Жена Спасява Деца, Криейки Ги В Кош За Боклук И Ковчези, Докато Не Я Залавят!

Тази възрастна дама се казва Ирена Сендлерова. Малко хора някога са чували за нея до 2007 г., когато тя беше предложена за Нобелова награда за мир.

Ирена е родена във Варшава през 1910 г. Баща й я научил да прави много неща, но най-важният урок, който някога научила е да помага на хората в нужда. Ние от Поничка сме горди и вдъхновени да ви разкажем невероятната й история.

Ирена е едва на седем години, когато баща й умира. Въпреки това, той е имал огромно влияние върху живота й и тя следва стъпките му. Когато пораства, тя става медицинска сестра помага за осигуряване на храна и дрехи на нуждаещите се семейства. В момент, когато антисемитизмът е във възход в цяла Европа, Ирена продължава да помага на еврейски семейства.

Когато Полша е окупирана от нацистка Германия през 1939 г., всички еврейски семейства са били изпратени на Варшавското гето. Трудно е сега да си представим ужаса на това време. Ирена, разтърсена от най-непоносимите условия в гетото, решава да се присъедини към организация, помагаща на евреите. Тя осъзнва, че ще трябва да вземе радикални мерки, за да помогне, дори ако това означава да рискуват собствения си живот.

Заедно с няколко други, Ирена започва да помага на еврейски деца избягали от гетото, където те несъмнено ще умрат, ако останат. Те са били изпратени в приюти или приемни семейства. Въпреки че Ирена е действала с достойни намерения, не всички жени в гетото били готови да се откажат от тяхното потомство, давайки го на непознат. По това време, никой не знаел, че положението ще става все по-опасно и че по-голямата част от евреите ще се окажат в концентрационни лагери.

Тъй като германците държат гетото под строг надзор, Ирена е трябвало да използва различни трикове, за да изведе децата навън. Най-често, тя ги е скриела в линейки, превозващи тежко болни пациенти, но се и налагало да ги крие в чували, кофи за боклук, и дори и ковчези.

Ирена успява да спаси повече от 2500 деца от сигурна смърт. Тя е съхранявала цялата информация за местонахождението им в консервена кутия, скрита в съседна градина.

Нейните методи работили перфектно, докато германците не разбрали за това. Ирена е изпратена в затвора и е измъчвана. Въпреки непоносимата болка и унижение, тя никога не е продумала за местонахожденията на децата. В края на краищата, нацистите се отказват от опитите да разберат и я осъждат на смърт. Но съдбата има различни планове за нея. Някой подкупил един войник да й даде възможност да избяга. От този момент нататък и до смъртта си, тя живее под фалшиво име, но не спира да помага на другите.

След края на войната, Ирена изкопава бележките, съдържащи информацията за децата и го предава на правителствена комисия, която се опитва да намери евреи, които са оцелели. Тя се жени, има три деца, и е живяла един щастлив живот, знаейки, че е направила това, което е трябвало. “Причината да спасявам тези деца има своите корени в моето детство”, казва

Ирена. “Бях отгледана да вярвам, че ние трябва да помагаме на хората в нужда, независимо от тяхната националност или вяра.”

През 2007 г., Ирена е номинирана за Нобелова награда за мир, а година по-късно – на 98 години – тя почива. Тя е взела участие в борбата за справедливост и нейния принос към историята никога няма да бъде забравен!

Тази дама със сърце от злато доказва на целия свят, че всеки може да бъде смел и да отстъпва свойте човешки ценности дори и в най-трудните времена.

Екипа на Поничка ще ви бъде безкрайно благодарен ако споделите тази вдъхновяваща история с вашите приятели!