Една жена е смаяна, когато открива издълбана стрела в люлката, която е купила за нероденото си дете, а в нея – карта, която ще я отведе към нов живот.
Джина Халоран преживява един от най-лошите и мрачни дни в живота си. Майка ѝ е починала преди три месеца, а когато е съобщила на приятеля си, че е бременна, той ѝ е казал, че не е готов да бъде баща. Тя щеше да бъде самотна майка като майка си.
Той предложил на Джина да прекъсне бременността си, но тя отказала. Сега тя стоеше пред магазина за мебели втора употреба, притиснала ръка към заобления си корем, загледана в люлката, и се чувстваше по-самотна от всякога в живота си. “Сама съм” – прошепна тя и една сълза се стече по бузата ѝ.
Точно тогава усети мъничко трептене в корема си, бавен прилив към ръката ѝ и тя се усмихна. Не беше сама, а имаше и своето бебе, за което да мисли! Вдигнала решително глава, тя влезе в магазина за мебели втора употреба.
“Здравейте, господин Торънс – каза тя с усмивка, – имате ли още люлки, които да дойдат от последния път, когато бях тук?”
Собственикът на магазина се усмихна в отговор и направи ентусиазиран жест. “Да! Елате отзад, вчера ми донесоха една красива люлка. Отделих я за вас. Знам, че не харесвате модерните!”
Джина последва мъжа и там, в задната част на магазина, имаше дървена люлка, деликатно издълбана, като нещо от приказка. “О, тя е прекрасна, господин Торанс!” – извика тя, а после лицето ѝ падна: “Но мога ли да си я позволя?”
Странно изражение се появи на лицето на господин Торънс. За миг Джина се зачуди дали е толкова мил, колкото изглеждаше, или ще отправи някое неприятно искане.
Но усмивката на господин Торънс се върна. “Скъпа моя, можеш да го вземеш за 50 долара!”
Джина се задъха. “Сигурен ли сте? Но… Тази на витрината е от обикновен бор и струва 200 долара…”
Господин Торанс кимна. “О, позволявам ти да я вземеш на цената, която платих, скъпа моя, защото знам, че не е лесно да си сама и да очакваш бебе. Само я почисти добре, добре?”
Така Джина се прибрала вкъщи възхитена, а когато служителите на г-н Торанс доставили люлката й същия следобед, тя била на седмото небе от щастие. Същата вечер, след като вечеряла, тя започнала да почиства люлката, да избърсва праха и да маже с любов тъмното дърво.
Докато мажеше дървото, тя усети нещо странно под пръстите си върху таблата. Тя се наведе и видя малка стрелка, внимателно издълбана върху таблата, там, където матракът щеше да я скрие, стрелка, сочеща надолу,
Джина прокара ръка под люлката и т усети нещо, нещо, което се сви под опипващите ѝ пръсти. Внимателно Джина обърна люлката с главата надолу. Под нея беше залепен много стар плик.
Джина отворила плика и открила вътре два ключа. А сгънатата вътре в плика Джина намерила карта на града, а върху една конкретна къща внимателно бил нарисуван червен кръг.
Като обърна картата, тя забеляза няколко думи, отпечатани с удебелени букви: “Използвайте го в добро здраве и щастие”. Карта на съкровище? Джина усети как я обзема вълнение.
Тя можеше да използва съкровище! Джина имаше работа, но шефът ѝ вече ѝ беше казал, че ще трябва да започне да си търси друга веднага щом се роди бебето ѝ. Джина отново погледна картата. “Отивам!”, каза си тя, “Точно сега!”
Джина взе мобилния си телефон и се обади на “Юбер”, като въведе името на улицата и номера ѝ на картата. Половин час по-късно тя стоеше пред вратите на внушително изглеждащо викторианско имение.
Джина извади един от ключовете, които беше намерила в плика, и отиде до входната врата. Ключът се плъзна лесно и се завъртя с щракване. Вратата се отвори и Джина влезе.
Тя опита ключа за осветлението в коридора и от красивия старомоден полилей заля светлина. Къщата беше прекрасна! Заслепена, Джина обикаляше от стая в стая. Къщата се нуждаеше от малко внимание, но беше невероятна!
