Възрастен пенсионер среща майка с три деца на автобусна спирка. Той прави изненадващ жест и получава неочаквана награда за своята доброта.
Доналд беше на 79 години и в студените утрини се чувстваше всяка една от тези години. В този конкретен ден той планираше пътуване до супермаркет на 30 мили, за да вземе някои хранителни стоки.
Беше далеч, но магазинът имаше изгодни цени, а Доналд имаше много малка пенсия, така че си струваше пътуването. Той провери джобовете си, преди да тръгне. Портфейл, ключове от къщата, билет за автобус, той беше готов.
Когато пристигна на спирката, видя млада жена да стои там. Тя държеше бебе и се опитваше да накара две малки деца да се държат добре.
— Престани, Майк! — извика тя, люлеейки бебето. — Престани, Рики!
Но двете деца, едното изглеждаше на около 4, а другото на 3, просто не слушаха.
— Хей, момчета! — каза Доналд. — Внимавайте с майка си!
Като чуха странен глас, момчетата спряха и се взряха в Доналд с огромни очи.
— Благодаря ви! — каза майката. — Колата ми се развали и трябва да водя бебето на лекар… Но тези двамата са толкова палави!
— Нови ли сте в квартала? — попита Доналд.
Жената се усмихна.
— Да! Аз съм Елън, а Марк е моят съпруг. Живеем в розовата къща…
Доналд се усмихна в отговор.
— Това е в съседство с моята! Хубаво е, че младите хора се връщат в квартала. Децата вдъхват живот на нещата!
Елън въздъхна.
— В момента съм просто изтощена! Момчетата ми са твърде оживени! Тази сутрин трябваше да избягам от къщата заради тях.
Доналд се засмя.
— Спомням си, когато жена ми и аз бяхме млади родители… Бяхме уморени през цялото време!
— Колко деца имаш? — попита Елън.
— Шест. — отвърна Доналд. — Но ти няма да го разбереш. Всички те живеят толкова далеч…
— Шест? — въздъхна Елън. — Това са доста деца… и разходи!
— Да, но се научих да търся изгодни сделки. Все още ходя в същия супермаркет, нали знаеш! Трябва да го пробваш. Най-добрите цени и това удължава пенсията ми съвсем малко…
— Благодаря за съвета. — каза Елън. — О, вижте! Това е автобусът!
Автобусът спря и Елън се приближи до шофьора.
— Вашият билет, моля. — каза той. Елън кимна и отвори чантата си, за да потърси портмонето си. Тя се намръщи и се зарови наоколо.
Елън започна да изглежда нервна.
— Не мога да намеря портмонето си! О, не!
— Погледни отново. — любезно каза Доналд. — Понякога, когато бързаме…
— Не е тук! — Елън извика. — Какво да правя? Трябва да съм при лекаря след половин час! Моля те, Доналд, би ли ми дал назаем пари за билета?
Доналд поклати глава.
— Съжалявам, Елън, нямам пари. Пазарувам с купони за храна по това време на месеца…
Елън изглеждаше толкова отчаяна, че Доналд каза:
— Вземи билета ми за автобус! Децата не плащат, така че ще ви отведе до града!
— Ами ти? — попита разтревожено Елън.
— Не се притеснявай. — каза й Доналд. — Другата седмица ще пазарувам!
Елън прие билета и се качи в автобуса, като се бореше да държи Майк и Рики под контрол.
Доналд ги изгледа как си отиват, след което се върна към къщата си. Той отиде в кухнята и погледна празния си килер. Трябваше да се справи с малкото, което имаше, но жертвата си заслужаваше, за да помогне на изтощената млада майка.
Той отвори последната си консерва супа и седна да обядва, докато гледаше повторения на любимото си шоу от 80-те. След това задряма пред телевизора.
Събуди се стреснат, когато някой позвъни на вратата му. Кой би могъл да бъде? Той никога не е имал посетители. Доналд бавно стана и се затътри към входната врата. Той я отвори и се огледа.
Нямаше никой! След това погледна надолу и видя няколко кутии, спретнато подредени на прага му.
— Какво е това? — ахна той. — Кой може да е оставил кутиите тук и какво има вътре?
Доналд отвори първата кутия. Беше пълна с прекрасни плодове и зеленчуци! Втората кутия съдържаше сладкиши и бисквитки, пресен хляб, брашно, захар, мляко и яйца.
В следващата кутия имаше колбаси, хамбургери и шунка, а в последната кутия имаше консерви. Някой беше пазарувал и му беше набавил храна за цял месец!
Тогава Доналд забеляза бележка, залепена в горната част на първата кутия. Той я отвори и прочете:
“Скъпи Доналд, благодаря ти за добрината към мен и моите деца. Моля, приеми този знак на моята благодарност. Моля, ела на обяд в събота и можеш да се опиташ да накараш Майк и Рики да се държат добре!“
Доналд се усмихна, докато четеше бележката на Елън. Имаше чувството, че това е началото на едно прекрасно приятелство!
