Един следобед Норман обядва със сина си, когато бившата му съпруга Майра ги посещава. Норман бил шокиран, когато тя им съобщила причината за посещението си след толкова много години.
Норман и Майра били женени от седем години и имали шестгодишен син на име Оливър, когато Майра си намерила работа в Хюстън, Тексас. Тя трябваше да остави съпруга си и сина си и да се премести сама, защото Норман работеше за софтуерна компания в Ню Йорк.
“Скоро ще се върна у дома, скъпи”, казала Мира на малкия Оливър, преди да замине. “И ще ти се обаждам често на видео. Бъди добро момче за татко, добре?”
“Но мама!” Оливър извика. “Защо не мога да дойда с теб?”
“Защото мама трябва да отиде на работа, скъпи, и не може да те вземе със себе си. Моля те, бъди добро момче”, каза Майра, докато влизаше в летището, оставяйки съпруга си и сина си зад себе си.
Оливър беше съсипан, когато Майра отказа да го придружи. Въпреки обяснението на Норман, че тя ще дойде да го види през уикендите, Оливър все още беше разстроен. Той се отърси от гнева си едва когато Майра му се обади, след като пристигна в Тексас, и я накара да обещае, че скоро ще дойде да го види. Но това така и не се случи.
С течение на времето Майра престана да приема обаждания от Норман или Оливър. Първоначално, когато Норман ѝ се обаждаше, тя казваше, че е заета с работа и скоро ще отговори, оставяйки текстово съобщение, но след известно време и това престана. Един ден при едно обаждане Норман ѝ каза, че Оливър е болен и наистина му липсва, но Майра почти не се притесни.
“Тогава го заведи на лекар, Норман. Какво трябва да направя аз? Имам зает живот тук. Не можеш да продължаваш да ми се оплакваш от всичко!”
“Наистина, Майра?! Това ли е всичко, което имаш да кажеш?” Норман беше бесен. “Синът ти е болен и му липсва майка му! Най-малкото, което можеш да направиш, е да му се обадиш и да го утешиш!”
“Добре, Норман, виж, знам, че е трудно да си самотен баща и всичко останало, но наистина нямам време. Сега отивам на среща. Ще се опитам да ти се обадя този уикенд”, каза Майра, след което сложи слушалката.
Като отговорен баща Норман се грижеше за Оливър и изпълняваше задълженията и на майка, и на баща. Той го водеше на училище всяка сутрин, а когато се прибираше от работа, вършеше домакинските задължения и след това прекарваше време със сина си. През уикендите той водеше Оливър на екскурзии и в музеи и двамата обичаха компанията си.
Така измина почти месец. Майра напълно престана да контактува с тях и никога не дойде да ги види. Подозирайки, че съпругата му крие нещо от него и че не само работата я занимава постоянно, един ден Норман отлетя за Ню Йорк. За съжаление подозренията му се потвърждават. Той видял Майра и някакъв мъж, които се държали за ръце и се целували страстно пред офиса ѝ.
Норман я конфронтира точно там и обяви, че скоро ще изпрати документите им за развод. Но Майра изобщо не помръдна; тя изпитваше облекчение, че се е освободила от връзката им и от постоянното мъмрене относно грижите за детето им.
Когато месеци по-късно разводът на двойката беше финализиран, Норман не скри истината от Оливър и му разказа всичко.
За негова изненада Оливър не се натъжи, а каза на баща си, че е доволен от него и не се нуждае от никой друг. “Всичко е наред, татко. Ако мама не се интересува от нас. Ние си имаме един друг и можем да бъдем щастливи”, каза той.
Норман не можеше да спре да плаче, когато чу 6-годишното момче да говори така. Майра, какво си направила? Имахме такова прекрасно семейство! Ти съсипа всичко за всички нас!
Пет години по-късно Норман и Оливър бяха седнали на масата за вечеря, когато изведнъж чуха звънеца на вратата. Оливър се затича към вратата развълнуван, мислейки, че това е доставчикът, който е донесъл нещата, които е чакал. Но когато отворил вратата, бил шокиран да види майка си да стои там. “Здравей, скъпи. Татко там ли е? Искам да поговоря с него”, каза тя с усмивка.
“Не, той не е вкъщи!” Оливър каза, като я погледна. “А дори и да беше, нямаше да му се обадя.”
“Какво ти отнема толкова време, Оливър? Кой е там?” Норман попита, приближавайки се до вратата, след което шокиран видя бившата си съпруга да стои на прага. “Майра? Какво, по дяволите, правиш тук?”
“Ти дори не научи сина ни на маниери, Норман? Той просто ме излъга и ми каза, че не си вкъщи”.
Норман се засмя саркастично. “Вижте кой говори! Едва сега, след всичките тези години, ти изведнъж си осъзнал, че Оливър е и твой син?! Не беше ли ти тази, която каза, че не искаш Оливър да остане при теб? Тогава защо изведнъж се притесняваш за него? Предупреждавам те, изгуби се, или ще извикам полицията!”
“И аз ще направя същото, ако не изпълняваш съдебните заповеди, Норман – каза Оливия, докато му подаваше документ. “Подала съм молба за еднолично попечителство над Оливър, така че ще се видим в съда и ще видим кой ще спечели”.
“Това някаква шега ли е за теб, Майра? Какво, по дяволите, изобщо се опитваш да докажеш, като подаваш молба за попечителство сега?”
“Ами, скъпа. Получавам това, което искам. Така че ще се видим в съда!” – предупреди тя и си тръгна. Тази нощ Норман не можа да заспи и миг. Знаеше, че има добри шансове да спечели делото, но се ужасяваше от това, което щеше да се случи, ако Майра спечели.
Седмица по-късно, по време на процеса, след като изслуша и двете страни, съдията реши, че Оливър ще трябва да прекара известно време с майка си, преди да стигне до окончателно решение. Оливър се колебае дали да остане с жената, която никога не се е грижила за него, но Норман го уверява, че ще се справи, и Оливър се съгласява.
Въпреки това, през цялото време, докато Оливър беше с Майра, Норман постоянно се тревожеше за него. Той сериозно се надяваше съдът да вземе решение в негова полза.
В деня, в който трябваше да бъде обявено съдебното решение, Норман беше наистина разтревожен. Какво ще стане, ако Мира спечели попечителството? Оливър каза, че няма нищо против да остане с нея. О, Господи, моля те, помогни ми!
Но в момента, в който съдията взе окончателното решение, той изригна от радост! Съдебният протокол по делото за определения период разкри, че Оливър е по-щастлив с баща си, като отбеляза, че той е бил основният грижещ се за него през по-голямата част от живота му и е бил по-ангажиран с него. В резултат на това на Норман беше предоставено попечителство над Оливър.
По-късно той открива, че Майра е подала молба за попечителство, тъй като не е могла да зачене със съпруга си. И тъй като не е искала да осиновява дете, борбата за Оливър е била единствената ѝ възможност.
Майра се вбеси, когато видя Норман и Оливър да се разхождат щастливо, хванати за ръка, пред съда, но на Норман не му пукаше. Той я погледна строго и си тръгна със сина си.
