Г-н Карл Лоу имаше лоша репутация в своя квартал, след като години наред беше самотник. Но когато той почина, Кори влиза в къщата му и открива това, което никой не си е представял.
Корибеше израснал в Аурора, Колорадо, но се преместил в друг квартал, след като започна работа като брокер на имоти. Беше красив крайградски район с много страхотни хора. Имаше само едно предупреждение, г-н Карл Лоу и неговата къща.
Г-н Лоу беше по-възрастен мъж, който никога не говореше с никого и почти не напускаше дома си, освен за да вземе хранителни продукти. Хората не знаеха какво да мислят за него и сред децата започнаха да циркулират слухове.
Другата съседка на Кори, г-жа Дейвис, обичаше да клюкарства за г-н Лоу.
— Знаете, че децата казват, че той е бивш затворник и не обича да говори с хора. Някои хора казват, че е убил някого. Просто ми се иска той да поправи тази къща. — каза тя тайно на Кори, когато го хвана да полива градината.
— Бивш затворник не би могъл да си купи къща в този квартал, г-жо Дейвис. Дори и къщата да е в толкова лошо състояние, земята все пак е скъпа. — отговори Кори, фокусиран върху растенията си.
— О, скъпи. Този човек е тук по-дълго от семейството ми. Мисля, че той е купил парцела по време на пазарния срив преди години. Както и да е, той никога не е канил никого вътре, нито е говорил с някой от нас, откакто съм тук. Знаеш ли, че той изплаши пощальона? – попита възрастната жена.
— Той не пречи на никого. Той е просто самотник. Не е голяма работа. Надявам се децата да не го безпокоят. — каза Кори, без да се интересува от клюки. Г-жа Дейвис си тананикаше в знак на съгласие и се върна в къщата си.
Дни по-късно Кори се натъкна на г-н Лоу в хранителния магазин и искаше да го поздрави, но по-възрастният мъж бързаше. Той обаче забеляза, че г-н Лоу купи само няколко евтини колбаса и хляб. О, човекът е беден, помисли си Кори. Може би затова не обича да говори със съседите си.
Дори Кори трябваше да признае, че някои от съседите му са сноби. Надяваше се, че ще държат децата си под контрол и няма да притесняват възрастния мъж. Междувременно той се зае с работа и напълно забрави за самотния си съсед.
Но един ден той получи любопитен списък от своя шеф.
— О, здравейте, г-н Сандърс. Тази къща е в моя квартал — каза той и се намръщи, след като видя номера. Беше къщата на мистър Лоу.
— Да, Кори. Някакъв старец е починал и имотът беше обявен за продан. — отговори г-н Сандърс.
— Децата му ли го продават? — учуди се Кори.
— Не, частна фирма се занимава с продажбата. Човекът нямал семейство. Но е поставил условието къщата да бъде продадена и приходите да отидат за благотворителност. А, фирмата също плаща за ремонт и боя, защото е в лошо състояние. Както и да е, хващайте се за работа! — призова г-н Сандърс.
Кори отиде да огледа къщата и да я подготви за показване. Те се надяваха да продадат имота с част от мебелите и вещите му. За първи път стъпи в дома на мистър Лоу. Той беше потънал в дълбок размисъл, докато се оглеждаше.
Всичко, което човек притежава, остава точно тук, когато умре, разсъждаваше той. Чувстваше се малко странно в къщата на съседа си, но това му беше работата.
По време на оценката си Кори откри сандък в спалнята. Стана му любопитно и го отвори. Съдържаше куп пликове от къщата на Аврора Роналд Макдоналд, известно сиропиталище наблизо. Някои от писмата бяха от директора на благотворителната организация, който благодареше на г-н Лоу за даренията му.
Други пликове съдържаха писма и рисунки на деца, които също благодаряха на възрастния мъж за неговата доброта. Тогава Кори реши да се обади на номера на плика, за да говори с директора.
Чрез това телефонно обаждане Кори научи, че съпругата и децата на г-н Лоу са изчезнали преди години и оттогава той помага на сиропиталището.
— Да, г-н Лоу е един от най-милите хора, които съм срещал. Обичаше да си играе с децата и ни даряваше почти всичките си пенсионни фондове. — разкри режисьорът.
Кори не можеше да повярва. Целият квартал мислеше, че човекът е убиец, когато беше най-добрият човек на света. “Ще променя мнението на всички за него.”, помисли си той. Кори приключи с подготовката на къщата и взе няколко от писмата със себе си.
Той ги показа на г-жа Дейвис, която вероятно щеше да разкаже на всички по-късно. Тя беше обляна в сълзи, след като прочете едно писмо от момче, осиновено благодарение на г-н Лоу.
— Не мога да повярвам! Мислехме толкова ужасни неща за него, а той е бил светец! — извика възрастната жена.
Точно както Кори планираше, г-жа Дейвис каза на всички в тяхната крайградска общност и всички се организираха за нови дарения за къщата на Аврора Роналд Макдоналд в чест на г-н Лоу. Отнесоха и куп цветя на гроба му. Чувстваха се виновни за начина, по който бяха клюкарствали за г-н Лоу през всичките тези години.
Кори се радваше, че е открил тази информация, така че името на г-н Лоу най-накрая да бъде изчистено. Освен това се чувстваше ужасно, че слушаше слуховете.
До края на месеца Кори продаде къщата на млада двойка с бебе. Когато купувачите му попитаха за бившия собственик, той каза:
— Той беше един от най-добрите хора в света. Тази общност го помни с нежност. Надявам се, че ще обичате тази къща, както той.
Това не беше най-честният отговор, но в крайна сметка стана истината, защото цялата общност никога повече не каза лоша дума за г-н Лоу.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не съдете другите, преди да сте ги опознали. Целият квартал мислеше най-лошото за г-н Лоу, докато не откриха неговата безкрайна доброта.
- Поправете се, след като осъзнаете какво сте направили погрешно. След като общността откри истината, те помогнаха на благотворителната организация, подкрепяна от г-н Лоу, да компенсира действията си.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
