Самотен баща на 3 деца се натъква на бензиностанция на непознат, който е забравил портфейла си и се нуждае спешно от пари. Бащата предлага последните си 2 долара и се връща при децата си, само за да получи обаждане на следващия ден с изненадата на живота си.
Шон знаеше, че много хора по света имат по-лош живот от него. Днес обаче се чувстваше обезсърчен. Той беше самотен баща на 3 деца, които току-що бяха загубили майка си от рак. Веднага след това те загубиха къщата си, защото трябваше да я продаде, за да плати медицинските сметки, а самият той загуби работата си поради твърде много отсъствия и закъснения, които се случиха, докато се грижеше за жена си, докато тя беше болна.
Тъй като не може да си позволи да наеме апартамент в Оукланд, той реши да живее в местния палатков лагер с децата си. Беше ужасно. Никога не си е представял в какво ще се превърне животът му и всеки ден се чувстваше по-зле от предишния, без работа, която да му помогне да преживява.
Шон можеше да работи само сутрин, докато децата му бяха на училище, а работата на непълен работен ден в скъп град като Оукланд не беше достатъчна. Освен това той все още изплащаше дългове. Любезна жена, която живееше в палатката до тях, предложи да гледа децата за един час след училище, но това не беше достатъчно.
Шон трябваше да си намери работа, която да му позволи да взима децата със себе си или да му предложи повече гъвкавост. Но сега се чувстваше безнадеждно, така че просто продължи с ежедневието си, едва печелейки достатъчно пари, за да изхрани децата си. Често пропускаше да се храни, за да има повече за тях.
Днес беше малко по-различно. Излезе от работа и отиде до най-близката бензиностанция. Той имаше допълнителни 2 долара, достатъчни, за да си купи евтин хот-дог, преди да вземе децата си от училище. Това беше малка почерпка, която той щеше да си направи, и въпреки че го караше да се чувства малко виновен, той все пак искаше да го направи.
Докато вървеше към бензиностанцията, видя мъж да се паникьосва.
— Скъпа, успокой се! Ще оправя това! — чу той мъжа да казва на жената на пътническата седалка и Шон се зачуди защо са толкова развълнувани. Но това не беше негова работа, така че той продължи да върви, докато мъжът не го извика.
— Господине! — извика мъжът и се затича към Шон.
— Да? Всичко наред ли е? — попита той объркан.
— Господине, много съжалявам, че питам, но жена ми ражда и бензинът ни свърши. Оставих портфейла и телефона си вкъщи, докато бързахме да излезем. Има ли начин да помогнете? — попита мъжът. Отчаяните му очи дърпаха струните на сърцето на Шон.
Той стисна устни и сбърчи чело.
— Е, сър. Имам само 2 долара, но можете да ги вземете — най-накрая каза Шон, бръкна в джоба си и извади банкнотите.
— Благодаря ви! Благодаря ви! Достатъчно е. Имам няколко монети в колата, но мога да напълня един галон и да стигна до болницата с тях. — Човекът взе банкнотите с цялата благодарност на света. — Аз съм Матю. Моля, дайте ми вашата информация за контакт, за да мога да ви върна парите.
Шон поклати глава.
— Няма нужда. Наистина. Само се надявам жена ви и бебето ти да стигнат безопасно до болницата. — Той се усмихна.
— Не, моля. Настоявам — продължи Матю.
— Добре. Аз съм Шон — отговори той и му даде номера си.
Гледаше как Матю зарежда каквото може в колата си и се втурва от бензиностанцията. Трябва да са били с празен резервоар, щом са толкова отчаяни. Но това се случва, когато жената е бременна. Умът ти блокира и всичко, което има значение, е идващото дете, помисли си Шон, докато се отдалечаваше от бензиностанцията.
Коремът му щеше да остане празен този ден, но поне беше направил добро дело и бе помогнал на ново семейство.
***
Следващата сутрин беше ясна и слънцето грееше през палатката. Щеше да спи още малко, ако телефонът не беше започнал да звъни. Беше видео разговор.
— Шон!! Здравей! — Матю ликуваше с повече енергия, отколкото имаше Шон в момента.
— О, Матю — каза Шон замаяно, разтривайки очи.
