Самотна майка решава да се върне у дома при родителите си, след като приятелят й я изоставя с новороденото им дете. В самолета една бедна възрастна дама й помага през цялото време и получава 100 рози след кацането на самолета.
Гуен беше 22-годишна самотна майка, която избяга от дома си, когато беше само на 19. Тя се влюби в момче от летния лагер и двамата избягаха.
Откакто беше тийнейджърка, Гуен беше доста авантюристично момиче. Тя имаше електриково синя коса, татуиран ръкав на ръката и няколко пиърсинга по тялото.
Ексцентричният й вкус съвпадаше с начина на живот на тогавашния й приятел Мат. Той беше самопровъзгласила се за рокзвезда, работеше като китарист за рок група, която имаше концерти в барове и малки зали в родния му град.
Родителите на Гуен никога не са одобрявали Мат, главно заради неговия безгрижен начин на живот.
— Няма да стигнеш доникъде в живота с него като твой партньор. — предупреди я баща й.
Тяхното неодобрение към Мат караше Гуен да се бунтува още повече, до такава степен, че тя реши да напусне града и да живее с Мат. Родителите на Гуен бяха съсипани и опитаха всичко възможно, за да си върнат дъщерята, но не успяха.
— Ако не можете да приемете Мат, тогава просто забравете, че някога сте имали дъщеря! Махам се! — извика тя. — Няма да се върна и ще ви докажа, че мога да живея без вас!
Родителите на Гуен не можеха да понесат мисълта да загубят единствената си дъщеря, затова я оставиха. Предполагаха, че тя ще се върне при тях, ако нещо се обърка.
Две години по-късно, когато Гуен навърши 21, тя откри, че е бременна. Новината беше твърде тежка за Мат, защото смяташе, че раждането на бебе на толкова млада възраст ще разруши мечтите му да стане известна рок звезда.
— Не мога да имам дете, не и на тази възраст! Това ще съсипе кариерата ми! — каза той на Гуен, когато тя разкри, че е бременна в третия месец. — Трябва да дадеш това дете за осиновяване. Няма друг вариант. — настоя той.
Гуен беше изненадана да чуе такава реакция от Мат. Беше ужасена от това, че е млада майка, но смяташе, че ще намери утеха в подкрепата на Мат. Тя грешеше.
— Как можеш да го кажеш толкова лесно? Това е твоето дете! — възрази тя.
— И какво? Вече ти казах, че не съм готов да бъда баща. Не прави от това такава голяма драма. Ако смяташ да се примириш с това, трябва да избереш. Или детето, или аз. — предизвика я Мат.
Гуен изхлипа, като чу това, защото беше дала целия си живот за Мат, само за да може той да я предаде по този начин. Тя колебливо се съгласи на осиновяване, надявайки се, че ще бъде достатъчно, за да накара Мат да остане.
Когато дойде време тя да ражда, Мат го нямаше никъде. Тя се втурна към болницата, като извика такси и роди сама.
След часове на нетърпима болка, Гуен роди красиво момченце и веднага щом детето й беше поставено в ръцете й, това беше любов от пръв поглед.
— Здравей, любов моя. — прошепна тя със сълзи.
В този момент разбра, че няма връщане назад. Тя беше готова да размени целия си живот за момчето, което държеше, и прие, че е време да се раздели с Мат, ако това означаваше да има сина си в живота си.
Мат никога не посети Гуен в болницата. Когато се прибра със сина им, той играеше видео игри на дивана. Когато видя момченцето в ръцете й, той се присмя.
— Махай се.
Мат смяташе, че Гуен ще се бори и ще го моли да приеме нея и сина им. Хареса му идеята да бъде по-висш, да остави Гуен на негова милост, когато пожелае.
Той обаче онемя, когато Гуен кимна в знак на съгласие.
— Тук съм само за да си взема нещата. — каза му тя небрежно. — Ще се махнем от пътя ти, преди да се усетиш.
Когато Гуен приключи с опаковането, Мат вече беше тръгнал за концерта си. Тя седеше на дивана и плачеше няколко минути, невярваща, че нейният приятел от повече от три години дори не се опита да се бори за нея.
Гуен не само загуби любовта на живота си, но нямаше представа къде да заведе сина си. Отчаяно търсейки помощ, тя реши да се обади на майка си.
— Мамо. — извика тя веднага щом някой вдигна слушалката. — Ти беше права, мамо — изхлипа тя.
— Гуен, скъпа? Къде си? Добре ли си? — Преди Гуен да успее да отговори, синът й, когото тя нарече Чейс, започна да плаче на заден план.
— Това… това бебе ли е, което чувам? Внуче ли имам? — попита майка й с пречупен глас, докато говореше.
— Съжалявам, мамо. — изхлипа Гуен. — Мат искаше да оставя моя син, но не можах. Знаех, че не мога да се откажа от него, щом го взех в ръцете си. Сега няма къде да отидем. — изплака тя.
— Скъпа, разбира се, има къде да отидеш. Ела при нас. Винаги си добре дошла тук. Ще ти резервирам билет за вкъщи веднага. Можеш ли да намериш превоз до летището? — попита майка й.
— Да, мамо — каза Гуен. — Благодаря ти. Наистина съжалявам. — Тя продължи да плаче.
След още няколко минути разговор Гуен хвана такси до летището с един ръчен багаж, чанта за памперси и количка, които успя да вземе от магазин за втора употреба на път за вкъщи от болницата.
