Баща започва да се тревожи, когато научава, че дъщеря му е пропуснала училище, и се страхува от най-лошото, когато проверява раницата й и намира пачки пари. След това мъдрият баща намира начин да разкрие истината, да я спаси от сериозни проблеми и да й даде урок.
— Добре, приятелю, ще се опитам да дойда, но този уикенд ще съм предимно с дъщеря си. — каза Филип на приятеля си по време на разговор, докато поправяше течаща мивка за клиент. Точно когато затвори, почти веднага получи ново обаждане от учителката на 14-годишната му дъщеря.
“Госпожа Андерсън?”, Филип беше разтревожен, когато отговори на обаждането. “Защо ми се обажда? Надявам се, че Сабрина е добре.”
— Добър ден, г-жо Андерсън! Как мога да ви помогна?
За шок на Филип му казаха, че дъщеря му не е посещавала училище през последните три дни. Филип се стресна, защото дъщеря му му каза, че отива на училище тази сутрин. Но тя го беше излъгала…
— Всичко наред ли е у дома, г-н Браун? Просто исках да се уверя, че Сабрина е добре и не е болна от грип или нещо подобно. Тези дни времето е ужасно. — продължи учителката.
— Ах, да, г-жо Андерсън. Няма за какво да се притеснявате! Благодаря. — затвори Филип, тъй като не можеше да намери извинения. Той нямаше представа, че Сабрина е бягала от училище през последните три дни и веднага й се обади, за да разбере.
— Хей, миличка, къде си? — попита той Сабрина.
— Татко?? В кафенето съм. Току-що обядвах. Закъснявам за час. — каза му тя.
— О, добре… Бих ли купила мляко на връщане? — попита я той. Филип знаеше, че Сабрина вероятно ще го излъже отново, ако я попита къде е и й каже, че знае, че не е на училище.
Когато се прибра след работа, той видя две кутии мляко на масата и осъзна, че Сабрина вече се е прибрала.
— Скъпа, прибрах се. — извика той, но нямаше отговор. Филип се огледа за дъщеря си, но тя не беше у дома.
Когато Филип разбра, че Сабрина е отишла някъде, той реши да провери училищната й чанта. По-рано не беше правил подобно нещо, но сега беше принуден да го направи.
Филип се страхуваше, че дъщеря му може да е попаднала в лоша компания и да започне да употребява наркотици. Знаеше, че е глупаво да се съмнява в детето си и да прави прибързани заключения, но не беше готов да се довери на обстоятелствата. Той беше преследван от страха, който би имал всеки самотен баща, когато сам отглежда дъщеря си тийнейджърка. Филип просто искаше да се увери, че Сабрина не прави нещо нередно и влезе в стаята й.
Той се огледа няколко пъти, преди да разкопчае ципа на раницата на Сабрина и отвори раницата й, притеснен да не открие наркотици. Но когато Филип извади пачки пари, той се стресна не по-малко.
— О, Боже… Откъде има толкова пари?? — ахна той. Филип прибра парите обратно в раницата и ги остави както си бяха. Той бързо излезе от стаята й, уплашен какво може да прави дъщеря му.
— Как ще я накарам да каже истината? — разтревожи се той. — Ако Саманта беше жива, със сигурност щеше да знае какво да прави. — тревожеше се той, докато седеше на леглото, мислейки за покойната си съпруга.
Филип, Саманта и Сабрина бяха щастливо семейство преди пет години. Но радостта им угасна и всичко се промени, когато Саманта беше диагностицирана с терминален рак.
Сабрина не можеше да се справи с факта, че скоро ще загуби майка си. Филип взе пари на заем, продаде къщата си и направи всичко, за да спаси живота на жена си, но напразно. Саманта почина и това беше тежък удар за Сабрина.
Освен терапията, подкрепата на баща й помогна да се излекува постепенно. Сабрина и Филип бяха като най-добри приятели и никога не са имали тайни. Но когато Сабрина навлезе в пубертета, тя вече не можеше да споделя всичките си проблеми с баща си и дори Филип разбираше това. Все пак той винаги се е стремял да балансира между родителството и да даде на дъщеря си малко свобода.
