Рейчъл подозира приятеля си Хари в изневяра и иска да му отмъсти. След една дива нощ навън тя и Хари се помиряват, женят се и в крайна сметка имат бебе. Но след известно време Хари среща някой, който му изглежда познат, и трябвало да открие истината.
— Той ми изневерява. В момента е в съседния бар и се занимава с прекрасна блондинка. — заваля думите си Рейчъл, докато говореше с Марк, когото току-що беше срещнала. Тя се оплакваше от приятеля си Хари, който каза, че подписва договор в бар в центъра на Чикаго с важен клиент. Но тя го последва и видя една пищна блондинка да се смее на думите му. Сега тя беше в друг бар с непознат.
Марк току-що я беше спасил от джебчийка в бара и Рейчъл реши да му разкаже за мъките си. Марк беше страхотен слушател.
— Може да е недоразумение. — каза той, отпивайки от собствената си чаша.
Не беше толкова отчаян, колкото жената пред него. Но той беше тъжен поради самотата като цяло. Слушането на тази жена да се оплаква от изневеряващото си гадже беше най-важното в неговата седмица.
— Не е… знам го. — продължи да плаче Рейчъл. И двамата продължиха да говорят часове наред, докато едно нещо не доведе до друго и тя се озова в апартамента му.
На следващата сутрин тя се събуди първа и се измъкна засрамена от дома му. В главата си беше отмъстила на Хари, но в сърцето й беше тежко. Тя все още беше влюбена в него.
— Никога няма да кажа нито дума. — каза си тя и се прибра вкъщи.
Когато Рейчъл се изправи срещу Хари, той доказа, че жената в бара всъщност е омъжена и е просто клиент за него. Рейчъл се чувстваше ужасно, но никога нямаше да му каже истината.
Шокиращо, тя откри бременността си два месеца по-късно и Хари й предложи веднага. Те се ожениха бързо и се роди бебето им, красива дъщеря на име Елиза. Тя беше перфектна. Но Рейчъл беше загрижена. Тя нямаше представа дали бебето е на Хари или на Марк, но тази тайна щеше да умре с нея.
Минаха месеци и Елиза започна да развива характерни черти като руса коса и зелени очи. Тя също имаше сладка малка аномалия на лявото си око, което мигаше много по-бързо от дясното. Рейчъл мислеше, че никой няма да забележи разликата… Но тя грешеше.
***
Елиза навърши една година и те направиха страхотен рожден ден с цялото семейство. Няколко души дръпнаха Хари настрана, за да говорят за детето. Един от тях беше бащата на Хари, г-н Селинджър.
— Сине, сигурен ли си, че бебето е твое? — попита по-възрастният мъж.
— Разбира се, татко. — отвърна Хари, раздразнен.
— Тя не прилича на теб или на Рейчъл. — продължи г-н Селинджър.
— Тя прилича на бабата на Рейчъл и също е руса като нея. Всичко е наред. — отвърна Хари.
— Щом казваш… — продължи по-възрастният мъж, вдигайки ръце в поражение.
Въпреки че Хари увери всички за произхода на Елайза, той трябваше да признае, че думите им го засегнаха. Ами ако са прави? Чудеше се това през останалата част от времето, но се усмихна, за да не разбере никой какво мисли.
Когато всички си тръгнаха, той каза на Рейчъл, че отива на разходка, за да се отпусне, но отиде в един бар и си поръча любимото си уиски. До него изведнъж седна мъж и поръча същата напитка.
Хари искаше да бъде приятелски настроен и вдигна чашата си.
— Наздраве, човече. — каза той на непознатия и двамата чукнаха чаши.
— Наздраве. — отговори мъжът и отпи. — Ах… още една нощ в бара за мен. Винаги е едно и също. Но никога преди не съм те виждал тук. Защо си тук?
— Ами… — Хари се замисли за секунда. Причините му бяха доста лични, но този човек беше непознат. Можеше да му каже всичко. — Мисля, че едногодишната ми дъщеря може да не е моя. Мисля, че жена ми е изневерила в някакъв момент.
