето? — попита го тя. Но Дейв беше потънал в дълбок размисъл. Сълзи наводниха очите му, докато се облягаше на перваза на прозореца, мислейки за майка си. Карън се приближи и го разтърси. — На теб говоря! Ставай! Не мога да те гледам така.
Но Дейв беше твърде съкрушен. Той стана от стола си и се втурна навън, затръшвайки вратата в лицето на Карън. Двамата най-добри приятели не бяха такива преди месец, докато Дейв не беше извикан от директора, за да се погрижи за спешен случай…
— Г-н Франклин? Какво има? Забравих ли нещо? — попита Дейв шофьора си. Беше неспокоен и се надяваше всичко да е наред.
Директорът го потупа по рамото и му каза да тръгне с шофьора. Дейв беше неспокоен и нямаше представа какво се случва. Току-що беше пристигнал от тренировката си по баскетбол.
— Какво има, мистър Франклин? — продължаваше да пита той. Но шофьорът остана мълчалив и разтревожен. Казаха му да не разкрива истината на Дейв, докато не я види сам.
Миг по-късно Дейв пристигна в църквата. Беше препълнено и украсено с бели столове и цветя. Гости, които никога преди не беше срещал, стояха мълчаливи, облечени в черни дрехи и мрачни лица.
Дейв се изчерви. Когато влезе в църквата, баща му го прегърна, хлипайки. Оказа се, че майката на Дейв е претърпяла инцидент на път за вкъщи от дома на приятел тази сутрин. Тя беше хоспитализирана, но за съжаление почина. Преди да почине, тя казала на съпруга си да организира погребението й на същия ден.
— Не искам да остана дълго безжизнена пред сина си и да му разбия сърцето… Не искам да ме вижда. — бяха болезнените последни думи, които каза на съпруга си. Погребението се проведе в същия ден, за да почете последното й желание.
Но Дейв не знаеше за това. Трагичната загуба на майка му го разби. Той молеше баща си да му даде повече време да скърби за смъртта на майка си, но напразно.
— Мамо! Моля те, мога ли да видя лицето й? — извика той. Но тя вече беше поставена в затворен ковчег и той не получи шанса да види лицето й за последен път. Баща му каза, че това е последното й желание. Дейв беше с разбито сърце и плачеше неутешимо пред снимка на майка си.
С течение на дните Дейв почувства зловеща тишина, която преобладаваше в къщата му. Нямаше ги приятните аромати на майка му, която готви любимите му ястия в кухнята. Нямаше целувки за лека нощ от нея.
14-годишното момче се чувстваше самотно. Единствената, която често се опитваше да го утеши през това време, беше Карън, единствената му най-добра приятелка в училище.
Когато Карън за първи път пристигна в училището, тя не намери приятели. Съучениците й често се заяждаха, че не носи хубави дрехи и обувки. Но Дейв беше този, който винаги беше на нейна страна и скоро те станаха близки приятели, за завист на всички.
Децата винаги се състезаваха за вниманието на Дейв, защото той беше богат. Но момчето пренебрегна всички и се сприятели с Карън, момичето от малък град в класа.
Въпреки че Дейв се върна на училище след трагедията, той не беше същото весело момче, което всички познаваха. Той се бореше да се съсредоточи върху уроците си и постепенно оценките му тръгнаха надолу.
Карън не можеше да го гледа такъв. Тя се опита да говори с него, но той я избягваше. Дейв се затвори от външния свят и живееше с агонията си.
В този момент Карън беше решена да изправи стария си приятел на крака. По-късно същия следобед, след училище, тя се втурна към къщата на баба си с изненада в ума си.
— Бабо! Все още ли имаш рецептата за ябълковия пай, която получи от майката на Дейв? — попита тя баба си Елизабет.
Веднъж бабата на Карън я придружи до къщата на Дейв. И когато опита ябълковия пай, който майка му изпече, тя просто се влюби в него. Веднага записа вкусната рецепта, която майката на Дейв сподели с нея.
— О, Боже! Мисля, че я оставих в чекмеджето в стаята си. — възкликна Елизабет. През следващите няколко часа Карън следваше рецептата и смесваше съставките, за да направи вкусен ябълков пай.
Тя знаеше, че Дейв обичаше ябълковия пай на майка си и искаше да го изненада с него и да го увери, че майка му винаги е с него.
С толкова вълнуващи мисли, Карън опакова пая в кутия и щастливо отскочи до къщата на Дейв. Но когато стигна дотам, усмивката й избледня и сърцето й се разби.
— Не сега, Карън… остави ме на мира… — Дейв изпъшка. Той не забеляза кутията в ръката на Карън и си помисли, че тя е дошла, за да го заведе да играят.
Тя беше малко изненадана, но беше сигурна в малко чудо, щом отвори кутията.
— Добре, ще си отида… Но преди това искам да затвориш очи! — каза тя.
Дейв искаше да й извика, но не можа да го направи, затова вместо това се намръщи и затвори очи. Секунди по-късно сълзи бликнаха по бузите му, докато той покриваше лицето си със страхопочитание.
— Това е невероятно! От къде взе пая на майка ми? — възкликна той през сълзи.
Дейв се справяше със смесени емоции от радост и скръб. За първи път от седмици Карън видя усмивка на лицето на най-добрия си приятел. Тя се разплака и му каза, че това е рецептата на майка му.
Той я покани вътре и хапна парче от пая.
— Вкусът му е точно такъв, какъвто го правеше майка ми! — извика той радостно.
Дейв почти довърши целия пай, но остави малко за баща си, така че и той да опита реплика на прекрасния пай на покойната си съпруга.
Дейв прегърна Карън и изплака на рамото й, благодарейки й за милия жест.
— Ти направи деня ми, Карън… Дължа ти цялото щастие на света!
По-късно същата вечер бащата на Дейв, Фреди Смит, стоеше зашеметен, когато влезе в къщата. Очите му се насълзиха, когато ароматът на ябълковия пай на покойната му съпруга изпълни ноздрите му и достигна до сърцето му.
— Не вярвам в това! — изхлипа той. Дейв видя реакцията на баща си и се трогна. Той изтича и го прегърна, разкривайки как Карън е положила усилия, за да върне щастието в живота му.
Фреди се разчувства. Той незабавно отиде до къщата на Карън, за да й благодари. Но след като стигна до къщата, той беше шокиран и извади телефона си.
— Да, четвърта пресечка… — каза той, давайки адреса на Карън на строителна бригада, която познаваше.
Фреди се срещна с родителите на Карън и им благодари, че са отгледали такава прекрасна дъщеря. Той огледа скромната им къща, която се нуждаеше от ремонт. Той отново се обади на бригата, казвайки:
— Предполагам, че имаме малка промяна в плана… Ще обновим и интериора!
Родителите на Карън се поколебаха да приемат предложението на Фреди да ремонтира къщата им за своя сметка. Но след като той постоянно настояваше, те се съгласиха.
— Това е нищо в сравнение с радостта, която вашата дъщеря върна в живота на сина ми! — възкликна той.
От този ден нататък двамата приятели бяха неразделни. Те често се наслаждаваха на вкусния ябълков пай, който Карън правеше за Дейв всеки уикенд. Всеки път, когато момчето подушваше аромата на ястието, той се уверяваше в присъствието на покойната си майка около него!