Освен това той вярваше на Сабрина и никога не се съмняваше в нейните действия. Филип щеше да продължи да вярва на дъщеря си, ако не беше намерил пачки пари при „мистериозни обстоятелства“ в чантата й. Но сега знаеше, че не може да прави това повече, докато не разбере откъде идват тези пари.
По-късно същата вечер Филип приготвяше вечерята, когато Сабрина се върна у дома. Тя се държеше съвсем нормално и си въртеше телефона.
— Хей, скъпа, вечерята е готова! Защо не се присъединиш? — той наруши мълчанието й.
Филип бързо разбра, че е разстроена от нещо и се опитва да го скрие. Но той се престори, че не забелязва нищо.
— Е, как мина денят ти в училище? — попита я той.
— Хъ, татко, всичко е наред. — въздъхна Сабрина. — Тестът по математика днес беше толкова труден. Надявам се да издържа, защото не искам г-жа Андерсън да ме вика да си поправя оценките пред целия клас.
— Хммм, добре! Храната ти изстива. Моля те, хапни бързо и си почини. — каза Филип. Той знаеше, че Сабрина отново е излъгала, но реши да не я пита за парите в чантата й и защо е пропуснала училище.
“Няма смисъл да я питам каквото и да било. Пак ще излъже, за да прикрие нещо. По-добре ще е утре да я проследя, за да разбера къде ходи, вместо на училище“, помисли си той.
На следващата сутрин Филип държеше под око Сабрина, докато тя бързо изяждаше купата си със зърнена закуска и грабваше раницата си.
— Трябва да си направя бележки за една задача в библиотеката. Чао, татко! — каза тя и се втурна навън.
Веднага щом Филип забеляза, че Сабрина е прекрачила портата, той бързо я последва и беше изненадан, когато я видя да влиза в къщата на неговия приятел, г-н Хъдсън, на съседната улица.
— Какво прави тя там?? — учуди се Филип. — Ключовете?? Боже мой, как е взела ключовете от къщата на Джордж? — той се стресна. Тогава Филип си спомни, че г-н Хъдсън му е дал ключовете от къщата си преди няколко дни, преди да замине да се срещне с дъщеря си в близкия град.
„Бях го сложил на ключодържателя в трапезарията“, спомни си той и осъзна че Сабрина ги е откраднала.
Филип беше озадачен. Първо сумта в раницата на дъщеря му, а сега и това. Беше твърде много за него да проумее и той не разбираше какво се случва. След кратко изчакване той нахлу в къщата на г-н Хъдсън и беше шокиран да я намери в бъркотия.
— Какво правиш тук?? — възмути се той. — И защо това място е такава бъркотия??
Сабрина беше шокирана да види баща си.
— Татко?? Какво правиш тук? Проследи ли ме?
— Да, и трябваше да го направя много по-рано. Слава богу, госпожа Андерсън ми каза, че си избягала от училище. Иначе нямаше да знам какво правиш. Какво, по дяволите, става, Сабрина?
В този момент Сабрина знаеше, че вече не може да крие истината.
— Татко, сега съм в гимназията и имам толкова много нови съученици. — започна Сабрина. — Всички те са богати, а аз исках да бъда по-популярна. Исках всички да ме хвалят и да се сприятеляват с мен. Не исках да бъда странна и неудачник като в средното училище. Исках да съм сред тях, а не настрани.
Сабрина се счупи, когато каза това и си спомни живота си в средното училище, който беше просто кошмар миналата година.
Тогава Сабрина беше тормозена от момиче на име Ерика, едно от най-красивите момичета в класа, и нейната компания. Те никога не я пуснаха в клуба си, защото смятаха, че не е богата като тях. Те непрекъснато се подиграваха на Сабрина и тя никога не е имала много приятели.
Дори малкото момичета, с които излизаше, говореха само за това колко богати и красиви са Ерика и момичетата от компанията й. Това подразни Сабрина, но тя така и не направи сцена. Когато влезе в първата си година в гимназията, тя се влюби до уши в Роджър, ново момче в класа.
Сабрина хареса Роджър. Той беше красив и умен, но единственото нещо, което я тревожеше, беше, че Роджър беше приятел с Ерика и другите момичета. Момичетата я избягваха всеки път, когато Сабрина се опитваше да говори с него и го отвеждаха.
