Беден чистач намира златен пръстен и моли шефа си да потърси собственика, иска да го купи, след като шефът му го продава

Чистач на басейн, който се бори да плати лечението на болната си баба и храната на своите сестри, намира изгубен златен пръстен, докато почиства басейна. Дава го на шефа си и му казва да потърси собственика, но го намира в заложната къща на следващия ден.

Анди беше енергичен тийнейджър, отговорно момче за възрастта си и имаше много ангажименти. След смъртта на майка си той се премести при баба си, Кати, с двете си по-малки сестри.

Никой не го харесваше, главно след като се сприятели с членове на местна банда. Според тях Анди беше 16-годишен безделник без цели в живота или планове да учи в колеж.

Повечето определяха Анди като разглезен тийнейджър, тръгнал по пътя на самоунищожението и позора. Но никой не знаеше, че има златно сърце, докато обстоятелствата не му позволиха да го докаже, след като случайно намери нечий липсващ златен пръстен на работното си място…

Бащата на Анди беше изоставил семейството си преди няколко години. Ето защо момчето мразеше баща си и никога не искаше да стане като него. След като майка му почина, когато беше на 13 години, Анди и сестрите му се преместиха при баба си. Тя беше единствената им роднина.

Анди забеляза, че баба му вече не може да работи или да върши нещата сама. Той не искаше да я натоварва допълнително и искаше да осигури прехраната на семейството и нейното лечение.

Той работеше като чистач на басейни в местен курорт и ежедневно пътуваше между училище и работа. Поради това той вече не можеше да се съсредоточи върху обучението си и оценките му паднаха драстично. Но това беше най-малкото от притесненията му.

— Трябва да направя това…Хайде, Анди. Можеш да го направиш! — насърчи се той. Един ден, докато почистваше басейна, Анди видя нещо във водата. Знаеше, че не са листа.

Анди го загреба и видя, че е скъп златен пръстен. Някой го беше загубил. Тази неочаквана находка можеше лесно да покрие хранителните стоки за три месеца и медицинските сметки на баба му. Но взе ли го Анди?

— Трябва да уведомя шефа си. — помисли си Анди. Той взе пръстена и го даде на шефа си Уилям.

— Имате списък с гостите, които са били в басейна този следобед. Може би някой го е загубил. Трябва да го намерим и да върнем пръстена. — настоя той.

Очите на Уилям блестяха от алчност. Той грабна златния пръстен от Анди и извади списъка.

— Хммм, ще разгледам този въпрос. И момче, ти си уволнен! — каза той, стъписвайки Анди.

— Уволнен? Но не съм направил нищо лошо. Моля ви, трябва да запазя тази работа. Това е единственият начин да нахраня болната си баба и сестри. Не ме уволнявайте! — извика Анди. Но безсърдечният Уилям заплаши, че ще повика охрана, ако Анди не напусне помещението.

— Уволнявам те, защото не съм доволен от работата ти. — възмути се Уилям. — Излез и не се връщай. Ето, вземи си дневната надница и си тръгвай.

С разбито сърце, Анди се върна у дома. Той събра всичките пари, които беше спестил, но едва стигнаха да купи лекарствата на баба си. С натежало сърце той взе стар сребърен амулет, единственият спомен, който имаше от покойната си майка, и на следващия ден го занесе в местна заложна къща

— Млади човече, как мога да ви помогна? — попита човекът в заложната къща, докато разглеждаше пръстен под лупата си.

— Този пръстен?! — възкликна Анди, бързо разпознавайки, че това е същият пръстен, който бе дал на шефа си предишния ден. Върху пръстена бяха гравирани странни инициали и Анди веднага го разпозна като същия пръстен.

— Но как се озова тук? Кой ти го продаде? — попита той продавача.

— Мъж ми продаде пръстена снощи. — каза продавачът. Анди веднага заподозря нещо и използва познанията на човека в заложната къща, за да проследи произхода на пръстена.

— Такива букви се гравират само в един бижутериен магазин, на две спирки оттук. — предположи продавачът.

Без да мисли повече, Анди предложи да купи пръстена. Той продаде амулета и похарчи всичките си спестявания, за да го купи. След това отиде до магазина за бижута, за да види дали може да намери адреса на човека, който е изгубил пръстена.

— Да, прав си. Този пръстен е проектиран тук преди няколко години. — информира бижутерът Анди, след като разгледа произведението.

Той прегледа регистъра на клиентите и даде на Анди адреса на Барбара, 64-годишна жена, която живееше сама в голяма къща в покрайнините на града. Анди забърза към нея с пръстена.

— Този пръстен ваш ли е? — попита той жената, която изглеждаше объркана да види Анди с пръстена на покойната си дъщеря.

— О, да! Принадлежеше на покойната ми дъщеря. Носех го като висулка на верижката си и го загубих вчера. Къде го намери? — извика Барбара.

— Намерих го в басейна на курорта. — отговори Анди.

Барбара си спомни посещението на курорта предишния ден.

— Сигурно съм го загубила, докато се навеждах да говоря с моята приятелка. — спомни си Барбара. — Как намери адреса ми?

— Това е дълга история. Но трябва да отидем и да хванем някого. Моля, елате с мен. — каза Анди.

Миг по-късно той и Барбара пристигнаха в курорта с полиция. Както се оказа, алчността на Уилям го беше надвила. След като получи златния пръстен от Анди, той уволни бедното момче, изхвърли списъка с гостите и продаде пръстена за добра сума пари.

Като следствие от нечестността си, Уилям беше отведен с белезници. Той беше глобен за кражба и осъден на затвор.

По-късно Барбара научи за борбите на Анди и реши да се отплати за неговата доброта и честност. Тя го нае като градинар на непълно работно време и плащаше лечението на баба му.

Новината за честността на Анди се разпространи из квартала и в училището му. Онези, които го съдеха, сега го похвалиха.

Последно обновена на 15 ноември 2023, 12:57 от Иван Петров