Семейството е най-голямата благословия.
Джина се изкачи по богато украсеното стълбище и започна да изследва последния етаж. Там, в една стая, която очевидно беше детска стая, тя смаяно видя люлка, точно като нейната, а над нея – семеен портрет.
Джина вдигна поглед към усмихнатите лица на мъж и жена, които държаха две малки момчета, еднакви като две грахови зърна в шушулка. “Близнаци!”, извика тя, “Те имат близнаци!” Коленичила и започнала да разглежда втората люлка.
Тя издуха праха и видя на таблата друга стрелка, като този път тя сочеше нагоре. “Нагоре?”, зачуди се тя на глас, “На тавана? На тавана?” Като вдигна глава, тя установи, че отново се взира в портрета.
Бърза като светкавица, Джина се изправи на крака и свали стария портрет. Зад него имаше зелен железен сейф с богато украсена ключова дупка. Трепереща, Джина извади втория ключ и отвори тежката врата.
Вътре имаше дебел плик и пакет от кафява хартия. Джина отвори плика с треперещи пръсти. Той съдържаше документите за собственост на къщата, и то на нейно име! Тя прочете приложената бележка:
“Скъпа моя Джина – гласеше тя, – моля те, възстанови къщата и я превърни отново в щастлив дом. Моля те, запази люлките и старите снимки, те са ценни семейни реликви и са твои по право”.
“Мое по право?” Джина се зачуди на глас, докато посягаше към тежкия пакет. Когато го отвори, с изненада откри спретнати пачки със 100-доларови банкноти – повече пари, отколкото някога е виждала през живота си.
Тя беше богата, имаше дом. Джина нежно притисна бебешката си бучка. “Някой ни обича, бебе, не сме сами!” Джина прибираше всичко обратно в сейфа, когато видя снимката.
Беше старомоден полароид и показваше момче и момиче, които се усмихваха широко, прегърнали се пред виенско колело. В ръцете си момичето държеше мека играчка, която Джина позна.
Това беше плюшеното мече на майка ѝ, а усмихнатото радостно момиче беше нейната майка! Може ли момчето да е нейният баща? Но как е възможно всичко това? Старата люлка трябва да е била предназначена само и единствено за нея – което означаваше, че господин Торънс е замесен в мистерията.
На следващия ден, след като внася парите в банковата си сметка, Джина отива да говори с г-н Торънс. Отначало той не искаше да ѝ каже нищо, но накрая призна. “В магазина ми дойде един човек, частен детектив, и ми каза да ви продам люлката”. Господин Торънс се изчерви и призна: “Той ми плати 1000 долара…”
Джина накара господин Торънс да й даде визитната картичка на детектива, а на следващия ден влезе в офиса му и поиска да говори с човека, който го е наел.
Три дни по-късно Джина седеше срещу по-възрастна версия на момчето от снимката. “Съжалявам, Джина – каза той тъжно. “Толкова много обичах майка ти, но родителите ми искаха да се оженя за богато момиче.
“Бях само на 18 години и когато разбраха, че сме влюбени, ме изпратиха да уча във Франция. Не можех да им откажа нищо. Виждате ли, брат ми близнак беше починал и аз бях всичко, което имаха…”
“Майка ми беше на 16 години – каза Джина, – бременна и сама!”
Бащата на Джина наведе глава. “Не знаех за бебето, за теб, докато не получих писмо от майка ти преди шест месеца. Живеех в Европа и след смъртта на родителите ми не се върнах в Щатите. Върнах се сега, заради теб.”
Джина попита: “Но защо тази мистерия, защо не ми се обадихте?”
Бащата на Джина каза тъжно: “Мислех, че няма да искаш да ме видиш, за това, че изоставих теб и майка ти. Мислех, че ще ме намразиш…”
“Имам нужда от теб – каза Джина, – нямам никой друг. Мисля, че имаме нужда един от друг.” През следващите няколко месеца Джина и баща ѝ се опознават и стават добри приятели.
На следващия си ултразвук Джина получава невероятна новина: очаква близнаци! В крайна сметка тя използвала и двете люлки, а баща ѝ възстановил изгубеното си семейство чрез двете си малки момчета.
