М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
След инцидент в училището на дъщеря му Нора, Евън Ричардс се връща няколко дни по-късно, за да говори с учителката й и открива, че Нора е прекарвала време с трима мъже в спортния салон, така че трябва да действа. Но това, което разбира, беше крайно неочаквано.
— Г-н Ричардс, Нора трябва да закусва здравословно, преди да напусне дома си. Вярвам, че това е причината да припадне. — каза училищната сестра на Евън Ричардс. От училището му се обадиха на работа, защото дъщеря му Нора неочаквано припаднала в час, така че той се втурна да я вземе.
Това, което каза медицинската сестра, накара Евън да се намръщи. Нямаше смисъл. Той обикновено тръгваше за работа по-рано от Нора – тя беше на 16 години и всеки ден ходеше на училище сама – но винаги оставяше обилна закуска на печката. Тя също можеше да вземе една от многото кутии със зърнени храни в килера им. Никога не би заподозрял, че Нора не яде.
Нора не каза нито дума на път за вкъщи и Евън не искаше да повдига въпроса. Но трябваше да каже нещо.
— Нора, знам, че момичетата на твоята възраст са под голям натиск, но не трябва да забравяш да се храниш добре. Закуската е най-важното хранене за деня. Моля те, яж. Знам, че не се намесвам в работата ти през повечето време време, защото си на 16 и се нуждаеш от своята независимост, но това е единствената ми молба. — помоли я Евън, когато стигнаха до дома. Нора кимна тържествено и се запъти към спалнята си, като затвори вратата след себе си.
Евън въздъхна и се взря замислено в затворената врата. Искаше да каже още. Искаше ли да отслабне? Хранително разстройство ли беше? Или беше забравила? Какво се случваше? Трябваше да знае повече, затова тръгна твърдо към спалнята и чу характерен плач.
Юмрукът му се вдигна във въздуха, за да почука, но той спря, когато чу плача. Не можеше да я прекъсне. Да, повечето родители биха се намесили, но Евън не беше най-добрият човек за справяне с чувствата, особено с емоциите на 16-годишно дете. Искаше му се покойната му съпруга да е все още там за милионен път от години.
Ивона почина, когато Нора беше само на 7 години и той беше дал всичко от себе си, но понякога едно момиче имаше нужда от майка си. Освен това в живота й нямаше друга фигура, подобна на майка, защото той никога повече не беше довел друга жена у дома. Нора нямаше лели или живи баби. Нямаше никой освен него и едни чичовци, което не беше достатъчно.
Засега Евън отиде в стаята си и поплака малко, чувствайки се напълно безпомощен за дъщеря си. Но на следващата сутрин той беше решен да й намери терапевт – жена, на която Нора можеше да разчита по-уверено.
Той също така реши да говори с класната учителка на Нора, г-жа Галахър. Можеше да има повече представа какво е правила Нора в училище. Щеше да я попита дали частен терапевт ще проработи или училищният съветник можеше да направи нещо.
Той се обади на г-жа Галахър, която беше доста заета през следващите няколко дни и успя да се срещне с него едва в петък, почти две седмици след инцидента, в който Нора припадна. Евън не искаше да чака толкова дълго, но Нора не беше плакала или припадала в училище оттогава, така че би трябвало да е добре нещата да вървят бавно.
Той пристигна в училището, подготвен да зададе много въпроси, но г-жа Галахър го изненада. Те бяха в нейната класна стая и Евън беше заел място на едно от ученическите бюра.
— Всъщност се радвам, че се обадихте за тази среща, г-н Ричардс, вместо да чакате родителските срещи в края на семестъра. Дъщеря ви закъсняваше за сутрешните си часове и открих защо. Прекарва времето си в салона с училищния треньор и още двама мъже. — разкри небрежно учителката.
Евън почти падна от мястото си при думите й.
— Извинете ме?
