Грижовна баба предприема дълго пътуване, за да види внука си на първия му рожден ден, но е изгонена от дъщеря си при пристигането си. По-възрастната жена е разстроена и с разбито сърце, докато не се случва нещо неочаквано и някой я посещава изненадващо дни по-късно.
75-годишната Попи Уолш беше типичната мила американска баба, която умираше да срещне внука си. Преди година, когато дъщеря й Натали роди, Попи беше развълнувана да го види, но здравословните й проблеми й попречиха да посети семейството на дъщеря си, което живееше в друг щат.
Когато Попи провери календара една сутрин преди закуска, тя осъзна, че рожденият ден на внука й Макс е само след две седмици! Трябваше да го посети поне на първия му рожден ден! Така Попи събра всичките си спестявания, резервира самолетен билет и купи подаръци за семейството на дъщеря си, за да ги изненада.
Когато големият ден настъпи, само Попи знаеше колко кураж трябваше да събере. Тя не беше в най-добро здраве и въздушната болест я тормозеше, но в края на полета щеше да види усмивката на внука си и да отпразнува рождения му ден, така че си заслужаваше, поне така мислеше Попи.
Когато най-накрая пристигна в къщата на дъщеря си, тя не можа да сдържи вълнението си. Извади ръчно огледало от чантата си и се огледа. Лицето й беше издълбано от бръчки и тя изглеждаше крехка, но компактната пудра беше прикрила повечето от тях и червилото й беше на място.
Попи изглади старата си жилетка, така че да изглежда прилично и пое дълбоко дъх, преди да се приближи до вратата. Но едва беше стигнала до входната врата, когато чу хората да пляскат и да пеят песен за рождения ден.
Лицето на Попи помръкна, когато погледна през прозореца към хола на дъщеря си. Тя забеляза свекървата на дъщеря си, която също живееше в друг щат, и няколко други да празнуват рождения ден на Макс.
— Как така не ме е поканила? — учуди се Попи и в очите й бликнаха сълзи. Въпреки това тя звънна на вратата, изтривайки сълзите си, и когато Натали отвори вратата след няколко позвънявания, се намръщи.
— Мамо? Какво правиш тук? — попита тя, когато излезе и затвори вратата след себе си.
— О Боже! — Попи избърса сълзите си с ръце и я прегърна топло. — Мина много време, нали? Тук съм за рождения ден на Макс и ви донесох подаръци!
Натали я бутна назад.
— Ти май се шегуваш, мамо! Наистина ли дойде у нас облечена така? — Тя огледа Попи от глава до пети и по-възрастната жена малко се смути. — Мамо, моля те, тръгвай. Не искам никакви сцени тук!
Попи я гледаше безизразно.
— Какво им е на дрехите ми, скъпа? Натали, слушай, нямах възможността да се срещна с внука си! Пътувах на голямо разстояние, специално за него. Няма къде да остана тук, а билетът ми за връщане е за след седмица. — обясни тя.
— Е, това е твой проблем, мамо. Моля те, ние живеем в приличен квартал и виж старите си дрехи! Ние сме приятели с всички хора тук, които са богати! Не е нужно да разваляш настроението на всички, така че просто си тръгни. И не, не искаме нито един от твоите евтини подаръци! — заяви Натали и затръшна вратата в лицето на Попи.
Попи беше с разбито сърце и нямаше друг избор, освен да си тръгне. Тя претърколи куфара надолу по верандата и излезе през входната врата на къщата на Натали. Тя отново погледна към къщата, преди да си тръгне и този път сълзите й не спряха да се ронят.
След като се луташе известно време по улиците, Попи не знаеше какво да прави. Все пак обратният й полет беше след седмица и тя нямаше къде да отиде. Поседя известно време на бордюра и след като провери парите, които имаше в себе си, реши да се прибере с влак. Щеше да отнеме много време и няколко трансфера, но това беше единственият изход.
И така, Попи направи това и когато се прибра вкъщи, седна в стаята си и плака от сърце. Как времената се промениха толкова бързо, че дъщеря й, която беше отгледала с такава любов, не се поколеба да я отхвърли? Щеше ли някога да се срещне с внука си? Тази нощ Попи се плака, докато заспи.
Няколко дни по-късно Попи се събуди от звука на звънеца. Тя надникна през прозореца на спалнята си и забеляза непозната кола, паркирана пред дома й. Тя набързо наметна пуловера си и слезе долу до вратата, любопитна кой е пристигнал.
Тя беше объркана, когато отвори вратата и видя съпруга на Натали, Адам, майка му, Катрин и Макс, застанали на прага й.
— О, скъпи! Какво правите всички тук?” — попита тя треперещо. — Всичко наред ли е?
— Няма ли да ни поканите вътре, госпожо Уолш? — попита я Адам, усмихвайки се. — Макс беше развълнуван да види своята баба и ние не можахме да му кажем „не“!
— О, скъпи, влез, влез… — отвърна Попи и отвори по-широко вратата за тях.
Когато всички се настаниха, Адам предаде Макс на Попи да го държи и Попи не можеше да спре да плаче.
— Скъпи, най-накрая се запознахме. Знаеш ли колко много исках да те видя? Баба те обича толкова много! — каза тя на внука си, който не спираше да й се усмихва.
— Е, Попи — намеси се Катрин. — Има това и още нещо, което искахме да ви кажем. Не ни разбирайте погрешно…
— Какъв е проблема? — попита загрижено Попи.
— Просто, г-жо Уолш — каза Адам, — Натали и аз ще се развеждаме.
— Какво? — Сърцето на Попи се сви. — Какво казваш, Адам? Какво… как се случи това?
Адам обясни, че Катрин я е видяла, когато е дошла в къщата им на рождения ден на Макс, но тя е била объркана защо не е влязла. Катрин попитала Натали за това и била шокирана, когато научила истината.
— Мислех, че е много неуважително от нейна страна да ти причини това. Как можа да не те пусне? Ще ми се да бях направил нещо тогава. Адам и аз й казахме да ти се извини, но тя не ме послуша.
— Точно така, госпожо Уолш — добави Адам. — Нещата излязоха извън контрол и се разделяме. Тя не може да издържа Макс, затова се съгласи да ми даде попечителството му. Тук сме, за да те помолим да се преместиш при Макс и мен. Натали скоро ще се премести тук, формалностите са изпълнени и не искаме да я търпите повече…
Поли се чувстваше ужасно, че бракът на дъщеря й е приключил, но знаеше колко упорита и егоистична е Натали. Ако не виждаше смисъл в продължаването на връзката, нямаше да го направи. И така, най-накрая Поли прие предложението на Адам и се премести да живее при него.
В крайна сметка Натали заживя сама и съжаляваше за решенията си, но тя плащаше за грешките си. От друга страна, Поли живееше щастливо с Адам и Макс и прекарваше много време с очарователния си внук.
Какво можем да научим от тази история?
- Парите никога не могат да заменят любовта и топлината на семейството. Натали избягваше Поли, защото не смяташе, че е достатъчно богата, за да общува с нея, но след като загуби семейството си, тя знаеше, че е направила грешка.
- Ако не уважаваш родителите си, и теб няма да те уважават. Натали не пусна Поли да влезе в дома си и й затръшна вратата в лицето. Катрин и Адам я извикаха за това и й дадоха урок по трудния начин, като приеха Поли в семейството си и прекъснаха връзките с дъщеря й.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
