Беки е домашна помощница в продължение на десет години, почиствайки къщата на богат човек на име Грегъри. Тя върши добре работата си, за да изхрани двете си деца и да спести за образованието им. Един ден тя разбира, че къщата, която е чистила, всъщност е нейна.
Беки работеше за Грегъри, откакто у дома бяха само той и първата му съпруга Линда. Въпреки че бяха богати, те бяха изключително мили с Беки и често разговаряха с нея.
Когато Линда неочаквано почина, и Грегъри, и Беки бяха съсипани. Оттогава Беки беше единственият близък човек на Грегъри и той често й се доверяваше, виждайки я като дъщеря.
Грегъри беше толкова разбит от смъртта на Линда, че трябваше по някакъв начин да запълни празнината, която тя остави в живота му. И така, когато една млада красива жена му обърна внимание на една от бизнес срещите му един ден, той реши да я ухажва и да я направи своя съпруга.
Новата съпруга на Грегъри Мариса не харесваше Беки. В момента, в който тя и нейният пораснал син се преместиха в имението на Грегъри, те почти не й обърнаха внимание и казаха на Беки да се показва само когато им сервира храна.
Един ден Беки чу Мариса да говори с някого по телефона, че Грегъри се е заразил с ковид. Тя се качи по стълбите и попита дали може да се погрижи за Грегъри. Мариса отказа.
Вместо това Мариса разля чашата с червено вино, която държеше, по килима, така че Беки да има повече работа.
— След като приключиш с почистването на петната от килима, отиди и измий чиниите. Синът ми поръча китайска храна за вкъщи за него и приятелите му и направи бъркотия в трапезарията. — нареди тя.
Без да иска да разочарова Мариса повече, отколкото вече го направи, Беки се захвана направо за работа. Тя направи всичко възможно да изчисти петното от червено вино върху килима и продължи да почиства трапезарията и чиниите.
Когато Беки най-накрая приключи, тя изведнъж чу двигателя на колата да стартира. Тя надникна през прозореца и видя сина на Мариса на шофьорската седалка, а Мариса вървеше към пътническата седалка, облечена в бляскави дрехи, подходящи за парти.
След като ги видя как потеглят, Беки приготви купа гореща супа за Грегъри. Тя тихо я отнесе до стаята му, влизайки бавно, за да не го събуди.
Беки не знаеше, че Грегъри беше заспал поради високата си температура. Преди да го събуди, Беки започна да излива душата си на по-възрастния мъж, без да знае, че той я слуша.
— Липсва ми, когато бяхме само вие, Линди, и аз в къщата. — въздъхна тя. — Направих любимата ви супа, но не искам да ви събуждам. Надявам се да я видите, когато се събудите. — каза тя и остави подноса възможно най-нежно на масата.
— Исках да ви нахраня по-рано, но Мариса не ме пусна. Съжалявам, сър Грегъри. Иска ми се да можех да ви помогна повече. — извини се тя. — Не знаех, че планират да излизат тази вечер. Щях да остана, но децата ми ме чакат вкъщи. Нямам повече пари за детегледачка и наистина трябва да се прибера скоро, иначе тя ще ми таксува повече. — добави Беки, докато бавно си проправяше път към вратата.
На следващата сутрин Грегъри се престори на заспал, докато Мариса и синът й разговаряха.
— Този старец е такъв гадняр. Как можем да организираме парти тук, когато той спи в тази стая? С приятелите ми няма да можем да вдигаме шум! — оплака се момчето.
— Знам. Не мислех, че ще издържи толкова дълго, когато се омъжих за него. — въздъхна Мариса.
След като чу това, Грегъри осъзна, че е направил голямата грешка да се ожени за нея. Тя търсеше само парите му и изобщо не се интересуваше от него.
— Само ковид да го вземе. Тогава всичките му богатства ще бъдат мои като негова жена! — тя започна да мечтае.
— Тихо, мамо, може да се събуди! — предупреди синът й. — Но това би било хубаво, нали?
След още няколко дни Грегъри се възстанови. Той информира жена си и доведения си син, че разширява бизнеса и планира да се премести в Сан Франциско.
— Купих там шикозно викторианско имение. — разкри той.
Той се забавляваше от писъците, които излизаха от устата на жена му.
— О, нямам търпение да живея там! — избухна тя. — Представи си какви вечери можем да правим там!