— Да, всъщност, тя е там в момента…
Когато Евън чу това, той не изчака да чуе повече, въпреки че вероятно трябваше да го направи. Той се втурна към салона възможно най-бързо, за да види какво е правила дъщеря му всяка сутрин.
— Нора! — извика той, като нахлу през двойните метални врати на сградата. Точно както каза г-жа Галахър, Нора беше там с трима възрастни мъже. И по някаква причина един от тях държеше ръката й.
— Махайте се от дъщеря ми незабавно или ще повикам полиция!
Мъжът, който държеше ръката на тийнейджъра, веднага я пусна, а останалите вдигнаха ръце в защита. Очите на Нора се разшириха от шок и по-късно от смущение от действията на баща си.
— Татко! — изхленчи тя, приближи се до него и се опита да го задържи от другите трима мъже в стаята.
— Нора, стой зад мен. — каза той, поставяйки тялото си между нея и мъжете. — Какво, по дяволите, става тук? Мислите, че можете да се възползвате от млада тийнейджърка? Вие хора сте болни!
— Татко! Нищо не се случва! — Нора го прекъсна, но Евън не искаше да го слуша.
Най-накрая един от мъжете, Люк Престън, проговори. Той беше треньор на момчетата по борба в училище.
— Г-н Ричардс, тук нищо не става. Ние просто учим дъщеря ви на канадска борба. Тя е доста добра в това.
Веждите на Евън се сбръчкаха и той се обърна към дъщеря си с озадачено изражение.
— Какво?
— Татко, треньорът Престън казва истината. Те ме учат на канадска борба. — потвърди тя, като му кимна яростно. — Г-н Мърфи е моят учител по математика, а г-н Маккарти е портиерът. Треньорът Престън ги покани да ме предизвикат.
Евън беше шокиран от това развитие. Изражението му вече не беше ядосано, но лицето му все още показваше объркване.
— Но защо?
— Татко, онзи ден припаднах, защото децата в класа ми се подиграваха с теглото ми. Мислех, че пропускането на храненията ще е достатъчно. Но всичко това ме накара да искам да ям повече. Затова си помислих, че може да опитам спорт, и всъщност не съм толкова добра в нищо, освен в канадската борба. — обясни Нора, вдигайки поглед към баща си, за да разбере той колко важно е това за нея.
— О, страхотно е, че си добра, скъпа. Но ще отслабнеш ли с това? — зачуди се той, без да иска да я обезсърчи.
— Не точно. Но треньорът Престън ми каза, че ако превърнем слабостите си в силни страни, никой никога няма да може да ми се подиграва. По-големият ми размер ме прави някак по-силна от другите тук и ми харесва колко уверена ме направи… Аз също успях да ги победя няколко пъти. Може би бихме могли да създадем отбор по канадска борба. — обясни Нора, изглеждайки по-зряла, отколкото Евън можеше да си спомни. Тя се усмихна на другите мъже в стаята.
Евън най-накрая се успокои, пое си дълбоко въздух и се усмихна странно.
— Добре, какво ще кажеш да се борим? Какви са правилата, треньор Престън?
Всички се засмяха и Евън изпита от първа ръка колко силна е дъщеря му. В този момент той се гордееше с нея и се радваше, че един учител й е дал толкова ценен урок.
В крайна сметка той все пак записа Нора на терапия, за да й помогне да се справи с проблемите си и смъртта на майка си. Той знаеше, че не може да й помогне с тези неща и винаги е по-добре да го признаеш, отколкото да се опитваш да решиш проблема.
Накрая Нора беше изключително благодарна. С помощта на треньора Престън те създадоха отбор по канадска борба за момичета в училище и спечелиха няколко състезания из Вашингтон. Евън не знаеше, че може да бъде толкова горд. Дъщеря му никога повече не се тревожеше за теглото си и беше здрава, силна и уверена.
Последно обновена на 15 юни 2023, 12:51 от Иван Петров