— Стой далеч от Роджър. — казаха й те и я тормозеха, че е влюбена в него. Слуховете започнаха да се разпространяват в класа и Сабрина беше дълбоко наранена. Но в същото време тя не можеше да спре да харесва Роджър, въпреки че се опитваше да стои далеч от него.
Когато вече не можеше да спре да мисли за него, Сабрина знаеше, че единственият й шанс да се сближи с него е да се сприятели с момичетата. Когато не можа да измисли как да им угоди, тя видя г-н Хъдсън да дава ключовете от къщата си на баща й преди няколко дни. Една идея бързо хрумна на Сабрина и тя реши да организира парти за момичетата и дори покани Роджър.
Сабрина и баща й живееха в малка къща, така че тя знаеше, че няма да помогне, ако покани приятелите си на парти в дома си. Тя знаеше колко красива и просторна е къщата на мистър Хъдсън, с всичките й прекрасни мебели и килер, пълен с храна и напитки.
— Вече няма да ме дразнят и аз мога да бъда една от тях… И Роджър ще започне да ми говори. Повече няма да ме игнорира. — помисли си тя и взе ключовете от къщата на г-н Хъдсън без знанието на баща си.
В неделя Сабрина излъга баща си, че е посетила тържеството за рождения ден на приятел и беше подготвила дома на г-н Хъдсън за партито през уикенда. Беше скрила всичките му семейни снимки на тавана, за да гарантира, че къщата няма да издаде, че не й принадлежи.
Тази вечер купонът беше в разгара си. Сабрина похарчи всичките си джобни пари, които бе спестила за пица. Тя взе закуски и напитки от килера на г-н Хъдсън и се увери, че момичетата са впечатлени. Но след това нещата излязоха извън контрол, когато Роджър и Ерика се скараха за храна и тичаха един след друг.
Сабрина беше наранена, когато Роджър дори не забеляза, че тя го вижда да се закача с Ерика. Докато я преследваше, той се спъна в килима и бутна телевизора, който се пръсна на пода.
— Опитах се да ги спра, но те не ме послушаха. — върна се към настоящия момент Сабрина и извика на баща си. — Те продължиха да тичат из къщата и счупиха леглото на г-н Хъдсън, докато скачаха върху него. Скараха се за храна и някой счупи телевизора и керамичните съдове.
— И след това си тръгнаха, след като купонът свърши. Отказаха да ми помогнат да почистя бъркотията и знаех, че съм в беда.
— Но това не обяснява пачките пари в училищната ти чанта. Откъде взехте толкова пари?? — прекъсна я Филип.
— Татко?? Проверил си ми училищната чанта? — Сабрина се стресна.
— И затова те последвах. Сега ми кажи истината. Кой ти даде толкова пари?
Само ако Филип знаеше, че Сабрина ще разкрие нещо, за което той не беше подготвен.
— Татко. — преглътна страховете си Сабрина и започна. — Аз откраднах тези пари.
— Какво? Откраднала си парите!? От къде?
— От кабинета на господин Хъдсън.
Както се оказа, Сабрина беше пропуснала училище, за да оправи нещата в къщата на г-н Хъдсън. Докато чистела кабинета му, тя проверила шкафа му и намерила пачки пари, натрупани в чекмеджето. Тя взела няколко, за да замени счупения телевизор и легло, мислейки, че той никога няма да разбере.
Филип беше разтревожен, тъй като не очакваше Сабрина да направи нещо подобно. Страхуваше се от унижението, с което щеше да се сблъска, ако господин Хъдсън разбере какво е направила дъщеря му. Филип нямаше време да мисли и действа бързо, за да спаси дъщеря си.
— Вината е моя. Отгледах крадец! Толкова ме е срам от себе си. — възмути се той.
Сабрина сведе глава от срам.
— Съжалявам, татко. — извика тя.
— Върни обратно парите в чекмеджето. Надявам се, че не си похарчила и стотинка. Моля те, кажи ми истината, ако си го направила. — беснееше Филип.
— Не, татко. Тъкмо щях да сменям телевизора и леглото днес. Не съм взела нито стотинка от това, което откраднах.
— Добре! Трябва да оправим тази бъркотия, преди г-н Хъдсън да дойде.
