Бедна майка години наред не пуска никого в къщата си, но един ден, когато водопроводчик пристига по спешност, остава ужасен от това, което открива вътре.
“Тя е чудачка и ние нямаме нищо общо нито с нея, нито с децата ѝ”, казва Джойс, най-възрастната в квартала, на новодошлите жители на града по време на вечерното им събиране. Джойс беше свикала среща с новодошлите, както винаги правеше, гордееше се, че е най-възрастната в квартала, и ги предупреждаваше да избягват Джоан, жената, която никога не пускаше никого в къщата си.
“Но защо е така, госпожо Хендерсън? Можем ли да опитаме да поговорим с нея?” Клари, която се беше преместила в квартала едва преди няколко дни, попита. Тя беше наемателка на Джойс и живееше от другата страна на улицата, срещу дома на Джоан.
“Това е така, защото тя е тук от почти десет години и никога не е общувала с никого от нас, госпожо!” – измърмори възрастната жена, отпивайки от чая си. “Сигурна съм, че има нещо нередно с нея. Ако искате да останете в къщата ми, ви предупреждавам да стоите далеч от нея!”
“Но госпожа Хендерсън – замислено каза Клер. “Тя е бедна майка с три деца. Мисля, че трябва да я попитаме веднъж дали има нужда от помощ. Сигурна съм, че не й е лесно”.
“Какво? Не, изобщо не!” – изпъшка възрастната дама. “Дори не се доближавайте до нея! Тя може да е вещица, а и се носят слухове, че е убила собствения си съпруг. Виждала съм един мъж в къщата ѝ няколко месеца след като се е нанесла, но той просто изчезна и повече не се върна.”
“О, Боже”, изпъшка Клер. “Възможно ли е тя наистина даһттр://….”
Така изминаха почти два часа. Новодошлите вече се интересуваха повече от Джоан, отколкото от това да научат повече за квартала.
Джойс им посочва няколко причини, поради които смята, че Джоан е вещица, отшелник или още по-лошо – луда, която би навредила на всеки, който се доближи твърде много до нея. Така че всички, убедени от думите на Джойс и повлияни от старшинството ѝ, решили да избягват Джоан, но един останал скептичен. И това беше Клер. Сърцето ѝ все още се протягаше към жената, която беше останала съвсем сама и се грижеше за тризнаците си.
Може би в нейната история има нещо повече, отколкото хората знаят. И аз никога няма да науча повече за нея, докато не се свържа с нея. Клер си помисли.
Два дни по-късно Клеър отиваше да закара сина си Джереми на училище, когато разбра, че нещо не е наред с къщата на Джоан.
Като се вгледала внимателно, забелязала, че дебелата водопроводна тръба, която минавала зад къщата и чак до задната й врата, е спукана, поради което широка струя вода образувала локви из целия заден двор.
Клер разсъдила, че ако водният поток не спре, цялата къща ще се наводни, затова се обадила на Питър, водопроводчика, който живеел в съседство.
“Здравей, Питър. Това е Клер. Знам, че е рано, но има спешен случай. Смятам, че има проблем с тръбите на Джоан. Задният ѝ двор е почти наводнен, а водата все още шурти по тръбите”.
“Джоан? Онази жена, която остава сама?”
“Ум…” Клер се поколеба. “Уф, да. Виж, знам, че е страшно да отидеш там и всичко останало, но тя има деца вкъщи. Можеш ли, моляһттр://….”
“Хей, успокой се. Не се притеснявай, ще отида да проверя в къщата.”
Когато Питър пристигна, той почука няколко пъти на вратата, но нямаше отговор. Решил сам да провери двора, мислейки, че никой не е вкъщи, но тъй като единственият начин да се стигне до двора бил от вътрешността на къщата, а водата докосвала краката му, когато направил няколко крачки по-нататък, осъзнал, че няма друг избор, освен да изчака някой да го пусне.
Затова почука отново на вратата и този път го посрещна жена, която не можеше да бъде по-възрастна от 25 години. Лицето ѝ беше изпъстрено с тъмни кръгове, бузите ѝ бяха хлътнали и изглеждаше, че току-що се е събудила.
“Смятам, че има проблем с тръбите в задния ви двор, госпожо. Тук съм по спешно повикване – обясни Питър. “Току-що ми се обади един от вашите съседи”.
“Съсед?” Самата мисъл, че някой се е погрижил за Джоан, я изтръгна от съня ѝ. “Но кой…?”