Грегъри сви рамене, преструвайки се на развълнуван като нея.
— Не искам да те разочаровам, затова съм подготвил всичко много добре. — излъга той. — Междувременно резервирах петзвездна хотелска стая. Вие двамата можете да останете там и да изчакате персоналът ми да се свърже с вас.
Мисълта да отседне в петзвезден хотел развълнува Мариса още повече. Тя и синът й бързо стегнаха багажа си, мислейки, че ще се преместят в чисто ново имение след няколко дни.
Междувременно Беки имаше почивен ден и помагаше на децата си с домашните, когато получи обаждане от брокер.
— Здравейте — поздрави тя. — Как мога да ви помогна?
— Здравейте, това е г-н Андерсън от 15 Realty. Знаете ли къщата на Oak Street 275? — попита той.
— Да — каза тя, внезапно любопитна. — Аз работя там. Защо? Нещо случи ли се?
— Обаждам се от името на г-н Грегъри. Той иска да знаете, че от днес вече не работите там. Живеете там. — разкри мъжът.
— Какво? Как е възможно това? Къде е г-н Грегъри? — попита Беки. Тя се притесни да не се е случило нещо с любезния й шеф и се готвеше да се втурне към имението.
— Г-н Грегъри избра да живее нов живот в Сан Франциско. Той би искал да остави имението си и всичко в дома на вас и вашите деца. — разкри мъжът. — Ако можете да се срещнете с мен там след два часа, бих искал да ви дам правните документи, които ви прехвърлят собствеността върху къщата на г-н Грегъри. Можете ли да направите това?
Беки не можеше да повярва какво се случва и си помисли, че сънува.
— Това реално ли е? — не можа да не попита тя. — Ще мога ли все пак да видя мистър Грегъри?
— Истина е. — увери я мъжът. — Ако можете да се срещнете с мен в имота, мога да ви го докажа.
Без да се колебае, Беки взе двете си деца и отиде до къщата на г-н Грегъри. Там видя адвоката да я чака.
Нещата на Мариса не бяха там и повечето от ценните неща в къщата бяха оставени недокоснати. След като подписа документите, адвокатът й ги връчи заедно с писмо от бившия й работодател. То гласеше:
„Беки,
Винаги съм те виждал като собствена дъщеря. Благодаря ти за прекрасните десет години, които прекара с мен. Ти и твоите деца заслужавате удобен дом и аз бих искал да поверя моя на вас. Това беше и твоят дом, а сега ще бъде твой дори по документи. Ако някога попаднеш в Сан Франциско, обади ми се, ще се радвам да прекарам време с теб и децата.
С любов, Грегъри.”
Беки беше в сълзи, когато свърши да чете писмото. Тя обеща, че след като има излишни пари, първото нещо, което ще направи, е да купи билети до Сан Франциско с децата си, за да види Грегъри.
Междувременно Мариса и нейният син получиха изненадата на живота си в хотела, в който бяха настанени, когато се появи адвокатът на Грегъри.
— Сега ли ще ни закараш до летището? — попита тя развълнувано.
— Не — каза мъжът строго. — Тук съм, за да ви връча документите за развод — каза той и й подаде плик.
— Документи за развод?! Какво говорите?! — извика тя.
— Г-н Грегъри е чул да говорите лошо за него, докато беше болен. — разкри адвокатът. — Той вече не иска да има нищо общо с вас, защото най-накрая знае истинските ви намерения. Ако откажете да подпишете документите, ще се чуем отново, но следващия път със съдебна заповед. — заплаши той, принуждавайки Мариса да подпише документите без въпрос.
Мариса и синът й останаха само вещите си и бяха принудени да се върнат в малката барака, в която някога живееха. Междувременно Беки успя да осигури на децата си безопасен и удобен дом, в който те живееха, докато не пораснаха.
Какво можем да научим от тази история?
- Доброто, което давате на света, един ден ще се върне обратно към вас. Беки искрено се грижеше за шефа си Грегъри и имаше предвид най-добрия му интерес дори когато Мариса беше груба с нея. В крайна сметка Грегъри възнагради нейната лоялност, като й даде къщата си.
- Не всеки, когото срещнете, е искрен към вас. Грегъри смяташе, че Мариса го обича, затова се ожени за нея. В крайна сметка той разбра, че всичко, което тя иска от него, са неговите пари.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
