Бедна майка купува детска раница на битпазар и открива малка чанта вътре, съдържаща амулет и японски монети. Тя решава да намери собственика и да я върне, без да знае, че това ще промени живота й завинаги.
Рейчъл срещна съпруга си Фред в приемна грижа. И двамата бяха останали сираци в ранна възраст и скоро се превърнаха в целия живот един за друг. Те се ожениха малко след като завършиха гимназия и им се роди момиченце на име Алиша година по-късно.
Фред работеше като майстор в Денвър, Колорадо, а Рейчъл беше домакиня. Човекът работеше много за семейството си, но те едва се справяха. Рейчъл предложи на Фред да работи като бавачка на непълно работно време, за да му помогне финансово, но нямаха роднини, на които да разчитат, за да се грижат за Алиша.
Когато Алиша навърши 6 години, Фред внезапно почина от сърдечен удар. Лекарите казаха, че се е преуморил и това се е отразило на тялото му. Рейчъл дори нямаше време да скърби за загубата на съпруга си и започна да търси работа, за да издържа дъщеря си. Няколко месеца по-късно тя започна като сервитьорка в Cuisine Wave, малък ресторант, недалеч от дома й.
Един ден Алиша се върна от училище и каза, че й трябва нова раница. Предишната имаше няколко дупки, които Рейчъл беше зашила с парчета плат, но този път наистина трябваше да бъде заменена.
За съжаление, нямаха пари през този месец, така че Рейчъл реши да отиде на битпазар и да си купи от там. Тя се разхождаше покрай сергии и видя няколко красиви чанти, които искаше да купи на Алиша, но бюджетът й не й позволяваше и тя продължи да се разхожда из пазара, докато не попадна на прекрасна малка розова раница.
Изглеждаше много стара, но беше и много красива на вид и струваше точно толкова, колкото Рейчъл можеше да си позволи да плати, така че тя я купи.
Вкъщи, когато Алиша се върна от училище, Рейчъл я изненада с новата чанта. Момиченцето се зарадва и започна да прехвърля набързо всичките си книги в новата си чанта, когато нещо падна отвътре.
— Мамо! За себе си ли купи това? — попита тя, вдигайки старомодно портмоне от кафява коприна.
— Портмоне?! Не, не е мое, скъпа. Къде го намери?
— Беше в новата ми ученическа чанта, мамо. Мислех, че е твое.
Рейчъл почувства известна тежест в ръцете си, докато държеше портмонето. Тя го отвори и намери няколко японски монети и амулет. Амулетът имаше сребрист цвят и сложен модел, със снимка на двойка и дете вътре.
Рейчъл внимателно постави съдържанието на една маса и обърна раницата, за да види дали има нещо друго вътре. Изведнъж малък, частично скъсан адресен етикет падна на пода. Рейчъл го взе и забеляза, че е с адрес някъде в Колорадо. „Аманда Търнър, 60 Oakland Ave, #216, Колорадо“, пишеше.
Рейчъл реши, че това трябва да е адресът на собственика и реши да върне портмонето.
Пътуването на Рейчъл до адреса на следващия ден я отведе до масивно имение, което се продаваше. Тя попита за Аманда съседката, възрастна дама на име г-жа Уайт, и откри, че тя е починала преди няколко месеца и че съпругът й Аштън и дъщеря им Лекси са се преместили в Уит Ридж.
Рейчъл каза на г-жа Уайт, че трябва да върне нещо на Аштън и иска да го намери. Възрастната дама й даде новия адрес на Аштън.
На следващия ден Рейчъл подаде молба за отпуск и се качи на такси с дъщеря си, решена да се срещне с Аштън. Няколко часа по-късно тя пристигна на новия адрес и вратата отвори висок, строен мъж, около 30-те години.
— Вие ли сте Аштън Търнър? Съпругът на Аманда Търнър?
— Да, как мога да ви помогна?
— Здравейте, аз съм Рейчъл Уесли. Намерих портмоне в чанта, която купих за дъщеря ми преди няколко дни. В нея имаше адреса на жена ви.
— О, значи ето къде е било! — Аштън ахна. — Много ви благодаря! Търсих го навсякъде. Моля, влезте.
Когато се настаниха вътре, Аштън каза на Рейчъл, че амулетът и монетите са на Аманда, която е загинала в самолетна катастрофа по време на пътуване до Япония с колегите си.
Портмонето и амулетът били сред вещите на Аманда, които полицаите намерили и върнали на Аштън. Майка й липсвала на Лекси толкова много, че той решил да сложи чантата с амулета в раницата й като спомен за нея. Въпреки това, когато се преместили в Уит Ридж, той продал част от старите им вещи и някак си раницата попаднала в тях, забравяйки, че монетите и амулетът все още са вътре.
— Много съм ви благодарен, че ми върнахте това. Лекси плака дни наред в търсене на това. Дори не знам как да ви благодаря.
— О, всичко е наред. Радвам се, че можах да ви помогна.
— А на теб как да ти се отблагодаря, мъниче? Искаш ли малко сладки и мляко? – попита той с усмивка Алиша.
— О, не, добре е. — отвърна Рейчъл. — Моля ве, не си правете труда.
— Това изобщо не е проблем за мен. — каза Аштън, докато отиваше към кухнята. — Вие ми донесохте нещо, което означава целия свят за мен. Това е най-малкото, което мога да направя.
Няколко минути по-късно Аштън се върна с бисквити и мляко за Алиша и две чаши чай за него и Рейчъл. Двамата поговориха известно време, преди Рейчъл да си тръгне, и започнаха да се срещат често след това. Лека-полека тези срещи се превърнаха в приятелство, а след няколко месеца и в любов.
Почти една година по-късно те затвърдиха връзката си с брак и приветстваха красиво момиченце на света.