— Уау, човече. Това е грубо. Изневярата е почти като епидемия в нашия модерен свят. Случва се през цялото време. — отговори мъжът. — Между другото, аз съм Марк. Приятно ми е да се запознаем.
— Хари. Но какво имаш предвид под епидемия?
— Е, хората, които идват на това място, или идват, защото са измамени, или защото искат да изневерят. Това е лудост. — обясни Марк. — Дори се срещнах с момиче, което мислеше, че гаджето й изневерява в друг бар преди по-малко от две години. Мисля, че се сдобриха, защото се опитах да й се обадя след това и тя ми каза да я оставя на мира.
— Това е гадно, човече. — каза Хари, гледайки лицето на Марк. Но очите му се разшириха, когато видя непознатия да мига. — Чакай малко. Какво е това на окото ти?
— Какво имаш предвид? Има нещо мръсно на лицето ми? — попита той, избърсвайки лицето си с една ръка.
— Не, начина, по който мигаш. — продължи Хари. Фокусира очите си върху мъжа и забеляза тъмнорусата му коса, макар че беше трудно да се разбера с приглушеното осветление на бара. Но Марк очевидно имаше зелени очи и същото потрепване, което Елайза започна да развива на няколко месеца.
— Ах, човече. Това е нещо, което имам откакто бях бебе. Не знам какво е и лекарите никога не са искали да го изследват по-нататък. Малко е досадно, но сега не го забелязвам. — обясни Марк, отпивайки още една глътка от уискито си.
Хари стисна устни и почти не можеше да повярва на мислите си.
— Каза, че си срещнал момиче преди по-малко от две години в бар. — започна той, спомняйки си как Рейчъл смяташе, че Хари изневерява. Ами ако тя е изневерила, защото смяташе, че той прави същото? — Рейчъл ли се казваше?
— Какво? Откъде знаеш? — попита Марк, гледайки лицето на Хари с шокирано изражение. — Познаваш ли я?
— Господи… — въздъхна Хари и наведе глава. Този мъж имаше същото странно мигане като дъщеря му и нейните очи.
— Какво? Какво става?
— Мисля, че дъщеря ми може да е твое дете. — най-накрая разкри Хари и Марк замълча.
— Това е невъзможно.
— Разбрахме за бременността на Рейчъл около два месеца след като се скарахме. Тя мислеше, че съм изневерявал, но аз й доказах, че винаги съм бил верен. И се оженихме. Мисля, че нашето бебе всъщност е твое. — продължи Хари.
— Това е лудост… искам да кажа, как можем да знаем със сигурност? — попита Марк със загрижено изражение.
— Позволи ми да взема назаем малко от твоята коса и имам приятел в лаборатория, който може да я тества. — реши веднага Хари, защото трябваше да стигне до дъното. Марк се съгласи, въпреки че все още не беше склонен.
Резултатите потвърдиха подозренията им няколко дни по-късно и Хари беше съсипан, защото обичаше това момиченце като нищо друго на този свят. Той се изправи срещу Рейчъл за отговори.
Тя се разплака и призна всичко, но тя и Марк са били пияни и самотни по това време, така че Хари лесно можеше да прости това. Той обаче искаше тя да му беше казала истината, за да бъде подготвен, когато всички му казаха, че бебето не прилича на него.
След като разбра истината, Марк искаше да се срещне с бебето и Хари го покани. Рейчъл не хареса тази идея и се разкрещя и на двамата. Тя изобщо не искаше Марк да се среща с Елиза.
— Тя също е моя дъщеря, Рейчъл! — възкликна Марк.
— Не е! Тя носи моето име и името на Хари в акта си за раждане. Това са всички родители, от които има нужда! — Рейчъл извика и Хари се канеше да се развика в отговор, когато чуха тих глас.
— Мама! — каза Елиза и запълзя към тях. Рейчъл я вдигна, докато гневни сълзи капеха от лицето й. Гледайки лицето на бебето, всички те разбраха, че трябва да направят най-доброто за нея. Ако Марк искаше да бъде родител, Рейчъл би го позволила, стига това да е от полза за дъщеря им.
Въпреки началото си, всички те са добри родители перфектно. Хари и Рейчъл останаха женени независимо от недоразумението и лъжата.