Чейс спеше дълбоко по време на цялото пътуване с такси до летището, само за да се събуди и да заплаче, докато чакаха да се качат на самолета.
Гуен направи всичко възможно да го успокои, но той не спираше да плаче. Тя го залюля напред-назад, опитвайки се да го накара да млъкне, осъзнавайки, че все повече и повече хора ги гледат.
— Тази майка синя коса и татуировки ли има? — тя случайно чу една загрижена жена да казва на спътника си.
— Как може да се грижи за дете, тя самата прилича на дете. — отговори спътникът.
Докато беше на ръба на сълзите, внезапно до нея се приближи възрастна жена.
— Скъпа моя, ето те! Нека баба ти помогне с бебето. — каза тя, отваряйки ръце, за да вземе Чейс.
Без други възможности, Гуен се предаде и даде плачещото бебе на възрастната жена, която се представи като Барбара.
— Виждах ужасения поглед в очите ти. — каза тя на Гуен. — Трудно е да се справяш с новородено. Не се тревожи, скъпа; справяш се страхотно. — увери Барбара Гуен, която все още беше на път да заплаче.
— Много ви благодаря. — отвърна Гуен. — Наистина оценявам това. Родих преди няколко дни и съм нова в това.
След като чу това, Барбара беше решена да помогне на Гуен. Тя приспа Чейс и седна до Гуен, докато чакаха да се качат.
Преди да се качи на самолета, Гуен се обади на майка си и й каза, че са на път.
— Една любезна възрастна дама на летището ми предложи да ми помогне с Чейс. Тя е до мен в момента на изхода ни за качване. Ние сме на един полет. — сподели тя.
— О, това е страхотно, скъпа. Ще бъда там, когато кацнеш, става ли? Приятен полет. — отвърна майка й.
Когато се качиха на самолета, Гуен получи приоритетно място отпред, защото беше с Чейс. Барбара попита мъжа до нея дали могат да си разменят местата и той с радост се съгласи.
Те седяха една до друга по време на тричасовия полет, като се редуваха да хранят бебето и да му сменят пелените. Докато Чейс спеше, Гуен разкри историята на живота си на Барбара, като призна, че преди три години е избягала от дома си, за да бъде с момче.
— Връщам се у дома, защото бившият ми приятел ме принуди да се откажа от детето ни. Не исках. Майка ми беше права през цялото време – бившият ми приятел не беше добър човек. Трябваше да я послушам. — каза тя.
Барбара одобри решението на Гуен, като й каза, че е направила правилния избор.
— Майка ти винаги ще иска това, което е най-добро за теб. Тя само се е грижила за теб, когато си мислела, че е против теб. Радвам се, че двете ще се видите отново.
Гуен кимна, казвайки, че е крайно време да се извини на майка си и баща си за всичко, на което ги е подложила.
— Ти си добър човек, Гуен. Родителите ти със сигурност ще оценят жеста. — каза й Барбара.
След няколко секунди мълчание Барбара проговори отново.
— Не съм виждала децата си от години. — призна тя. — Съпругът ми почина преди няколко години и оттогава децата ми просто спряха да ме посещават. Не си правят труда да ми изпращат цветя за рождения ми ден или картички по Коледа. Пращат ми съобщения. — Тя въздъхна.
— Липсват ми, но се научих да не очаквам нищо повече. Предполагам, че ми е писано да живея сама до края на живота си. — каза болезнено Барбара.
Гуен се чувстваше ужасно заради старата дама, защото имаше толкова чисто сърце. Тя знаеше колко добра майка и баба е, въз основа на това как се грижеше за Чейс от времето, когато се срещнаха на летището.
След като кацнаха, Барбара тръгна редом с Гуен към изхода на терминала. Гуен бавно се приближи към майка си и я прегърна силно.
— Много се радвам, че съм у дома, мамо. — каза й тя.
Майка й я прегърна с една ръка. В другата носеше огромен букет рози.
— Това е за твоята любезна приятелка. — каза тя, махвайки към Барбара.
Гуен засия при огромния букет от сто червени рози.
— Мамо, сякаш можеш да четеш мисли! Барбара е искала цветя от години! — възкликна тя.
Майката на Гуен се приближи до Барбара и й подаде букета.
— Много ви благодаря, че помогнахте на дъщеря ми. Иска ми се да бях до нея, но се радвам, че някой се намеси и се погрижи за нея, когато аз не можах. Благодаря ви. Вие сте като нейния ангел. — каза тя през сълзи.
От този ден Гуен продължи да поддържа връзка с Барбара. Тя искаше да се увери, че старата дама никога не се чувства самотна, затова я канеше при специални поводи и дори в произволни уикенди.
Те станаха щастливо семейство и Чейс израсна не само с една нежна баба, а с две.
Какво можем да научим от тази история?
- Когато сте в позиция да помогнете на някого, направете го. Барбара лесно можеше да си гледа работата на летището, докато Гуен трескаво се опитваше да успокои новородения си син, но тя предпочете да се намеси и да помогне. Винаги, когато сме способни да помогнем на другите, трябва да го правим, без да очакваме нищо в замяна.
- Винаги следвайте инстинкта си. Гуен разбра, че Мат не е добър партньор, след като я накара да избере между него и сина им. След като роди Чейс, тя последва инстинкта си и го напусна, за да започне нов живот със сина си, дори ако това означаваше да изостави Мат.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
