Лора се бори да издържа себе си и малкия си син след развода с баща му. Тя е на път да се откаже, след като хазяинът й вдига наема, но мистериозен благодетел е готов да помогне.— Ето я вечерята. Лора се насили да се усмихне, докато поставяше сандвич със сирене пред 10-годишния си син Адам. Адам вдигна горната филия хляб. — Без майонеза? — Майонезата ни свърши, скъпи. — Лора се присъедини към него на масата, седнала деликатно на клатещия се стол.
Както всички мебели в малкия им апартамент, той беше повреден и имаше опасност да се срути.
— Можем ли да получим още скоро? — Адам я погледна с широко отворени и изпълнени с надежда сини очи. Лора сви рамене и отхапа от сандвича си.
— Ще опитам.
Бяха затруднени финансово, откакто се разведе с бащата на Адам, Ерик. Тя и Адам се бяха преместили от прекрасна крайградска къща в малък апартамент, пълен с хлебарки и мишки.
Напоследък Лора се бореше да има храна на масата. Беше се опитала да намери по-добра работа, за да си позволи по-добро жилище, но нямаше никакви официални квалификации.
Почукване на вратата прекъсна вечерята им. Лора се изправи и се промъкна между избелелия диван и масата, за да стигне до входната врата. Коридорът беше празен, но на пода лежеше запечатан плик.
Челюстта на Лора увисна, когато прочете писмото в плика. Хазяинът вдигаше наема! Те едва можеха да си позволят да останат там сега. Това увеличение би обрекло нея и Адам.
— Мамо, добре ли си?
Лора се обърна към Адам, който я наблюдаваше загрижено от мястото си на масата.
— Добре съм — излъга тя. — Защо не си довършиш домашното, скъпи?
Адам се намръщи и наведе глава, а тъмната му коса висеше в очите му. Имаше нужда от прическа, но тя не можеше да си го позволи, особено сега. — Добре, мамо. — Адам стана и отиде в спалнята си.
След като Адам затвори вратата на стаята си, Лора се строполи на дивана. Тя извади телефона си и започна да търси апартаменти под наем, но всички бяха твърде скъпи. След час търсене Лора остави телефона си настрана. По бузите й се стичаха сълзи. Тя не можеше да намери никъде подходящо място за нея и Адам, което да е достъпно.
Тя погледна нагоре, когато една хлебарка се затича през масата. Не можеше да направи нищо. В края на този месец тя и Адам щяха да бъдат без дом.
Дни наред Лора прекарваше цялото си свободно време в търсене на квартира. Тя дори умоляваше хазяина си да не вдига наема, но той отказа.
Лора беше отчаяна и не можеше повече да крие ситуацията от сина си. След като Адам се върна от училище този петък, тя седна да говори с него. — Адам, може да се наложи да останеш с баща си за известно време — каза тя. — Защо?
Лора въздъхна. — Защото не можем да си позволим да останем повече тук, скъпи. Няма къде да отидем и мисля, че ще е най-добре да останеш при баща си, докато не подредя нещата. — Не. — Адам се хвърли към Лора и я прегърна яростно. — Искам да остана с теб, мамо.
Лора прегърна Адам в отговор и го целуна по темето, опитвайки се да не заплаче.
— Опитвам се да намеря ново място, където да отседнем, но всеки апартамент, който виждам, е твърде скъп.
— Трябва да има начин да останем заедно — изхленчи Адам. — Моля те, не се предавай, мамо. Лора разроши меката му коса. — Добре, скъпи. Ще продължа да търся.
Накрая Лора намери приют за бездомни, където тя и Адам можеха да останат известно време. Ден преди тя и Адам да се изнесат, Лора получила обаждане от хазяина.
— Здравей, Ник — каза тя. — Ще се изнесем сутринта, както обещах.
— Няма — отвърна той с грубия си глас. — Вашият наем и комунални услуги са платени за следващата година. Лора не можеше да повярва на това, което току-що беше чула.
— Какво каза? — Сметките ви са платени авансово за следващата година. С увреден слух ли си или нещо такова? — Но кой ми плати сметките?
— Някой на име Ерик Херн. Приятел ли ти е, или гадже?
Лора се втренчи в стената шокирана. Ерик, нейният изневеряващ бивш съпруг, й беше платил наема за една година!
Лора се сбогува с хазяина си и веднага се обади на Ерик. — Лора, здравей — отговори той — Не ми казвай Лора, здравей — отвърна тя. — Защо ми плати наема?
— Защото искам да помогна. Мога ли да дойда? Предпочитам да обсъдим това лице в лице.
Лора стисна зъби. Изневярата на Ерик й разби сърцето. Тя не искаше да го вижда, но в крайна сметка се съгласи да я посети.
Половин час по-късно Ерик стоеше на прага й и изглеждаше свенлив. Лора го покани да влезе. — Адам ми каза за твоята ситуация, когато дойде на гости за уикенда по-рано този месец — каза й Ерик. — Той… искаше да му помогна да си намери работа, за да може да ти помогне да платиш наема.
Лора сложи ръка на устата си. До нея на дивана Ерик изглеждаше сериозен и тъжен, докато продължаваше.
— Знам, че аз съм виновен, че си в тази ситуация — каза той — Бяхме щастливо женени, докато не ти изневерих. Не те обвинявам, че се разведе с мен, но ти и Адам все още сте моето семейство.
Лора го изгледа строго.
— Адам е твой син, но аз вече не съм твоето семейство, Ерик.
Ерик вдигна ръце в успокоителен жест.
— Знам, че приключихме, Лора, но ти си майката на Адам и го подкрепи по време на развода ни по начини, които аз никога не бих могъл да направя.
Ерик въздъхна дълбоко.
— Опитвам се да бъда по-добър баща за него. Опитвам се да компенсирам това, което причиних на семейството ни. Платих сметките ти за годината, за да ти благодаря, че си толкова прекрасна майка на Адам.
Лора кимна.
— В такъв случай ще приема този подарък.
През следващите месеци Лора намали работните си часове и се записа на курс по счетоводство. Учи усилено и в края на годината започна нова работа с по-добро заплащане.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не губете надежда. Въпреки че да останете позитивни през мрачни времена е предизвикателство, важно е да запазите надеждата.
- Позволете на другите да ви помогнат, дори ако са сгрешили в миналото. Хората могат да се променят и е важно да им позволим да компенсират грешките от миналото.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].
