Беден възрастен мъж моли собственик на магазин за дрехи да го наеме като чистач в замяна на наем на костюм. В крайна сметка собственикът го наема, но научава причината за наемането на костюма едва след няколко дни. В крайна сметка той го оставя в сълзи.
75-годишният Матю Хъдсън винаги е бил сам и е водил беден живот. Той се издържал, като работел като пазач в училище през деня и в ресторант близо до дома си през нощта.
Съседите му се подигравали, че води толкова беден и мизерен живот. От слуховете те били чули, че съпругата му е богата и имат дъщеря, и подозирали, че семейството му го е изоставило, тъй като им е станал досаден заради напредналата си възраст.
Един ден Матю посещава магазин за дрехи и се обръща към собственика на магазина, г-н Комбс, с уникална молба.
“Извинете, господине”, каза той разтреперано. “Бихте ли ме наели като чистач в замяна на вашия костюм за 2000 долара? Този… – каза той, като посочи костюма, който носеше един продавач. “Наистина имам нужда от него, но нямам пари да го платя”.
Г-н Комбс се засмя. “Предполагам, че сте на грешното място, сър. Ние не даваме такива костюми под наем! Всъщност не мога да ви помогна, ако нямате пари”.
Когато господин Комбс пристигна в дома на Матю, забеляза, че входната врата е отворена. “Матю? Вкъщи ли си?” – извика той, докато влизаше вътре.
“Моля те”, настоя Матю. “Това е много важно за мен, сър!”
“Добре тогава”, направи пауза той. “Щом е така, можеш ли да ми кажеш защо е толкова важно?”
“Позволете ми да предположа. Дали защото сте намерили млада дама, чиято обич търсите?” “Да,” отговори той. Господин Комбс се пошегува. “Ако не е така, какво ще кажете да ми посочите “истинската” причина. Обещавам, че ще ви наема.”
Очите на Матю се насълзиха. “Моля ви, господине – помоли той разплакан. “АЗ… АЗ…” Но преди да успее да довърши изречението си, господин Комбс го прекъсна.
“Добре! Добре! Не се изнервяй прекалено много от това! Случи се така, че имаме свободна позиция за чистачка тук, така че сте наети. Но имайте предвид! Ако не си свършиш работата както трябва, забрави за костюма!”
“Обещавам, че ще се постарая! Благодаря ви! Благодаря ви!” Матю отговори със сълзи на очи.
През следващите четири месеца Матю работи в магазина на г-н Комбс като усърден служител и най-накрая печели костюма. В деня, в който трябваше да го получи, г-н Комбс го чакаше в магазина, но той не се появи.
Г-н Комбс набрал номера му, но обажданията му останали без отговор, затова потърсил адреса на Матю в архива на персонала и решил да го посети. Въпреки че Матю бил негов служител само от четири месеца, той бил впечатлен от усърдната му работа и установил близка връзка с него.
Когато пристигнал в дома на Матю, забелязал, че входната врата е отворена. “Матю? Вкъщи ли си?” – извика той, като влезе вътре, само за да открие мъжа да лежи в безсъзнание на пода.
“Господи! Матю, добре ли си?” Той се затича към Матю, опитвайки се да го събуди, но старецът не отговаряше. Накрая той набрал номер 911 и скоро Матю бил откаран в болница, където лекарите установили, че е получил инсулт.
Матю се събудил едва на следващата сутрин. Г-н Комбс останал с него в болницата през цялото време, тъй като знаел, че той живее сам и няма кой друг да се грижи за него.
Докато чакал пред отделението тази сутрин, г-н Комбс забелязал млада жена, облечена в скъпо облекло, която питала персонала за отделението на Матю. Той се зачуди дали правилно е предположил, че Матю има млада приятелка. Но когато жената се приближила до него, той разбрал, че е сгрешил.
“Г-н Комбс? Вие сте този, който доведе баща ми в болницата?” – попита тя.
“Баща?” Господин Комбс беше зашеметен. “Уф, ами да… Не знаех, че Матю има дъщеря! Къде бяхте преди това?”
Той забеляза, че жената изглеждаше смутена. “Случи се да го посетя днес – каза тя, а бузите ѝ се зачервиха от срам, – и съседите ми съобщиха, че са го довели тук. Сега всичко ли е наред с него?”
“Е, преди малко дойде в съзнание. В момента си почива. Лекарите направиха някои изследвания и аз чакам резултатите”.
“Благодаря ви много, че му помогнахте. Просто ще отида да го проверя. Извинете ме, моля…”
Господин Комбс кимна и жената влезе вътре.
По-късно същия ден той разбрал, че името ѝ е Клара и че се е омъжила, поради което Матю имал нужда от костюма. Научил също, че преди няколко години богатата съпруга на Матю, Патриша, го е изгонила от къщата и си е тръгнала от живота му, като е взела Клара със себе си. Тя забранила на Клара да вижда баща си и прекъснала комуникацията с него. Всички писма, които Матю изпраща на Клара, така и не стигат до нея, тъй като Патрисия ги крие от нея.
Но един ден Клара ги намира и се изправя срещу Патрисия. Тогава тя научава, че през всичките тези години Патрисия се е опитвала да вбие клин между нея и Матю. Тя не можела да прости на майка си за това и започнала да търси Матю във Facebook. Когато го открила, му изпратила съобщение за сватбата си и го помолила да присъства на нея.
Но тъй като Матю бил беден, той нямал достатъчно пари, за да си купи костюм, затова напуснал дневната си работа, за да работи за г-н Комбс и да спечели костюма, а с нощната си работа спестил достатъчно пари за сватбения ѝ подарък.
“О, татко, толкова съжалявам – каза Клара и прегърна баща си за първи път от години. “Иска ми се да знаех истината по-рано. Толкова много те обичам! Липсваше ми, татко. Наистина ми липсваше!”
“Толкова съм щастлив, че си тук, скъпа. Няма нужда да се извиняваш за каквото и да било, добре? В края на краищата, не беше по твоя вина – отвърна Матю и я прегърна обратно, а дългогодишният му копнеж най-накрая бе облекчен.
“И не беше нужно да вършиш толкова много работа само за сватбата, татко! Можеше просто да ми кажеш, че ти трябва костюм. О, толкова много те обичам!”
“Семейството на годеника ти е богато, скъпа, и аз се срамувах, че нямам какво да ти дам. Трябваше да изглеждам прилично поне на сватбата”.
“О, татко! Просто искам да си там! Не ме интересува какво мислят другите! Ти си моят баща и аз те обичам”
Ставайки свидетел на емоционалното събиране, г-н Комбс не можа да сдържи сълзите си. Той се почувствал зле, че по-рано се е държал грубо с Матю, и му се извинил. Той подари на Матю костюм за 2 хил. долара и чифт обувки, които Матю гордо носеше в сватбения ден на дъщеря си.
Клара решава да отложи сватбата си, докато Матю се почувства по-добре. И когато денят най-накрая настъпи, Матю беше най-щастливият човек, изглеждащ зашеметяващо в костюма си, докато водеше дъщеря си до олтара.
