Трудолюбив баща на име Питър Уайт отглежда 12-годишната си дъщеря Мери съвсем сам. След като забелязва, че дъщеря му спира да се прибира с приятелката си, както винаги, той решава да я последва един ден, което води до изненадващо откритие.
Питър беше трудолюбив бизнесмен, който започна да работи от вкъщи, когато съпругата му Аника почина преди години. Той реши да прави всичко от вкъщи, за да се грижи добре за единствената им дъщеря Мери и да осигури всичко необходимо.
Въпреки че Питър водеше Мери на училище всяка сутрин, тя обикновено се прибираше пеша с приятелката си Анна всеки следобед. След това той сядаше на верандата им и я чакаше да пристигне.
Мери винаги се прибираше първа, тъй като къщата им беше точно на ъгъла на улицата на Анна. Двете момичета махаха на Питър и той им махаше в отговор с усмивка на лицето.
През последния месец Питър забеляза, че Мери винаги се връщаше у дома с изцапани дрехи. Той не мислеше много за това, тъй като реши, че може би тя е играла с други деца в училище или на детската площадка.
Но той започна да забелязва, че Мери вече не ходи с Анна, а Анна винаги минава първа. Мери обикновено я следваше след около двадесет до тридесет минути.
Реши да попита майката на Анна какво се е случило.
— Хей Луси, как си? Просто се чудех… става ли нещо между Анна и Мери? Забелязах, че вече не се разхождат заедно след училище — попита той.
— Здравей, Питър, момичетата отново имат една от тези кавги. Знаеш ли, неща за тийнейджърки — отговори майката на Анна. Това не прозвуча добре на Питър, така че на следващия ден той реши да види къде ще отиде Мери след училище.
Питър чакаше в колата си от другата страна на училището. Той забеляза Мери да си тръгва и дрехите й не бяха замърсени по същия начин, както всеки път, когато се прибираше у дома. Той запали колата и бавно я последва, докато тя вървеше.
След малко тя се обърна към една стара изоставена къща и влезе. Питър бързо паркира колата и хукна към къщата, за да я последва вътре, където видя Мери да се приближава до един старец в дрипави дрехи.
— Мери! Махни се от него! — извика той. Мери скочи от силния глас на баща си и изпусна торбата с храна, която бе донесла за мъжа от училищното кафене.
— Но татко… — започна да казва тя. Преди да се усети, Питър я вдигна от земята и я вкара в колата.
— Мери, не можеш да влизаш в изоставени къщи и да говориш с бездомни мъже по този начин! Ами ако той направи нещо, за да те нарани?! – каза той ядосано.
— Давах му храна, татко. Той никога не ме е докосвал — отвърна през сълзи Мери, след като баща й повиши тон към нея.
— Само защото не го е направил, не означава, че не може и в бъдеще! И освен това има много опасности. Не можеш да се мотаеш сама на опасни места. Обещай ми, Мери, че няма да се връщаш там — каза той отново, все още разтърсен от изумителното откритие, което току-що направи.
Мери колебливо кимна.
— Обещавам. Но татко, може ли да получа рисунките, които е направил за мен? Моля те, искам рисунките — умоляваше тя.
Мери не спираше да плаче, така че след като я остави вкъщи, той се върна в изоставената къща и видя същия мъж да седи на пода.
— Дъщеря ми няма да спре да говори за някакви рисунки, които е оставила тук — каза Питър.
Бездомникът тихо му подаде листчета. Питър беше изненадан да види, че това са портрети на покойната му съпруга.
— Вашата дъщеря е мило младо момиче. Един ден бях много болен и гладен и лежах на земята, защото бях изтощен. Мери искаше да помогне, но приятелката й й каза да се махне от мен. Мери остана, докато приятелката й ядосано изтича вкъщи — започна да обяснява мъжът.
— Тя ми купи сандвич и малко чай и след като бавно се възстанових, тя ми помогна да се върна тук до къщата, в която съм отседнал. Поговорихме известно време и й казах, че някога съм бил художник. Тя ми даде художествени материали и ме помоли да нарисувам покойната й майка — добави той.
Бездомникът разкри, че никога не е искал плащане за рисунките, но Мери винаги идвала и носела сандвичи. Той сподели:
— Тя е толкова мило момиче. Радвах се да направя портретите безплатно, защото можех да видя колко много означават за нея, но тя винаги имаше храна за мен. Тя ме изчакваше да свърша с рисуването, като сядаше на земята с мен. Ето защо винаги цапаше дрехите си.
Питър незабавно се почувства ужасно, защото е преценил погрешно човека. Той разбра, че Мери копнее за майка си и е намерила приятел в този мил човек, който щедро й правел портрети на майка й.
— Съжалявам, че ви съдих по-рано днес. Мислех, че планирате нещо лошо и просто не можех да понеса мисълта да загубя дъщеря си. Съжалявам и благодаря, че запазихте образа на майка й жив в сърцето и ума й — каза той.
При това бездомникът му подаде последната си рисунка.
— Това беше рисунката, която тя ме помоли да направя вчера. Току-що я завърших днес и щях да й я дам — каза той.
Питър взе листчето в ръцете си и видя, че това е рисунка на тяхното семейство. Той, Мери и покойната му съпруга Аника се смееха, докато вечеряха заедно. Питър не можеше да не заплаче.
— Това е красиво — каза той, подсмърчайки. — Много ви благодаря. Ще поставя това в рамка.
След като се съвзе, той продължи да задава въпрос на мъжа:
— Най-добрият ми приятел притежава магазин за изкуство наблизо. Той наема художници за своите изложби. Бихте ли искали да опитате?
Мъжът се усмихна.
— Бих се радвал на това. Благодаря ви. Живея в това изоставено място от известно време. Бих искал да получа още един шанс да живея нормално — отговори той.
Това беше началото на красива промяна в живота му, която му позволи да яде, спи и живее комфортно, докато прави нещо, което искрено обича.
След като постоянно печелеше пари чрез арт магазина, той успя да наеме малка работилница и също така да живее там. Той приемаше поръчки за портрети и започна да печели добре.
Междувременно той остана приятел с Питър и Мери, които често го канеха на вечеря. Той също започна да дава уроци на Мери, тъй като младото момиче се интересуваше от изкуство.
Какво можем да научим от тази история?
Това, че един човек има по-малко в живота, не означава, че е лош. Бездомните хора често биват погрешно оценявани като мързеливи, некомпетентни и дори опасни. Но това, което мнозина не успяват да осъзнаят, е, че понякога просто са им раздадени грешни карти в живота.
Никога не е късно да започнете наново. Въпреки че бездомникът живееше в бедност, неговият талант му позволи да започне наново и да си изкарва прехраната.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