Филип и Сабрина почистиха къщата на г-н Хъдсън, поставяйки нещата на мястото им. Снимките бяха окачени обратно на старото им място, подът беше изтъркан и всичко беше чисто и прилично, както го беше оставил собственикът.
Филип похарчи спестяванията си, за да смени счупения телевизор и леглото с нови. Той беше толкова ядосан, но знаеше, че това е единственият начин да спаси дъщеря си от това да бъде наречена крадец и натрапник.
— Страхотно! Сега ела с мен. — каза той на Сабрина. — Трябва незабавно да отидем някъде.
— Татко, къде отиваме?
— Ще видиш сама и едва тогава ще разбереш каква глупава грешка си направила.
След това закара Сабрина до болницата в близкия град. Това беше същата болница, в която покойната й майка беше лекувана от рак.
— Татко, какво правим тук? — тя се разтревожи.
— Ще разбереш, скъпа моя. — каза Филип, докато изваждаше телефона си и се обаждаше на някого.
— Да, тук сме. Можем ли да ви посетим? — каза Филип. — …добре тогава. Ще бъдем там след пет минути.
— Татко, какво става? Защо сме тук? — Сабрина попита Филип. Внезапно спря пред едно отделение с надпис: Детски онкологичен център.
— Погледни през стъклото. — каза Филип, когато Сабрина пристъпи напред и надникна през кръглото стъкло на вратата. Тя видя г-н Хъдсън да държи ръката на плешиво момиче.
— Помниш ли Ейми, дъщерята на г-н Хъдсън? Това е мястото, където тя живее, откакто беше диагностицирана с рак. — каза Филип на Сабрина.
— Г-н Хъдсън спестява за нейното лечение. Той ми каза, че държи парите в кабинета си, защото се страхува от закъснения в последната минута в банката, в случай че има нужда от пари спешно за нещо. Сабрина, ти не само открадна неговите пари, но се опита да откраднеш живота на дъщеря му. Ейми е всичко, което г-н Хъдсън има, след като загуби жена си миналата година.
Сълзи наводниха очите на Сабрина, когато видя Ейми да прегръща г-н Хъдсън. Той й разказваше нещо, бършейки сълзите й.
— И знаеш ли какво? Не мисля, че Ейми се притеснява, че не е най-популярното момиче в училище. Тя не се интересува, че баща й не харчи пари, за да й вземе скъпи неща, или че има страхотна къща. Тя иска само да е жива и да спечели битката си с рака. Тя иска само баща си… не неговите пари или нещо подобно. Само се надявам г-н Хъдсън да ми прости, ако разбере, че съм те прикривал. — добави Филип със сълзи в очите му.
Сабрина не отговори, нито дума и тихо заплака.
“Боже, какво направих? Как ще се изправя пред баща си?”, мислеше тя.
Минаха няколко месеца и г-н Хъдсън беше благодарен на Филип и Сабрина, че се грижеха за къщата му, докато той отсъстваше. Той им вярваше както винаги и те никога не позволяваха нещата, които Сабрина направи в къщата му, да излязат наяве.
Сабрина започна да работи във фермата на приятеля на баща си през следващото лято. Въпреки че не можеше да се изплати напълно на баща си, тя реши да му даде заплатата си за 2 месеца, за да компенсира парите, които той похарчи, за да я покрие при ремонта на къщата на г-н Хъдсън. Но за нейна изненада Филип отказа да вземе и пени.
— Отново не става въпрос за пари, скъпа моя. Надявам се, че си научила как алчността и кражбата могат да съсипят твоето щастие и живота на някой друг. Радвам се, че си се променила. Тези пари са твои и можеш да ги харчиш както искаш.
Сабрина не можа да сдържи сълзите си и тази вечер дари всички пари на болни деца. Тя не искаше да бъде популярното момиче в класа. Тя не жадуваше за внимание, нито за богати приятели. Тя осъзна, че популярността и славата са нещо хубаво само ако човек прави добро и не подхранва алчността си, като наранява някого.
Що се отнася до г-н Хъдсън, той продължи да се доверява на Филип и Сабрина за къщата си и е мистерия дали някога ще разбере какво е правила Сабрина в дома му.
