След като един мъж си отива, завещанието, което оставя след себе си, изправя двете му момичета едно срещу друго, тъй като едната получава къщата, в която са израснали, докато другата получава мръсна чиния.
Джон беше горд баща на две дъщери, Хелън и Джулия. Те бяха зениците на очите му, но тъй като Джулия приличаше повече на покойната му съпруга, той беше склонен да взима повече нейната страна.
Когато Джулия се роди, Хелън вече беше тийнейджърка. В интерес на истината Джон и съпругата му почти бяха изгубили надежда да имат второ дете, когато се появи Джулия. Това ги накара да се отнасят към нея още по-специално.
Те й взимаха най-доброто от всичко и я обсипаха с любов и внимание, карайки Хелън, по-голямата, която преди беше единственият получател на цялото им внимание, да се почувства много пренебрегната.
Когато навърши 18, майка й почина, оставяйки Джон да поеме цялото бреме на грижите за момичетата. Това беше предизвикателна задача и в крайна сметка той накара Хелън да работи като мияч на чинии, за да има повече доходи, с които да живеят.
Хелън първоначално го мразеше и предизвикваше баща си, че трябва да го направи.
— Защо трябва да го правя? Не виждам други деца да правят това, всички ще ходят в колеж. — каза Хелън един ден на баща си.
— Вече си на 18, Хелън, пораснала си и трябва да се научиш как да бъдеш полезна на другите хора. — каза й той.
— Имаш предвид теб и Джулия? — каза Хелън, преди да си тръгне от него онзи ден.
Те се сблъскаха така още два пъти, преди Хелън най-накрая да се съгласи да отиде на работа. Това с нищо не успокои ревността й към Джулия.
Хелън гледаше на Джулия като на разглезено дете и това създаде конфликт между двете момичета. През цялото време секараха заради нежеланието на Джулия да работи и ставаше по-лошо, когато пораснаха.
Като тийнейджър Джулия искаше само да купонясва през цялото време, докато Хелън свикна да работи, за да издържа семейството. Работи няколко месеца като мияч на съдове, преди да бъде наета като помощник в кухнята, а след това и като готвачка.
През годините, в които работи, Хелън се отказа от ревността си към Джулия. Тя искаше шанс също да купонясва и да живее живот като на сестра си, но израстването я беше научило колко повече може да бъде животът.
Тя се опита да предупреди сестра си за живота, който живееше, но Джулия винаги отхвърляше усилията й, мислейки, че е просто огорчена и ревнива. Джон не виждаше нищо лошо в това да глези своето дете-чудо, така че Хелън нямаше помощ и в крайна сметка тя се отказа да опитва.
Но когато Джон почина, нещата се промениха. Неговият адвокат прочете на двете момичета завещанието му и резултатите бяха шокиращи, особено за Хелън.
Те научиха, че баща им е оставил къщата на Джулия, докато Хелън е наследила мръсен стар съд. Хелън искаше да оспори завещанието, но реши, че сестра й, която по това време беше на 21 години, се нуждаеше от каквато и да е помощ.
Вместо това Хелън се обърна към нея, за да я посъветва какво да прави с живота и наследството си.
— Мисля, че трябва да продадеш къщата и да използваш приходите за колеж. Аз никога не можах да отида, но ти можеш. — каза тя на Джулия.
— Защо ми се бъркаш? Винаги си се държала така, сякаш си по-добра от мен, но предполагам, че татко не е мислил така. — отвърна Джулия.
— Джулия, наистина мисля, че трябва да обмислиш това, което казвам. — помоли Хелън, но сестра й не беше в настроение да слуша.
— Нямам нужда от съвет, а и да имам, няма да е от обикновена готвачка. — подигра се Джулия на по-голямата си сестра.
Хелън беше тъжна за това, но реши да остави Джулия. На следващата седмица тя чу, че сестра й е продала къщата им и се е преместила в по-скъп апартамент в града.
— Успех, сестро! — прошепна Хелън на себе си, след като научи новината.
Минаха месеци и Хелън се справяше страхотно. Тогава един ден тя чистеше скромния си апартамент, когато случайно попадна на чинията, която баща й беше оставил.
Тя реши, че не бива да се губи, затова я изми и я постави в шкафа си, възнамерявайки да я използва при специални поводи.
Един ден тя беше домакин на малка среща с приятели и им сервира в чинията, която баща й остави. Един от присъстващите случайно беше историк и като я видя, се шокира.
Той я посочи на Хелън, която първоначално беше скептична. На следващия ден двамата занесоха чинията в антикварен магазин, където беше потвърдено, че принадлежи на китайската династия и е много скъпа.
Чинията беше оценена на два милиона долара и тя я продаде на колекционер, което я направи наистина богата жена. Тя вложи всички пари в изграждането на ресторантьорски бизнес и след няколко години той процъфтяваше.
Междувременно Джулия нямаше този късмет. Тя похарчи всички пари, които получи от продажбата на къщата, за партита. В крайна сметка тя стана бездомна.
Един ден, гладна, Джулия отиде в ресторант, известен с раздаването на подаръци на бездомни хора. Тя пристигна много рано, защото хората й казаха, че собственичката дава по-щедро от нейните служители, а тя правеше това само за тези, които пристигаха по-рано.
Представете си нейния шок, когато стигна до предната част на опашката и откри, че собственичката, за която хората говореха с възхищение, беше нейната сестра Хелън.
Като любящата сестра, която беше, Хелън грациозно посрещна Джулия с отворени обятия. Този ден тя я прибра вкъщи и я почисти. Скоро й даде работа в един от ресторантите си и Джулия никога повече не я погледна отвисоко.