— Нашето бебе е тук! Виж! — каза щастливецът и показа бебето на Шон.
— Честито! — отговори Шон, усмихвайки се. Децата му се бяха събудили и се приближиха, за да видят камерата. Самотният татко им разказа какво е направил вчера и те също поздравиха новия татко.
— Слушай, Шон. Трябва да дойдеш в офиса ми около обяд. Имам да ти кажа нещо. — каза Матю. — Можеш ли да го направиш?
— По обяд? Е, така мисля, но нямам много време, трябва да взема децата си — отговори Шон, намръщен.
— Не се притеснявай. Нямам нужда от много време от теб… днес — загадъчно каза Матю и му даде адрес на офис в центъра.
***
— Слушай, искам да ти благодаря за това, което направи вчера. Впечатлен съм, че тези 2 долара бяха всичко, което имаше онзи ден, и въпреки това ги даде — каза Матю. Те бяха в офиса му и Шон беше впечатлен. Той нямаше представа, че човекът, на когото помогна, беше собственик на компания. Той се чудеше дали може да поиска работа.
— Няма за какво, сър. Аз съм баща, така че знам какво е преживяването на раждането. — каза Шон, ухилен, въпреки че си спомни за покойната си съпруга.
— Разкажи ми повече за живота и семейството си — насърчи го Матю. След като се поколеба няколко секунди, Шон му разказа всичко, включително за борбата с болестта на съпругата му, нейната смърт, загубата на къщата им и настоящата им ситуация.
— И сега мога да работя само на непълен работен ден, защото трябва да гледам децата си. Не сме одобрени за помощ от правителството, така че това е положението. — завърши Шон, прехапвайки устни.
— Каза, че преди си управлявал компания?
— Да, бях старши регионален мениджър на предишната си работа, но не можах да се справя, когато жена ми се разболя. — потвърди той.
— Какво ще кажеш за това? Да управляваш тази компания? — рече Матю делово.
— Какво? Не мога да направя това. Моите деца. Погледни ме. Аз съм… нищо.
— Ще измислим нещо.
— Каква ръководна длъжност е това? — попита Шон заинтригуван. Това предложение беше повече, отколкото можеше да очаква.
— Всъщност искам ти да си новият собственик. Разширявам бизнеса и отчаяно се нуждая от партньор. Ще бъдем съсобственици. Харесва ми отношението ти и имам страхотно усещане за хората. Какво мислиш? — предложи Матю и Шон зяпна.
— Какво да кажа? Не мога да откажа такова предложение, но партньор с пари няма ли да е по-добре? — попита Шон, поразен от цялата оферта.
— Пари… хммм… знаеш ли, че един богаташ в луксозен Lexus отказа да ми даде няколко долара за гориво, преди да дойдеш ти? — разкри Матю, повдигайки едната си вежда. — Няколко долара, които дори не би отразил в банковата си сметка. Но ти… ти ми даде всичко, което имаше този ден. Това означава повече за мен от всички пари, които някой случаен човек би могъл да инвестира. Аз не искам нови пари. Искам да добавя повече душа към моя бизнес. Искам теб.
— Благодаря ти — каза Шон, задъхан. Той не можеше да повярва, но Матю се усмихна и стисна ръката му.
Скоро той започна работа и като един от новите собственици му беше позволено да води децата си в офиса. Той намери отличен апартамент за семейството си скоро, тъй като Матю му даде аванс от голямата му заплата и всичко се нареждаше.
След това Шон помогна на други хора в палатковия лагер да си намерят по-добра работа, включително на съседката, която често му помагаше с децата.
Той беше страхотен в работата си и въпреки че болката от смъртта на жена му никога нямаше да изчезне, имаше за какво да работи. Надеждата му се върна и децата му вече не трябваше да живеят в бедност. Животът отново беше хубав.
Какво можем да научим от тази история?
- Хората, които нямат нищо, са по-склонни да помогнат на другите. За разлика от богаташа, Шон помогна на странния мъж на бензиностанцията с няколкото долара, които имаше.
- Един добър жест може да промени живота ви. Не се колебайте да предложите доброта на хората, защото никога не знаете какво може да се случи.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