Точно тогава едно от тризнаците на Джоан, Сам, изтича навън. “О, чичо Питър! Какво правиш тук?”
“Здравей, Сам. Тук съм само за да проверя нещо в къщата ти”, обясни Питър на момчето, преди да се обърне към Джоан. “Можеш ли да ми покажеш пътя към задния двор?”
Джоан, която беше изтощена от работата си в нощна смяна предишния ден, нямаше представа кой може да се е обадил на Питър. Въпреки това тя го пусна вътре. Още щом влезе, Питър забеляза окаяното състояние на къщата. Най-вероятно бяха минали години, откакто къщата беше почиствана и ремонтирана.
По-лошото беше, че когато разгледа тръбите, откри огромна пукнатина в една от тях и тъй като водният поток вътре беше гъст и постоянен, тръбата се беше срутила под собствената си тежест, след като една от ръждясалите ламаринени рамки, които я придържаха към външната повърхност на къщата, беше паднала.
“О, Боже мой! Задният двор… Това е…” Джоан не можеше да повярва на това, което виждаше, докато го следваше вътре и навън в задния двор.
Питър бързо извадил инструментите си и проблемът бил отстранен в рамките на един час. Джоан му благодари за помощта и заяви, че не е имала представа, че тръбата навън е била счупена.
“Бях задрямала, защото бях уморена. Работя в близката закусвалня – обясни тя и предложи на Питър чаша чай и няколко бисквити. Предполагам, че децата не са чули нищо, защото са били заети да гледат телевизия в стаята си. Между другото – каза тя, като направи пауза. “Разбирам, Сам… Искам да кажа, че изглежда си го срещала и преди”.
Питър се усмихна. “Наистина съм се срещал. Всъщност съм се срещал и с Кевин и Томас. Сблъсках се с тях преди няколко дни на връщане от работа, докато спасяваха една котка от едно дърво. Трябва да кажа, че момчетата ви са очарователни”.
“О” – промълви Джоан. “Кой ти се обади обаче? Просто съм изненадана, защото никой никога не е посещавал дома ми. Всички мислят”.
“Това беше Клер. Тя живее на противоположната страна на улицата от теб. Имаш ли нещо против, ако те попитам защо никога не си се срещал с никого от нас? Знам, че това не е моя работа, но тези съседи имат доста луди истории за теб”.
“Честно казано”, каза Джоан и очите ѝ се насълзиха, докато разказваше историята си. “Не мога да кажа, че ги обвинявам. Страхувах се да допусна някого до себе си. Защото ми е трудно да се доверя на когото и да било. Бях само на 16 години, когато забременях. Аз съм сирак, който е отгледан в дом за сираци.
“След като напуснах сиропиталището, се запознах с Харолд. Бяхме влюбени и всичко вървеше добре. Но когато той разбра, че ще имам тризнаци, промени решението си. Биеше ме и ме принуждаваше да направя аборт. Затова го изоставих и дойдох тук. Но скоро той разбра, че съм тук, и се върна, като твърдеше, че се е променил. Имах нужда от емоционална подкрепа и му се доверих. Но бях глупачка. Той ме лиши от всичките ми спестявания и избяга. Отново останах сама. Оттогава ми е трудно да се доверявам на хората, затова никога не ги допускам до себе си”.
“В такъв случай не бива да се криеш и да позволяваш на съседите си да се възползват от теб, като измислят глупави истории. Ако не искаш да общуваш с никого, това е добре, но трябва да им кажеш, че не си някаква луда жена”.
След като Питър си тръгна, Джоан се замисли над съвета му. Може би той беше прав. Би могла да опита. Затова на следващия ден Джоан посети Клер и ѝ благодари за помощта. Госпожа Хендерсън явно не искаше Джоан да влиза в дома ѝ, но Клер настоя и възрастната дама се смили.
Джоан споделила историята си с тях, като казала, че се е страхувала да приеме нечия помощ. Клер изпитва симпатия към нея и от този ден често посещава дома на Джоан, за да ѝ помага в почистването и грижите за тризнаците ѝ. Питър станал чест посетител, тъй като често идвал да се забавлява с децата, а с течение на времето Питър и Джоан се влюбили.
Съседите постепенно престанали да вярват на нелепите истории за Джоан и когато тя се омъжила за Питър, всички присъствали на сватбата им.
